силно.
— Проклет да сте. Пуснете ме! Брет ще ви убие…
— Дали наистина ще го направи? Съмнявам се. Дори и да открие отсъствието ти, вече ще е твърде късно. Никой не знае за това място, само хора, на които имам доверие. Тези, на които нямам, рядко си тръгват оттук.
Задавена от ридания, Кайла силно задърпа ръцете си, но установи, че е много здраво завързана. Камъкът под нея беше ледено студен, а роклята й не я предпазваше от влажния мразовит хлад в избата. Господи, какви ли са намеренията му?
— Изглеждаш толкова изплашена, мила моя. Недей. Възнамерявам да те освободя от този свят, изпълнен с грях. Въпреки че си изгубила невинността си, все още си толкова хубава, а аз си спомням какво сладко и чисто дете беше тогава… — Гласът му прекъсна неочаквано, докато той стоеше надвесен над нея с широко отворени бледи очи, безцветни на оскъдната, треперлива светлина, а сенките танцуваха наоколо.
— Вие… вие сте луд — прошепна тя със студени, вцепенени устни, усетила как ужасът я пронизва, докато той се взира в нея, без да мигне. Сякаш бе направен от восък — само очите му издаваха наличието на чувства, а и те бяха студени.
— Защо правите това? Не съм направила нищо, с което да ви нараня…
— Не си ли? — Ръцете му бяха учудващо топли върху кожата й, докато вдигаше роклята й нагоре, за да оголи краката й. Тя се опита да го ритне, и той здраво я стисна.
— Караш ме да те завържа още по-здраво. Само ако разбереш какво искам, ще го приемеш.
Кайла преглътна едно ридание и гърлото я заболя от страх и напрежение, докато Нортуик завързваше краката й към други скоби, прикрепени в стената. После се надвеси отново, а над главата му удължените безформени сенки се гърчеха по тавана и стените като страшните чудовища от детските й сънища. Само че това не беше кошмар. Беше реалност, тя беше в истинска опасност и трябваше да не губи ума си, за да оцелее.
Беше очевидно, че Нортуик е луд, загубил е разума си и е напълно решен да я унищожи. Трябва да намери слабото му място, да се опита да го омилостиви по някакъв начин, иначе ще загине в тази ужасна, мрачна гробница.
— Милорд… — Кайла млъкна, облиза устни и се опита да говори по-силно с разтреперания си глас. — Милорд, може би няма нужда да ме връзвате. Кажете ми какво искате, и тогава няма да бъда така изплашена.
— Искам подчинение — Нортуик се усмихна и дрезгавият му глас застърга тишината, докато той стоеше надвесен над нея: — Пълно подчинение, пълно отдаване, като послушно дете. Утешително е наистина, че децата могат да бъдат толкова доверчиви и възприемчиви. Само когато пораснат и се научат да бъдат коварни, омразни същества, измамни и манипулиращи, о, да, виждам, че започваш да разбираш.
Докато говореше, започна да я съблича — коприна и сатен пращяха в ръцете му, а Кайла се опита да не мисли за отвратителното усещане, което изпитваше от ръцете върху тялото си. От време на време я милваше, докато махаше дрехите й, като през цялото време й говореше с този особен зловещ глас. Тя потръпна от студения въздух и стисна зъби, когато Нортуик започна да разучава тялото й с леки настойчиви докосвания. Напълно съблечена, сега тя бе в ръцете му, а под нея лежаха остатъците от дрехите й… Очите му я поглъщаха, докато ръцете му галеха гърдите, корема, бедрата й.
Графът промърмори дрезгаво:
— Толкова силно те желаех тогава: чистата, неопетнена дъщеря на уличница, предназначена за мен, да я моделирам, да я формирам такава, каквато желая да бъде, сладка и чиста, и непорочна… Но тя ми отказа, кучката. Тази златокоса френска мръсница… Заклех се, че ще те имам все някога. И после тя те отведе от Лондон — той вдигна глава, а чертите му бяха разкривени от гняв. — Търсих те седмици наред, докато разкрих предателството й. Проклета да е, нямаше да те нараня. Исках само да те предпазя да не станеш като нея, като всички останали мръсници, които ходят по тази земя, съблазнявайки мъжете… Знаеш ли, че бях готов всичко да ти дам? Исках само да те държа в ръцете си, да те докосвам, ах, прекрасна невинност, свежа и чиста, с толкова красива руса коса. Никога не срещнах друга като теб, въпреки че през всичките тези години не преставах да търся. Претърсих цял Лондон и не открих такова съвършенство… И сега, когато най-сетне те намерих, Улвъртън вече те беше унищожил. Унищожил… но ще си плати за това.
Гласът му замря. Тя искаше да се свие и отдръпне, но се наложи да остане спокойна и тиха под ръцете му, усетила, че всяка съпротива, от нейна страна, ще бъде обуздана. Затова ли предпочиташе деца? Може би по-лесно можеше да ги накара да замират от ужас и покорно да се оставят в ръцете му за неговите перверзии…
Ръцете я боляха от това неудобно положение над главата й. Унижението да бъде така разголена и беззащитна в ръцете му бе почти толкова силно, колкото усилието й да лежи, без да помръдне, докато той докосваше най-интимни части от тялото й. Все още не й беше ясно какво очаква от нея освен подчинение, защото не направи опит да я изнасили, само я докосваше.
Изражението му бе напрегнато и съсредоточено, докато я галеше, и тихо нашепваше почти неразбираеми любовни думи, а гласът му ставаше по-напрегнат и гърлен.
Потреперваща под въздействието на докосванията му, тя отново опита здравината на въжетата, с които бяха завързани ръцете й, и започна да опитва да разплете с пръсти един от възлите. Беше й толкова студено и това правеше почти невъзможни движенията й, за да достигне до края на копринения възел. Това можеше да се окаже единственият й шанс, ако можеше да освободи поне едната си ръка — и да го завари неподготвен.
Изведнъж Нортуик се наведе и неочаквано я целуна, като пъхна език между устните й. Тя почти се задави, но си наложи да не се съпротивлява, като здраво стисна очи, докато той я целуваше. Щом този покварен граф предпочиташе деца, всяко нейно движение можеше да му се стори като ответна реакция и това наистина щеше да го вбеси. Нали каза, че всички жени са мръсници? Тя трябва да се държи като детето, което някога е била, да бъде покорна и уплашена, и послушна, докато измисли начин да се освободи.
И беше много трудно да остане неподвижна, отвратена от ръцете и устните върху нея, които я докосваха на места, където само Брет я бе докосвал… О, Господи, къде се дяна Брет? Защо бе настояла да остане в този хазартен ад, след като видя какви вулгарни хора имаше там? Ревността й, глупавата й ревност при мисълта, че Брет се среща с оперната певица, я накара да направи тази глупост. Неразумна, глупава реакция… не го обичаше. Защо тогава трябва да я е грижа дали е с друга жена? О, защо го последва като… като измамена съпруга, а не случайна любовница, каквато всъщност беше?
Нортуик отново я целуна, като миризмата на кисело вино и тютюн се смеси с влажното зловоние на избата. Тя затвори очи, трепереше, докато той се движеше надолу — влажните му устни върху гърлото й, студената й гръд, после корема. О, Господи, не можеше да издържа повече — ако продължи да я насилва още повече, отколкото сега…
В ушите й забуча, чу шум от морски вълни и Кайла се съсредоточи върху този звук вместо върху действията на графа, като се опита да забрави всичко, остана само желанието да се махне далеч оттук. Отчаяна, тя си наложи да се контролира, крепеше я мисълта, че бурна реакция, от нейна страна, само ще провокира Нортуик. Трябва да остане силна, трябва да се концентрира и да се опита да избяга. Нямаше кой да й помогне. Оставаше й само здравият разум да й подскаже как да се измъкне от ръцете на този луд.
Но как? Как можеше да успее, след като бе завързана толкова здраво? Трябваше да намери начин да го накара да освободи ръцете й, поне тях. Но положението бе толкова деликатно. Внимателно, бавно, тя отвори очи, за да погледне към графа, той също вдигна глава към нея — очите му бяха като стъклени — беше като в транс. Този мъж беше луд, напълно луд, а тя зависеше единствено от волята му. Господ да й е на помощ…
Графът се изправи и Кайла зърна проблясък на метал в ръката му, докато се отдалечаваше от нея. Тя затаи дъх и по тялото й пропълзява ледени тръпки, когато разбра, че той държи нож. Като отстъпи назад, Нортуик вдигна острието и дълго я гледа изпод надвисналите си вежди.
— Страх ли те е?
Гласът му звучеше почти нежно. Тя кимна и се вгледа в острието:
— Да…
