произнесе със силен акцент на английски:
— Добре дошла, красива лейди.
Кайла несигурно се обърна към Годфри, който, изглежда се забавляваше от държанието на мъжа. Дълбокият му глас прозвуча спокойно:
— Ти си измамник, Джовани. По-добре не хвърляй такива погледи към дамата, защото тя принадлежи на Улвъртън.
С театрален жест Джовани дълбоко въздъхна:
— Ангелите винаги попадат в ръцете на друг, преди още да успея да ги зърна дори. Много добре, елате с мен. Очаква ни горещо задушено, което още къкри на огъня, и добро вино. А на малката Санча много й липсваше след последното ни идване, а?
С ехидна усмивка и като клатеше глава, Джовани изчезна сред гъсталака край пътеката и Кайла въпросително погледна Годфри.
— Знам пътя — каза той. — Винаги нощуват на едно и също място.
Когато стигнаха лагера им, Кайла осъзна, че това са цигани. Беше чувала за тях, но никога не бе ги виждала и сега й се сториха очарователни. Жените носеха ярко оцветени поли и блузи, огромни обеци и шалове във всякакви цветове. Мъжете бяха не по-малко живописни — смугли и мургави, повечето от тях с огромни мустаци. Носеха многоцветни широки панталони с най-различни кройки, на райета или карирани, или със странни фигури. Повечето бяха с широки ръкави и отворени яки, отгоре — елеци. Те изглеждаха наистина екзотични и не по-малко романтични и живописни от жените си.
Горяха няколко огъня и край тях вдигаха врява цял орляк деца, които се гонеха помежду си или гонеха малки лаещи кучета. Някой свиреше някаква дива, доста бурна мелодия.
Годфри помогна на Кайла да слезе от коня и един от мъжете дойде да го отведе. Той намигна на Годфри, когато го чу да казва, че като си тръгнат, очаква да му върнат същото животно.
— Това цигани ли са? — прошепна Кайла и Годфри кимна.
— Испански или румънски цигани. Всяка година по това време минават оттук и Брет се прави, че не ги забелязва и не ги гони от земите си, както правят много други. Докато се държат добре и не пакостят, той няма нищо против да им даде възможност тук да разположат лагера си и да ловуват в горите му. Те винаги оставят мястото чисто и непокътнато. Ако крадат, не го правят тук.
Кайла се огледа наоколо, в красивото й лице се четеше несигурност. В този момент Годфри си помисли, че така изглежда много млада и невинна. Какво ли е смятал Брет, когато я е отвел със себе си по този начин? Това няма да свърши добре, той вече му го каза. Отговорът на Брет включваше брутална характеристика на Кайла. И все пак Годфри не можеше да си представи как това момиче се вмества в образа, нарисуван от него — студена, пресметлива жена, която цени парите повече от честността. Някак не можеше да свърже всичко това с впечатлението, което се бе оформило у него през изминалата седмица. На моменти можеше да бъде възприета като неспокойна сърна, понякога — силна и решителна и същевременно обладана от страх и опасения. Нямаше и намек за покорство. Много интересна млада дама бе Кайла Ван Влийт. И очевидно не като всички останали, които Брет можеше да използва и те разменяха тялото си срещу бижута или вила в околностите на Мидландс.
Годфри протегна ръка към Кайла и тя я пое, като доверчиво отпусна малката си длан и се остави да я поведе към един от ярко пламтящите огньове. Няколко заека бяха поставени в тави с гарнитура да се пекат. Два фазана, добре почистени от перушината, цвъртяха на шишове над огъня. Огромен казан, от който се носеха ухания на див чесън и ароматни подправки, висеше над жаравата.
Джовани се приближи и смушка с лакът Годфри, като посочи тенджерата с усмивка и кимване на глава:
— Защо, мъдри ми приятелю, месото на дивеча, уловен на чужда земя, е винаги по-вкусно?
— Във вашия случай опасността и риска са основни подправки. Ти си луд, разбира се. На всеки друг имот ще бъдеш заловен, първо, изгорен и после обесен на най-близкото дърво, където ще те оставят да висиш като изгнил плод за назидание на другите.
— Да, но ти виждаш къде сме се настанили… — Джовани с широк жест посочи земите наоколо. — Земята на Улвъртън, където човек може да е независим и да не го наказват за това.
— Да. Макар и безсмислено, ще ти припомня, че нямахте никаква представа, че няма да ви накажат тук. Не знаехте това до момента на неприятната среща с херцога миналата година. Много добре си спомням. Единствено симпатията и разбирането на херцога ви спасиха от наказание.
— Аз пък си мислех, че личният ми чар и обаяние са причината. Дамата, която си довел със себе си, кара Санча да ревнува заради красотата й. Тя съпругата на херцога ли е?
Като премина отново на диалекта на Джовани, Годфри му каза, че тя се намира под негова протекция:
— Затова не те съветвам да се заглеждаш в нея, освен ако не искаш да напуснете това място по-скоро, отколкото сте възнамерявали.
— Жалко — въздъхна Джовани, но тъмните му очи блестяха от възхищение, когато погледнеше Кайла. — Може би ще й харесат песните и танците ни, а?
— Не мога да говоря вместо младата дама, но аз винаги съм обичал вашите гуляи.
Кайла изглеждаше заинтригувана от веселото безредие и прие с учудващ ентусиазъм предложението да останат малко по-дълго.
— Да, с удоволствие. Никога не съм срещала цигани — тихо сподели тя. — И всичко наоколо ми струва толкова интересно и вълнуващо.
Годфри я настани да седне върху стол от дърво и плат и застана до нея. Беше забелязал любопитните погледи, отправяни към прекрасната гостенка от красивите млади мъже от табора. Някои от по-младите й поднасяха най-вкусните хапки от задушеното или печеното, като се избутваха с лакти един друг, смеейки се на съревнованието си. Кайла седеше като кралица и приемаше даровете с достойнство, а Годфри бдеше над нея.
Постепенно някои от мъжете и жените започнаха да танцуват и въздухът се изпълни с познатите вече динамични звуци от мелодиите на испанските цигани. Зазвънтяха златните обеци, боси крака тупаха утъпканата земя около огъня, докато наоколо свистяха разноцветните фусти и стройни мъже удряха енергично пети в ритъма на вихрената музика. Кайла гледаше като омагьосана, докато звуците се носеха високо над обляната в слънце долчинка. Годфри усети, че някой го побутва и се обърна — пред него стоеше Санча. Тя се взираше нагоре към него с гневни очи:
— Така значи, това е новата ти любов? Жена, която играе ролята на лейди? Мислех, че предпочиташ огън, а не лед, негоднико!
Като я хвана за ръка, Годфри се засмя на гнева и ревността й:
— Котенце, не прави прибързани заключения, защото често се оказват безполезни.
— Говори по-ясно.
Едва сдържаше усмивката си, и стисна още по-силно ръката на Санча, когато Кайла се обърна и ги погледна с любопитство:
— Правиш сцени, скъпа моя. Това не е моята любима.
— Не? — Санча хвърли преценяващ поглед към гърба на Кайла, изпълнена със съмнения: — И все пак я доведе тук, където досега идваше сам, никога не си водил жена със себе си, никога!
— Точно това казвам и аз — той нежно я придърпа към себе си и усети как гневът й се топи и тя самата умира от желание да бъде утешавана.
— Ако никога досега не съм довеждал жена тук, защо трябва да го правя точно сега? Тя принадлежи на Брет, а него го няма. Щом разбрах, че сте тук, реших, че ще й бъде интересно да се срещне с вас. И признавам, бях любопитен да разбера дали малката котка с огнен нрав е все още в табора на Джовани, или вече се е омъжила и надебеляла през последните шест месеца.
Шеговитият му тон съвсем стопи недоволството й и тя отново се превърна в усмихната прелъстителка, което не й попречи да хвърли поглед през рамо към Кайла:
— Лицето й е бяло като мляко и е много бледа, изглежда интересна колкото варено зеле.
— Всички жени изглеждат бледи в сравнение с теб, красавице моя.
Усмивката на Санча вече бе съвсем искрена, тя се повдигна на пръсти и целуна брадичката на Годфри:
