— Тези документи по закон принадлежат на вас, прав ли съм, Брейкфилд?
— Както виждате, ваша светлост, тези документи са подписани от Колби Банинг. Той ми прехвърли своя дял от мините в Америка, които бяха общо притежание. Наистина ми отне доста време, докато ги открия, но сега вече са мои — той срещна студения поглед на Брет и вдигна рамене: — Жалко, че не сте бил информиран, но човек трябва да понесе последствията от неосведомеността си.
— Вие сте проклет лъжец. — Брет пристъпи напред, като държеше графа на прицел, и Къмбърланд се поколеба само за миг, преди да му подаде документите. Брет ги огледа и забеляза подписа на баща си, надраскан в дъното на удостоверението за собственост. Отгоре към него беше прикрепено допълнение, с което Санта Моника се предава във владение на Кърлтън Брейкфилд, виконт Ерби и бъдещ граф Нортуик. Датата беше отпреди повече от двадесет години, също носеше подписа на баща му. Той вдигна поглед към графа, видя триумфа в очите му и усети как гневът му нараства.
— Това е измама, Нортуик. Моят баща никога не би завещал мината на вас.
— Скъпи ми Улвъртън, колкото и шокиращо да е за вас, страхувам се, че това е самата истина.
— Ако е истина, защо досега сте го пазил в тайна? Защо сте организирал документите да бъдат откраднати, след като са напълно законни? Нито за миг не мога да допусна, че това е истина, и вие също не трябва да му вярвате, ваша светлост. — Той се обърна към Къмбърланд и грубо изрече: — Съмнявам се, че имате достатъчно пари да закупите цяла сребърна мина, всички знаят, че сте затънал в дългове.
— Аха, значи смятате, че брат ми може би финансира сделката? — Къмбърланд сви устни, присви се и единственото му око. — Няма съмнение, че заради това се погрижихте да бъде забавляван тази вечер. Колко далновидно от ваша страна. Но грешите, Улвъртън. Джордж не знае нищо за това, иначе щеше да планира закупуването на още мраморни статуи или строежа на архитектурни гротески, които толкова много обича. Нито имам намерение да деля с ужасното правителство. Това е мое дело, и само мое, и изборът на партньори си е моя работа. Не забравяйте с кого си имате работа, сър. Баща ми все още е крал и към мен се отнасят внимателно, макар и не с уважение.
— Без съмнение, но дори кралят не би могъл да открадне и да остане ненаказан. Имате ли представа за действителната природа на човека, с когото сключвате сделка? Как мислите, че ще възприеме кралят или парламентът факта, че се движите в компанията на перверзен тип, човек, който злоупотребява с малки деца освен известните им вече пороци.
Къмбърланд неловко пристъпи от крак на крак и се обърна да погледне Нортуик. Графът гневно се нахвърли върху Брет и разпалено отхвърли обвиненията:
— О, Боже, сигурно сте полудял! Или просто искате да си отмъстите за това, че настоящата ви любовница някога ми е принадлежала? Нямам вина за това, скъпо момче, майка й ми я изпрати, и какво друго ми оставаше, освен да осигуря подслон на горкото дете?
Кенуърт излезе от сенките зад гърба на Уотли и пристъпи напред:
— Има хора, които могат да ви опровергаят, милорд — тихо изрече той и Нортуик трепна, когато го разпозна. — Видях с очите си как преследвате малки момиченца, купени от Ковънт Гардън. Не можете да отречете сцените, на които бях свидетел, а дори и да опитате, скандалът завинаги ще опетни името ви.
Къмбърланд издаде тих звук и Брет пристъпи напред към силно осветената част на помещението от лампа, закрепена високо във влажната тухлена стена:
— Възнамерявам да ви изправя пред съда да отговаряте за своите престъпления, Нортуик, и дори приятелството с Къмбърланд няма да ви помогне.
— Проклет да си, Улвъртън. Не можете да докажете нищо. Всичко това са само приказки. Моята дума срещу вашата, нецивилизован тип от колониите, който въобще не заслужава да се нарече англичанин. А вие, Кенуърт, малко глупаво пале, какво ще кажете вие? Че сте бил свидетел на перверзни, но не сте съобщил за тях? Как би прозвучало това? И кой ще вземе под внимание думите на едно разглезено момченце, известно със слабостта си към хазарта? — смехът на Нортуик бе неприятен. — Страхувам се, господа, че вие сте скалъпили цялата история. Съшита е с бели конци. Когато стане известно, че аз съм притежател на мините в Америка, ще се изясни, че се опитвате да ме дискредитирате, за да получите контрол върху собствеността на Санта Моника. Няма да ви повярват.
Вече вбесен, Брет чу как Бари промърмори нещо под носа си, а Къмбърланд се намръщи и се обърна към херцога:
— Готов ли сте да поемете този риск, ваша светлост? Аз нямам какво да губя, защото пет пари не давам какво говорят хората за мен. Не отговарям за действията си пред никого освен пред собствената си съвест. Имате ли желание да рискувате?
След като помълча, Къмбърланд изруга ядосано и рязко се обърна към Нортуик:
— Той е прав, както разбирате. Не мога да рискувам. Достатъчно съм дискредитиран вече заради собствените си дела. Не мога да поема повече рискове.
Нортуик вдигна рамене, но в очите му се появи метален блясък, когато се обърна към Брет:
— Няма значение. Ще се намери друг купувач за моята мина. Може би вие, Улвъртън? Или ще се окаже, че със сребърната мина вие губите богатството си? Колко ужасно.
— Не бъдете прекалено самоуверен, милорд. Документът е в ръцете ми, и аз нямам намерение да ви го дам. В настоящия момент мога да си позволя да водя една съдебна битка, докато вие надали можете. Затова помислете още веднъж, преди да се обърнете към адвокат. Не мисля, че херцогът ще може да потвърди претенциите ви, без да заплаши собственото си положение. Изглежда, нямате никакъв избор.
След момент на тягостно мълчание, заредено с напрежение, Нортуик сковано се поклони на Брет:
— Добра работа, Улвъртън. Държиш ме в шах в момента, но не мисли, че играта е приключила.
С презрителен поглед отмина Бари и се шмугна край Уотли — излезе и потъна в тъмнината на коридора. Когато Кенуърт запротестира, Брет поклати глава:
— Остави го засега. Няма къде да се скрие от закона.
Като сгъна документите, Брет ги мушна във вътрешния си джоб. Къмбърланд се изкашля и каза колебливо:
— Всичко е наред, надявам се, нали, Улвъртън?
Брет не отговори, но продължително и студено изгледа херцога, докато изчервен, той отвърна поглед:
— По дяволите, не искам това да се разчуе.
— Принцът замесен ли е по някакъв начин?
— Не. Всъщност от една фирма в Ню Орлиънс ми препоръчаха да купя документа от Брейкфилд. Обещаха да уредят дълговете ми, ако го купя, като запазя правото си на собственост. Те считат, че малко хора биха спорили с един принц — херцогът изкриви презрително устни при последните си думи.
— А името на фирмата? — Брет напъха пистолета в колана си и го закри със сакото си, после отново погледна към Къмбърланд: — Ваша светлост…?
— Каква ужасна бъркотия. Е, много добре. Но не искам да избухне скандал заради тази история, нито желая да ме забъркват в историите на Нортуик с деца. Твърде много хора знаят, че от време на време общувам с него и нямам желание името ми да бъде окаляно заради него. Договорихме ли се?
— Брет, не — запротестира Бари ядосан. — Не можеш да позволиш Нортуик да се измъкне безнаказано отново.
— Има други начини да се справим с него, Кенуърт. Договорихме се, ваша светлост. Кой се свърза с вас?
Къмбърланд го отведе настрани, по-далеч от Уотли и Бари, и зашепна, сякаш можеха да го чуят:
— Сеньор Хавиер Агилар и Портильо, виждам, че името ви е познато.
Брет се взря в лицето му:
— Хавиер Портильо? Сигурен ли сте?
— Разбира се. Той изпрати своя секретар при мен в ролята на посредник, един от онези ужасни френски емигранти, които са толкова арогантни. Отвратителен човек. Помнете, обещахте ми да не разпространявате тази информация.
— Помня.
Брет поривисто се обърна и си тръгна, като остави Къмбърланд в малката неугледна стая. После се втурна напред покрай Уотли и Кенуърт. Хавиер Агилар и Портильо — братът на майка му. Защо не бе предвидил това? А той бе тук в Лондон, докато Хавиер си разиграваше коня и без съмнение кроеше планове
