студено:
— Не. Извинете ме, ваша светлост. Може би друг път ще поговорим.
Бяха я отхвърлили, студено и убийствено, и лицето на Кайла пламна. Котка. Те бяха се срещали и преди, въпреки че бяха минали почти три месеца, и тогава лейди Гренфилд се държа много мило. Възмутително. Репутацията на контесата далеч не беше безупречна. Някои от по-лицемерните височайши вдовици в доброто общество я смятаха за малко „нетърпелива“ и точно тя да презре Кайла по този начин беше направо вбесяващо. Също като лейди Мелбърн имаше доста деца от различни бащи и въпреки това си позволяваше да я пренебрегне по този начин!
Лейди Гренфилд не бе единствената, която се отнесе с Кайла по този начин. Нито една от дамите, по- рано нейни компаньонки на соаретата, домакини по време на следобедния чай или гостенки на Лейди Ръштън, не проговориха на Кайла. След първия шокиран поглед те започваха да се държат така, сякаш тя не съществува.
Мъжете обаче не страдаха от подобни скрупули и говореха с нея, макар че тя предпочиташе да не го правят. Ехидните погледи и забележки бяха достатъчни, за да я държат в напрежение. Войнствено настроена, Кайла отговаряше на поздравите им, без да ги погледне, като оставяше погледите и думите им да се изливат покрай нея, сякаш това не я засяга.
Измина цяла вечност, докато се доберат до ложата, която бе резервирал Брет. Елегантна кутийка, облицована с кадифе и обзаведена с плюшени столове, обърната към сцената долу. Брет дръпна назад входните завеси и я въведе в покритото с килим помещение, което миришеше на свещи и застоял парфюм. Задната част тънеше в мрак и тя спря за момент, докато очите й свикнат с тъмнината. Ложата на Улвъртън бе близо до сцената — ако протегнеш ръка, можеш почти да я докоснеш. Най-ниската от петте в реда, тя имаше най-добра видимост в цялата зала. Местата за публиката бяха разположени във формата на гигантска подкова и залата имаше претенциите да бъде призната за най-голямата оперна зала в цяла Англия. Кайла помисли, че това сигурно е вярно. Освен петте редици с ложи и партера имаше огромна галерия, която побираше внушителната цифра от три хиляди и триста души. Толкова хора, събрани само в една сграда, и всички те обсипани с блестящи бижута и титли. Те идваха тук, за да се покажат пред обществото и да огледат останалите, както и да видят поредната оперна постановка.
Високият таван бе живописно покрит с разнородни фрески, ярко позлатени. Долу в редиците на оркестъра се чуваха нестройни звуци на цигулка и корна. В настъпилата тишина звучаха приглушени разговори и нисък смях. Брет я побутна напред към осветената зона в ложата и тя инстинктивно вдигна брадичка, усетила погледите. Въпреки явното й нежелание да махне пелерината си, Брет внимателно я свали и постави на един стол. Дръзката рокля остана единственото й облекло.
Шумът на коприна и сатен показа, че много погледи са насочени към тях. Внезапното заглъхване на смеха и силният шепот наоколо свидетелстваха, че има и такива, които намираха появата й в Кингс Тиътър за доста забавна. Това в крайна сметка бе нейният дебют в обществото, след като Брет я отведе демонстративно пред очите на всички от бала у лейди Сефтън. Без съмнение това бе дало повод за много клюки и слухове по неин адрес.
Искаше й се да не беше идвала, да не беше срещала никога Улвъртън и най-вече — гореше от желание да се махне, колкото може по-скоро, от Англия. Да се върне в Индия — при папа Пиърс. За нея нямаше значение, че не им стигат средствата, и тя едва ли щеше да намери добра партия. Ако бе останала там, щеше да запази самоуважението си и уважението на другите, а ето я сега — обект на злобни клюки, и то тук, в операта, невинно светско събитие.
А Брет със сигурност е знаел, че така ще стане, иначе не би я довел тук. Защо я измъчваше така, проклет да е! Какво искаше да постигне с това?
После реши, че ще научи отговора, защото чу зад гърба си как някой дълбоко се изкашля и ентусиазиран глас пожела да бъде представен на прекрасното създание, имало късмета да попадне в ръцете на Улвъртън.
— Улвъртън, това ли е красивата дама, за която напоследък доста се шуми? Дето си я откраднал на бала у лейди Сефтън? Бога ми, тя е прекрасна. Погледнете я, удивителни форми, Улвъртън, прекрасни.
Поруменяла от притеснение, Кайла гневно се обърна да бъде представена на негово височество, херцог Къмбърланд. Петият син на крал Джордж бе считан от мнозина за зъл безцеремонен простак. Ако не беше от кралско потекло, без съмнение щяха да го смятат за напълно недостойна личност. И все пак той беше син на краля и брат на регента. Това принуждаваше хората да го търпят, макар и неохотно.
Усмивката на Кайла бе скована и неестествена, но тя бе решила да не издаде какво чувства в момента. Особено пред този ужасен херцог, с нашарено от белези лице и едно око, впито любопитно в нея. Погледът му бе прикован към гърдите й, покрити с тънка коприна над бежовия сатен, която трептеше от всяко нейно движение, и не оставяше почти нищо на въображението. Тя усещаше ироничния поглед на Брет и успя да кимне студено за поздрав.
— Ваша светлост, за мен е чест.
— Боже, та тя е прекрасна! — Къмбърланд се шляпна по бедрото и Кайла реши, че никога не е срещала по-недодялан мъж, още по-малко отговаряше той на очакванията за него като брат на регента. — Да, виждам какво те е привлякло в нея — продължаваше херцогът. И брат ми със сигурност ще я намери за привлекателна. Но, разбира се, вие осъзнавате това, нали?
Забележката наистина бе много откровена. Кайла долови подтекста в думите и вдигна поглед. Брет се усмихваше, невъзмутим и недосегаем, сякаш това бе напълно в реда на нещата, фалшив херцог, помисли тя неочаквано, узурпирал титлата, без изобщо да го е грижа за нея. О, да, тя бе чувала презрителните му забележки за титлата и думите му към Годфри, че горещо желае да се върне в Америка. Как й се искаше да го направи и да я остави на мира, вместо да я мъкне със себе си — да я показва по този начин! Какви бяха намеренията му? Тя знаеше, че има нещо — че Брет има някаква скрита цел, заради която я доведе на опера. Да не би да си мисли, че ще стои като кукла на конци и ще му позволи да й налага волята си? Ако е така, скоро ще разбере каква грешка е допуснал.
Отвори рязко ветрилото си от щраусови пера и го размаха небрежно, връхчетата на перата докосваха носа и бузите й. Усмихна се, когато Къмбърланд я погледна, и видя как очите му заблестяха от възхищение.
— Улвъртън, нали нямате нищо против да остана във вашата ложа? Както знаете, тя е най-хубавата в цялата опера. Моята не е толкова удобна. Крайно неприятно, но пък вие сте толкова безразсъден да плащате петдесет хиляди лири на година за някаква си ложа в операта.
Отговорът на Брет бе утвърдителен, както се и очакваше, но Къмбърланд едва ли го чу, защото вече се бе навел към Кайла и й говореше баналности. Минаха няколко минути, през които тя си разменяше остроумни реплики с херцога, напълно наясно, че Брет внимателно следи разговора, а веждата му бе иронично повдигната. Той разбираше какво прави тя и очевидно го намираше за забавно. Дали щеше да му се стори забавно обаче, ако тя наистина отговореше на подмятанията на херцога и ги възприемеше сериозно? Почти се изкуши да провери това, но тогава от тигана щеше да се хвърли направо в огъня, а тя нямаше да рискува още по-големи унижения. Особено когато Брет изглеждаше така, сякаш очаква нечия поява. От време на време небрежно хвърляше поглед към коридора зад завесите и това го издаваше.
Кайла не знаеше кой е очакваният гост до момента, когато чу шум зад себе си, чу поздравите, отправени към него и шепотът наоколо се усили. Регентът поривисто, с кралски апломб, влезе в ложата пристегнат, натруфен и странно елегантен в черните си копринени бричове и яркожълта жилетка, с грижливо сресана коса в небрежна прическа, с румено добродушно лице. Тя веднага разора, че Брет очаква точно него. Обичният принц, така бе чула да го наричат, и той наистина изглеждаше такъв. Поздрави брат си, леко учуден, после Брет и накрая с нескрито възхищение се обърна към Кайла. Нямаше и следа от духовитите груби забележки на Къмбърланд. Думите му бяха любезни — поздравът му прозвуча мило и естествено и същевременно бе твърде шлифован и явно многократно репетиран.
— Чудесно е, че най-накрая ми се удаде възможност да срещна прекрасната дама, за която толкова много съм чувал. Мис Ван Влийт, за мен е чест да се запозная с вас.
При друг мъж този поздрав би прозвучал като подигравка. Без съмнение Джордж, принцът регент можеше да бъде жесток, когато пожелае, но сега явно бе в добро настроение, защото великодушно й се усмихваше, правеше й комплименти, дори сложи влажната си ръка върху нейната, когато я придружи до тапицираните столове отпред.
