— Толкова време мина, скъпи, ела с мен сега…
— Не мога да я оставя сама. По-късно тази вечер ще се върна, след като я оставя в Риджууд.
Червени и сочни, устните на Санча започнаха да оформят гримаса и когато обърна глава към Кайла отново, обеците й зазвънтяха и затанцуваха покрай лицето й:
— Тогава можем да я позабавляваме, докато е тук, за да не й липсваш по-късно.
Преди Годфри да успее да я спре, Санча леко издърпа ръката си от неговата и застана пред Кайла с ръце на кръста, а ярката й фуста се люшна около босите й крака:
— Аз съм Санча — заяви тя. — Тук имаме добра храна и добра музика. Танцувате ли?
— Всъщност… да, танцувам, но не като вас.
— Лесно е. Ела, ще ти покажа.
Санча безцеремонно я вдигна от стола, после отстъпи крачка назад и огледа критично дрехите й.
— Облеклото ти не е подходящо. Трябва да облечеш нещо, което няма да спъва движенията ти, нали? Ела, имам някои неща, които ще ти станат.
— Санча — Годфри намръщен пристъпи напред. — Не мисля, че е подходящо да искаш от нея това толкова бързо?
— Да искам какво? Да потанцува? Пфу, ти си станал стара баба, докато ни нямаше. Това е просто танц и нищо повече. А тя изглежда толкова отегчена тук на този стол. Искате ли да танцувате с нас, сеньорита? Аха, така си и мислех, искате…
Санча здраво държеше Кайла за ръка, докато я водеше към един от ярко оцветените фургони, които служеха за подслон.
— Имаме почти едни и същи мерки според мен, само вие сте малко по… по-надарена. По-пищна. Е, думата ми бяга, но имам една блуза, която сигурно ще ви стане…
Кайла хвърли безпомощен поглед към Годфри, но в него не се четеше страх или неудоволствие. Напротив, тя проявяваше търпение и очите й говореха, че се забавлява, затова Годфри си наложи да замълчи. Може би точно това й бе нужно, за да я разсее и отвлече вниманието й от отсъствието на Брет и от безразличието му. И може би точно това щеше да повдигне духа й. Знаеше, че тя е силна и независима и безропотното приемане на всичко, което Брет прави или казва, не е в стила й. Ако тя не му покаже ноктите си, той никога няма да я уважава. Той го познаваше добре и знаеше, че безхарактерните глупави жени скоро биваха отхвърляни с малко повече от шепа дребни монети, които да компенсират времето им, прекарано с него.
Годфри усещаше, че Кайла Ван Влийт е различна. Духовете бяха показали различен път за Брет. Той не се интересуваше и не вярваше в тези неща, макар да твърдеше друго. Не, Брет не споделяше неговата вяра в древните духове. Но той самият вярваше и димът и сънищата бяха предсказали, че съдбата на това момиче е тясно свързана с тяхното бъдеще, тя беше мостът между двете култури. Той не разбираше всичко това, но не беше и нужно. Времето ще покаже.
След няколко минути Санча се върна, а Кайла вървеше подире й. Годфри се изуми от промяната в нея. Изглеждаше като златна циганка, с боси крака и шарена пърхаща фуста, с разпуснати коси, които покриваха раменете й с изкусителен водопад от златисти къдрици… Годфри се сепна, внезапно отрезвен от това, което бе позволил да се случи.
Музиката спря и се чуваше само игривият смях на децата, който наруши внезапната тишина, настанала след като всички погледи се бяха вперили в Кайла. Тя изглеждаше несигурна, прекрасна и невинна, застанала с вдигната брадичка в знак на плахо упорство, така отвръщаше на погледите на тези, които се взираха в нея.
Като вдигна ръка, та гривните звъннаха, тя се усмихна:
— Сега изглеждам ли като една Романите?
Санча високо се засмя, но в гласа й прозвуча искрена симпатия, когато каза:
— Ти си много по-хубава, отколкото си представях. Мисля, че трябва да внимавам с теб, ниня.
Да, помисли си с горчивина Годфри, може да се наложи да я наблюдава много внимателно…
Явно не само той изпитваше тези чувства, защото трима мъже едновременно се втурнаха към нея с претенции да бъдат нейни кавалери. Преди Годфри да може да се намеси, Санча взе нещата в свои ръце и рязко заяви, че се държат като глупави гъсоци и им нареди да се махат, преди да извади малката си кама и ги насече с нея.
— А сега ела с мен, Кайла, нали мога да те наричам така? Добре. Ще ти покажа първите стъпки и след това аз ще ти избера партньор, за да не ти досаждат разни момченца и да те настъпват, ти не трябва да си с обувки, разбира се, макар че не си свикнала да ходиш боса като нас… махни се, Марио!
Със заплашителен жест към младия мъж, който кръжеше около тях, Санча отведе Кайла в центъра на лагера, където пръстта бе утъпкана и бяха поставени дъски, които оформяха нещо като платформа. Тя бе гладка и излъскана от хилядите крака, минали по нея през годините. Самата Санча бе изумителна танцьорка, гъвкава и страстна, с отлично чувство за ритъм. Тя започна бавно, като водеше Кайла и леко я поднасяше за първите й, малко несръчни, опити, докато постепенно тя влезе в ритъм.
Китара и цигулка засвириха едновременно в акомпанимент на една-единствена корна древните народни испански танци, пълни с плам и веселие. Санча танцуваше, потънала в музиката, грациозна и напълно отдадена на ритъма. Скоро забрави ученичката си, завладяна изцяло от мелодията, и Годфри отново си спомни какво го привличаше в нея. Дългата черна коса плющеше около смуглото лице и черните като маслини очи проблясваха страстно и примамливо. Излъчваше сластни обещания и отблъскваше закачливо, а всеки мъж наоколо имаше чувството, че посланието й, отразено в нейното гъвкаво тяло и изящни движения, е предназначено само за него.
Тя се въртеше все по-бързо, и по-бързо. Кожата й заблестя, оросена с капчици пот, черната коса залепна по влажните бузи. Музиката се извиси в кресчендо и кулминацията настъпи едновременно с поклона на Санча, подгънала коляно и разпростряла коси по пода на платформата. Кайла ръкопляскаше ентусиазирано заедно с останалите сред викове „Оле“ и подхвърлени разноцветни шалове и дори няколко стръка цветя.
— Великолепно! — възкликна разгорещено тя, а синьозелените й очи блестяха от възхищение, когато се обърна с усмивка към Годфри. — Възхитително! Никога не съм виждала такава грация и толкова жар в един танц.
Очевидно горда с ентусиазма и щедрите похвали от страна на момичето, което смяташе за своя съперница, Санча изостави първоначалното си негодувание от появата на Кайла, и отново я примами да се качи на подиума, като този път положи истинско старание да я научи стъпките на танца. Годфри направо го побиха тръпки и с безпокойство наблюдаваше бързината, с която Кайла усвояваше движенията. Тя съсредоточено наблюдаваше Санча и почти веднага схвана ритъма, като перфектно имитираше движенията. Музиката засвири отново, този път по-бавно, следвайки ритъма и напредъка на Кайла.
Санча бе избрала фламинго, като окуражаваше ученичката си да импровизира, но най-важното „Следвай ритъма на сърцето си, а не стъпките на краката си… сякаш танцуваш за любимия, нали? Да, точно така се прави, момиче.“
И Кайла наистина се справяше добре. В началото краката й правеха прецизни премерени движения по подиума, а тялото й бе невинно извито, ръцете й — прибрани до него, и тя леко щракаше с пръсти в бавен ритъм. Постепенно ритъмът се засилваше и краката й се задвижиха в унисон, все по-бързо, от пети на пръсти, и обратно — стъпките й ставаха все по-уверени и движенията — все по-грациозни, докато пред очите им начинаещата танцьорка се превърна във виртуозна изпълнителка.
Омагьосан от красотата и от танца й, Годфри осъзна, че я гледа така, сякаш за пръв път я вижда. Къде изчезна свенливото резервирано момиче, което виждаше в градината благовъзпитано да чете книга или да къса ярки цветя. Променена завинаги, както изглеждаше в момента, потънала в забравата на страстната, прелъстителна жена пред очите им, тя мяташе коси, протегнала ръце, очите й блестяха и устните й, леко разтворени, проблясваха и мамеха с лека загадъчна усмивка любимия, който оставаше невидим за тях… Слънцето залязваше. Наоколо грейнаха факли и проблясваха пламъците на огъня, отразени в златистите й къдрици, които следваха волните й движения, очите й излъчваха изпепеляващи сърцето желания, примамващи под водопада на косите.
Музиката ставаше все по-бърза, и по-бърза и Кайла вихрено я следваше. Един от младите мъже се присъедини към нея — слабото му източено тяло допълни стройната й красива фигура. Той постепенно влезе
