— Като вас.
— Ако искате да кажете, че сте ми отказала, ще трябва отново да си припомните как стана всичко. Не си спомням да съм чул думата не.
Тя му хвърли ядосан поглед, но вниманието му вече бе насочено другаде. Проследи погледа му и видя една жена да си проправя път към тях през тълпата. Хората ръкопляскаха и Кайла осъзна, че това бе Анджелика Каталани, чернокосата оперна певица, която почти бе омагьосала регента. Крещящо облечена, с лъскава диадема и алена туника, обшита с пискюли, тя се движеше сред тълпата като кралска особа и всички покорно й правеха път. Когато стигна до тях, тя се насочи към Брет, който пое предложената му ръка и изискано я целуна, сякаш бе истинска кралица.
Тъмни очи святкаха над високи скули и дълъг нос, устните й бяха тънки, с яркочервено червило. Повдигна вежди и ги заля с поток от думи на италиански.
Усмихнат, Брет не я спря, когато тя се повдигна на пръсти и го целуна по устните, като напълно пренебрегна шокираните погледи на някои от присъстващите дами. Изглежда, той отвърна на целувката й, докато Кайла стоеше сковано до него и мислено го пращаше по дяволите. После Брет се освободи от нея, хвана за лакътя и я обърна към принца, за да я представи, като междувременно нахално плъзна поглед към Кайла.
Каталани поздрави принца с изящен жест, а регентът се впусна в разговор с нея на италиански, докато тя го гледаше с блеснали очи и червените й устни бяха разтегнати в усмивка. Мургавият й тен й напомняше за Санча. Разговаряше с принца и въпреки смеха, тъмният й поглед постоянно се връщаше върху лицето на Брет.
Кайла настръхна. Тази кокотка! Явно Брет привличаше вниманието й, макар че бе достатъчно разумна да обърне внимание и на регента… Не ме интересува. Неин е, ако той това иска… и тогава аз ще съм свободна!
Брет отново хвана Кайла за ръка и каза нещо на регента и Каталани, което веднага предизвика протести от нейна страна и бе одобрено с усмивка от принца.
Брет поклати глава и повтори на английски:
— Направихте завоевание, сеньора, не желая да рискувам гнева на принца, като отнемам от времето му. Някой друг път ще си припомним Италия.
Каталани погледна Кайла и повдигна вежди:
— Тя е прекрасна. Доведете я, когато решите да ме посетите, Брет. Тогава ще си поговорим за миналото.
Очевидно тя съвсем нямаше това предвид и Кайла се обърна към херцог Къмбърланд, който все още стоеше наблизо, както през цялата вечер. Смехът й прозвуча звънко и сепна и самата нея, когато херцогът промърмори, че вкусът на брат му винаги бе клонял към вулгарното.
— Не че искам да кажа нещо лошо за красивата Каталани, разбира се — добави той нагло, — въпреки че в момента скъпият Прини е напълно завладян от нея. Говори се, че тя е капризно създание, а сърцето й принадлежи единствено на съпруга й. Но последните слухове показват, че е склонна понякога да се отклонява от този свой принцип…
— Наистина, ваша светлост — игриво отговори тя, — твърде много вярвате в слухове. Има хора, които си нямат друга работа и измислят разни истории.
— Има и такива, които не вярват в нищо, и затова не могат да ги отхвърлят — усмивката на принца сгърчи лицето му. — Но вие отблизо познавате такива хора, нали? Не, не се отдръпвайте, красива лейди. За мен слуховете нямат значение, както и за хората, които са достатъчно интелигентни. В днешно време светът е такъв, че всеки недоволен човек с достатъчно остър език може да съсипе живота на другите. Жалко. Има хора, които не заслужават това.
Кайла стоеше вдървено, а опиянението от шампанското постепенно спадаше.
— И аз съм на същото мнение, ваша светлост.
— Да, имате основание за това. Никога не съм възприемал Брет като глупак до тази вечер. Ще се присъедините ли към нас, мадам? О, не сама. Не ме разбирайте погрешно. Не съм толкова глупав да допусна, че той ще позволи подобно нещо, разбира се, че ще бъде ваш кавалер. Целта ми е да натрия носа на брат си може би, не нещо друго — едното ъгълче на устните му се повдигна. — Той никога не е одобрявал моята намеса.
Кайла се поколеба, а главата й бе леко замаяна. Не трябваше да пие последната чаша шампанско… Брет се смееше на думите на певицата, и дори принцът изглеждаше напълно покорен и изпълнен с възхищение. Брет каза нещо на италиански, което предизвика бурен смях у Каталани и чак тогава Кайла се обърна с усмивка към херцога и прие.
— Сигурна съм, че ако вие поканите Улвъртън, той не би могъл да ви откаже.
— Обикновено е така.
И все пак, колкото и невероятно да звучи, Брет му отказа. Любезно, разбира се, но категорично. Къмбърланд изглеждаше учуден и разочарован.
— Не? За Бога, Улвъртън, още е рано да се прибирате, при това вашата дама желае да остане, нали?
Сивите очи изгледаха студено Кайла и тя посрещна погледа му с високо вдигната брадичка:
— Вече не съм толкова уморена. Предпочитам да остана още малко.
— Така ли? — Твърдата линия на устните на Брет се сви в лека усмивка. — Аз не искам.
Когато Кайла се опита да протестира, той я накара да замълчи, като се обърна към Къмбърланд:
— Споменахте ми по-рано за една от последните ви инвестиции в източно — индийска фирма? Ако желаете да обсъдим продажбата на дялове, аз определено се интересувам от това. Както разбирам, напоследък се занимавате с интересни начинания.
— Така ли? Колко неловко, но, разбира се, джентълмените могат да говорят за бизнес винаги и навсякъде, не мислите ли?
Усмивката на Брет изглеждаше по-скоро заплашителна, отколкото утвърдителна, и Кайла се намръщи, когато той допълни, че джентълмените могат да правят почти всичко, стига да го правят цивилизовано.
— Съгласен ли сте с мен, ваша светлост?
Къмбърланд отначало се стресна, после настръхна, но закима с глава в знак на съгласие.
— Разбира се, цивилизовано, така има по-малко неприятности. Разбирам гледната ви точка. Ще поговорим ли за търговия?
Темата бе подходяща за отвличане на вниманието на Къмбърланд и Кайла веднага разбра, че повече е обсебен от собствената си алчност, отколкото от идеята, непрекъснато да дразни брат си. Нищо чудно, защото принцовете редовно ги проклинаха за това, че висят като воденичен камък на шията на правителството. Само разговор за политика можеше да съперничи на тази тема, както Брет вероятно много добре знаеше.
Разярена, Кайла стоеше сковано, без да помръдне, и се опитваше да се преструва, че хищните погледи, които й отправяха и мъже, и жени, изобщо не я засягат. Какво я интересува какво мислят. Тези членове на доброто общество не бяха по-различни от нея, бяха малко по-дискретни. Но и това не бе само по нейна вина.
Нямаше значение какво е направила или какво мислеха, че е направила. Тя не беше като тях, нито като тези силно гримирани надути жени, които така открито предлагаха услугите си. Болеше я сърцето. Болеше я и гърлото от всички премълчани гневни пуми. Кайла изпита облекчение, когато най-сетне се озоваха в каретата и се отдалечиха от операта. Но за нейно изумление Брет даде на кочияша адреса на игрален дом — площад „Сейнт Джеймс“, номер десет. Тя го погледна гневно, когато каретата се люшна напред:
— Мислех, че предпочитате да се приберете вкъщи — не можеше да се въздържи и му се сопна. — Уморена съм. Вечерта бе ужасна. Не мога да понеса нито миг повече да говоря не това, което мисля, и да се усмихвам, когато нямам желание.
— Хайде, хайде. Малко сме разстроени, нали? — подигравателната усмивка на Брет й лазеше по нервите. — Изглеждахте така, сякаш наистина се забавлявате. Или сте разстроена, че не ви позволих да отидете с регента? Съжалявам, querida, но аз дадох обещание на Анджелика и ще го спазя.
— Анджелика?
— Сеньора Каталани знае за любовта на принца към изкуството. Осмелявам се да предположа, че тя
