Гъсти кълба дим се стелеха над масите и в другия край на стаята прозвучаха високите гласове на двама мъже, които се караха. Нортуик отклони поглед от Кайла и се загледа в тази посока, като се отдръпна от масата и тръгна нататък. В същото време Брет забеляза, че Уотли се измъква от голямата зала към тъмния коридор.
— Милорд — Брет се обърна към графа със саркастичен глас. — Да разбирам ли, че не играете хазарт с жени?
Нортуик спря и се обърна, вдигнал гъстите си вежди:
— Всички игри с жени са хазарт, Улвъртън.
Брет оцени остроумната забележка по достойнство и се засмя:
— Така е, но вие вероятно знаете това най-добре.
— Аха, но вие явно ме превъзхождате в това отношение, ваша светлост. Говори се, че не се отказвате от предоставилите ви се възможности — устните на графа се свиха в усмивка. — Как иначе би могло да се обясни отвличането на млада дама пред погледите на двеста души?
Брет усети, че Кайла се стегна и чу шумната й въздишка, преди да хвърли заровете, и да загуби. Той небрежно постави ръка на рамото й и пръстите му леко погалиха нежните руси къдрици покрай ушите й.
— Отвличане, милорд? Тя не изглежда като жертва, нали, малката ми?
Кайла му хвърли кратък гневен поглед и почервеня още повече:
— Може би жертва на обстоятелствата, милорд, както повечето от нас.
Добре казано. Брет се усмихна доволен, докато ръката му милваше раменете й и видя с ъгълчето на окото си как Нортуик съсредоточено ги наблюдава. Съвсем умишлено той бавно прокара пръсти покрай огърлицата и дланта му небрежно докосна гърдите на Кайла. Тя замръзна. Долната й устна потрепера, тя явно удържа гнева си и сведе поглед, за да скрие очите си. Ръката й се сви в юмрук до масата от зелено сукно.
Брет негодуваше заради нейното идване, защото се излагаше на голяма опасност. Но поне можеше да послужи за отклоняване вниманието на Нортуик. Това можеше да се окаже полезно за плана им, защото графът не можеше да откъсне поглед от нея. Дали я виждаше като малкото момиченце, което някога бил притежавал? Или просто като привлекателна жена? Проклет негодник — произнасяше наум тези думи, за да се въздържи да не обяви дуел на графа, което би било пагубно. Не, той трябваше да си върне документите и само чрез изработения план можеше да постигне това, без публично да изобличи графа. Като човек, израсъл в колониите, трудно можеше да докаже обвиненията, отправени срещу член на висшата аристокрация. Нортуик беше престъпен негодник, но все пак бе един от тях, докато един колониален херцог би бил приет с неохота и недоверие в усилията си да докаже истината.
Ако бяха в Тексас, вече щеше да е поискал обяснение от Нортуик с пистолет в ръка, настоявайки да получи документите си. Но в Англия нещата се вършеха по-различно и се съобразяваха с неписани правила. Да предизвикаш някого на дуел можеше да донесе удовлетворение, но в случая не беше достатъчно. Първо трябваше да получи документите си.
Брет махна ръката си от Кайла чак когато Нортуик се отдалечи от масата им и се запъти към една маса с фаро, където Къмбърланд правеше високи залози и както обикновено, губеше.
Помещението бе препълнено. Кълба дим се стелеха над масите, ехтяха груби гласове и ругатни.
Бари дойде при тях разтревожен и тихо прошепна:
— Мислите ли, че ще го направят тази вечер? Искам да кажа… сигурен ли сте, че информаторът не греши? Ако Къмбърланд участва…
— Какво по-добро от това, да го направят под носа ни?
Кайла отново загуби и един мъж ехидно й предложи своята печалба в замяна. Тя ахна възмутена, а Брет изгледа гневно нахалника. Заплахата в погледа му бе достатъчна, за да възпре мъжа, и той се засмя нервно, като обясни, че се е пошегувал.
— Просто шега, господине, това е. Тя е хубава жена, исках да се позабавлявам.
— Забавлявай се с комара, приятелю. Това ще ти излезе по-евтино.
Някой го побутна и Брет видя с крайчеца на окото си, че Уотли се е върнал и му прави знаци. Нортуик и Къмбърланд вече не бяха на масата за фаро. Брет се наведе към Кайла и разкопча огърлицата й. Небрежно я хвърли на масата и се усмихна:
— Вдигам залога, джентълмени. Нека направим играта по-интересна.
— Брет!
Той хвана леко брадичката й и я целуна силно, като пренебрегна ядосания й възглас:
— Ако загубиш, querida, ще ти купя нова — произнесе срещу полуотворените й устни и се отдръпна, загледан в зачервеното й лице. — Ако спечелиш, ще ти купя две. Това ще бъде достатъчно изкушение, нали?
— Не зная какво целите с това, но щом сте готов да пилеете парите си, ще се възползвам — сопна се тя. Завъртя заровете, с вдигнати вежди, в очите й се четеше гняв и несигурност.
— Концентрирай се, Кайла. Тези джентълмени са готови да ти вземат огърлицата.
Все още несигурна, тя погледна масата, после вдигна нехайно рамене и се наведе, за да хвърли заровете. Това беше достатъчно, за да запълни времето й и да отклони вниманието на присъстващите, помисли той, докато се отдалечаваше. В другия край на помещението Бари се придвижваше към полутъмния коридор близо до задния изход. Играта на комар се разгорещи още повече заради високия залог и Брет си проправи път сред множеството, скупчено около масата.
Той усети някой да се приближава откъм гърба му и чу гласа на Уотли, който зашепна със силен акцент:
— Той отиде към коридора, ваша светлост.
В коридора беше тъмно, още по-навътре се усещаше застоялата миризма на влажна пръст и гнило дърво. Двама мъже бяха залегнали, притаени в сенките — няма съмнение, че това бяха хора на Уотли. Някъде напред се чуваха приглушени гласове и той различи Бари в сумрака. Той се обърна към Брет, а очите му блестяха на оскъдната светлина.
— Нортуик и Къмбърланд — прошепна Бари и кимна с глава към вратата в тухлената стена отстрани.
Исусе! Висок залог наистина за брата на краля, щом е решил да рискува с партньор като Нортуик. Твърде много скандали едва ли ще се посрещнат с добро око от парламента.
Брет спря близо до вратата да провери дали хората на Уотли са готови да спрат всеки, който се появи наоколо. Очертаваха се силуетите на трима мъже и Уотли кимна утвърдително с глава, видял пистолета в ръката на Брет.
— Както заповядахте, ваша светлост. Няма никой на пост, а моите мъже ще пазят входа.
Брет стисна силно хладния метал в ръката си и се запромъква напред. Вратата беше затворена и гласовете се чуваха по-ясно. Беше заключено и той отстъпи назад до отсрещната стена, за да я използва за опора. Вдигна крак и ритна вратата. Уотли се присъедини към него и тя се отвори с трясък.
Нортуик изруга, обърнат към вратата, после млъкна, забелязал пистолета в ръката на Брет, насочен право в гърдите му.
— Да, да, Улвъртън, както виждам, вече се държите като истински варварин. Как можете да нахлувате с взлом и да прекъсвате частен разговор? Осмелявам се да предположа, че Къмбърланд сигурно е разочарован от вас, нали, ваша светлост?
— Наистина — намеси се ядосано Къмбърланд, но зад гневните думи прозираше напрежение и в очите му се четеше вина и тревога. — Какво означава всичко това, Улвъртън?
Брет посочи с дулото на пистолета книжата в ръката на Къмбърланд:
— Надявам се, че напълно осъзнавате настоящата ситуация. Тези документи са откраднати. Ако сте ги купил от графа, вие сте измамен. Тези документи са мои.
— Крадени? — Къмбърланд поклати глава. — Не може да бъде, сър! Осмелявате се да ме обвините в кражба?
— Не. Обвиненията отправям към Нортуик. Но вие навярно знаете, че документите в ръцете ви, ваша светлост, са мое законно притежание, не на графа. Ще бъде много неприятно, ако обществеността научи за това срамно престъпление.
Къмбърланд изруга и погледна графа.
