като примигна от изпълнения с цигарен дим въздух. Огледа Брет, после Нортуик и погледът му спря върху Кайла.
— Не очаквах да ви видя тук, най-малко тук, и то с мис Ван Влийт. Каква очарователна изненада!
— И аз не очаквах да ви видя тук, ваша светлост — Брет успя да се усмихне, като вътрешно ругаеше Кайла за това ужасно стечение на обстоятелствата. Нейното идване можеше да попречи на плановете им, и то сега, когато херцогът се появи, искрено заинтригуван от нея. Да не би да ги е проследил? Стана ясно, че е подозирал в заговор с Нортуик не когото трябва от принцовете. Да отпрати Кайла, сега значеше да породи подозрение у тях, а той не можеше да си позволи това. По дяволите! Какъв дявол бавеше Уотли?
— Промяна в плановете за вечерта, ваша светлост — каза той небрежно и дръпна Кайла по-близо до себе си.
— Да — намеси се Нортуик подигравателно. — Изглежда, мис Ван Влийт реши да ги промени вместо вас, Улвъртън. Научете я да играе. Това ще бъде развлечение и за всички нас. Елате, ваша светлост — каза на херцога и Къмбърланд малко несигурно подмина Кайла и Брет и се запъти към него.
Графът се усмихна — тънките свити устни му придадоха зловещ вид:
— Не съм бил в компанията на височайши гости на това скромно място от доста време. Фаро, ваша светлост?
Когато Къмбърланд се запъти към масата за фаро заедно с графа, Брет заведе Кайла до масата за комар.
— Щом ще останеш, по-добре прави това, което ти се казва.
— Аз не искам… Брет, причинявате ми болка!
Пръстите му се впиха болезнено в ръката й, а устните му се движеха до ухото й и отстрани изглеждаше така, сякаш той й нашепва мили думи. А тя вътрешно трепереше от ужас.
— Моментът не е подходящ да парадираш с независимост, проклета да си. Не, не се опитвай да се отскубнеш. Слушай, малка глупачке. Тази вечер тук ще има неприятности и каквото ти кажа, това ще правиш. Чуваш ли ме?
Тя кимна мълчаливо и той доволен установи, че започна тревожно да оглежда обстановката, сякаш изведнъж осъзнала, че това наистина не е място, подходящо за нея. Беше твърде късно да променя решението си, и то след като Къмбърланд и Нортуик я видяха. Очевидно графът се надяваше нейното присъствие да поразнообрази и разведри атмосферата.
Брет спря пред масата за комар, все още с Кайла за ръка:
— Както виждаш, привлече вниманието на всички. Това ли бе целта ти?
— Брет…
— О, не — той стисна още по силно ръката й и в гласа му прозвуча досада и раздразнение. — След като настояваше да останеш, ще правиш каквото ти кажа. Приятна промяна, ах, ах, querida. Не бъди глупава и не се опитвай да ми противодействаш, за да не се наложи да изтърпиш по-големи унижения, отколкото заслужаваш. Няма нито един човек тук, който може да ме спре, ако реша да се държа с теб като уличница от Ковънт Гардън. В края на краищата това не е място, посещавано от почтени дами.
Побиваха я тръпки и брадичката й трепереше, когато погледна Брет, а той се успокои само отчасти, видял тревогата в очите й. После тя вдигна леко рамене, сякаш напълно безразлична какво ще си помисли той:
— Предполагам, че не трябваше да идвам, но си помислих… всъщност няма значение. Може би да си тръгна сега?
— Не, не сега, вече си тук и ще се наложи да поостанеш. Ще те науча да играеш, както разумно предложи Нортуик.
Заровете се завъртяха по масата с леко почукване и един от мъжете изстена.
— Две единици. Отпадам от играта. Лош късмет — погледна нагоре, видя Брет и се засмя. — По-добре, след като сте тук, Улвъртън. Вие твърде много рискувате, това не е за мене.
— Важното е да знаеш как да заложиш, Пембертън — Брет взе заровете. — Някой тук има ли нещо против дамата да си опита късмета?
Кайла се стресна, един от мъжете изръмжа, но никой не се възпротиви. Докато Брет я инструктираше как се хвърлят двата зара, около тях се събра малка тълпа. Нортуик също се присъедини. Графът бе възстановил хладнокръвието си и самоувереността си. Но сега Уотли вече беше тук, сред играчите на фаро на една маса. Брет се усмихна и се вгледа в Кайла.
— Ти хвърляш. Трябва да изкараш пет, шест, седем, осем или девет. Първото хвърляне е основно, следващото хвърляне показва дали печелиш. Ако при второ хвърляне сборът е равен на този от първото — печелиш. Ако хвърлиш и се паднат двойки, тройки, единадесетици или дванадесетици — губиш.
Кайла взе заровете в ръка — красива въпреки явното й объркване. Прехапа устни:
— А ако се паднат други числа?
— Ще хвърляш, докато не изкараш сумата, равна на първоначалната и загубиш, или се молиш второто хвърляне да даде тази сума, и тогава печелиш. Това е въпрос на шанс, оттук идва името — хазартна игра. Истинското умение е да правиш залозите.
Намръщена, тя вдигна голите си рамене и огърлицата от рубини и диаманти на бледата й шия проблесна в светлината на лампите.
— След като ще играя с вашите пари, нямам нищо против да опитам.
— Естествено — сухо подметна Брет и погледна към Бари. — Да се надяваме ли, че нашият гълъб ще полети?
Това бе игра на думи и Бари се усмихна одобрително. Кайла хвърли заровете и загуби. При втория опит се справи по-добре и с малко помощ започна да играе доста добре. В същото време тълпата около масата бе нараснала.
Привлечени от присъствието на красивата млада жена, много мъже дойдоха — повечето да погледат, само един-двама се присъединиха.
Не след дълго Нортуик влезе в играта, като фиксираше Кайла с безцветните си очи от другия край на масата. Тя малко се поколеба, когато той се присъедини, но Брет тихичко я окуражи, и тя възвърна самообладанието си. Въздухът се зареди с напрежение и явно не само той усещаше това. Двама от наблюдателите се оттеглиха.
Брейкфилд играеше на сигурно, като почти не наддаваше и бе предпазлив при залозите, но Брет усети, че е неспокоен. Той го следеше внимателно, макар да даваше вид, че разсеяно наблюдава играта. В същото време не откъсваше поглед от Уотли и мъжете, които бе подбрал за случая. Те бяха разпръснати край различни маси и пристигаха по различно време, за да не будят подозрения. Отлично. Всички изглеждаха съвсем на място тук и не се различаваха от хората, скупчени край масите.
Той отново погледна Кайла и видя, че тя е съсредоточена изцяло върху играта, докато разучаваше зелената маса и подхвърляше заровете. Спечели малка сума, но достатъчна, за да засияе от удоволствие, лицето й приятно порозовя.
С прилепналата рокля и проблясващата огърлица тя представляваше неустоима гледка. Образът й бе отразен в очите на всички мъже около масата. Тя се навеждаше напред, гърдите й напираха през тънката материя на сатена и коприната и хвърляше заровете. Дълбокото деколте бе щедро към наблюдателите — обещание за още от прекрасната гледка привличаше погледите на доста мъже. Нортуик не можеше да откъсне очи от нея.
— Закова го — извика някой с възхищение и Брет видя, че Кайла спечели отново — пак малка сума, но достатъчна, за да задържи очарователната руменина на бузите й. Тя се засмя, лек игрив смях като звън на сребърни звънчета и той се улови, че гледа отново нея вместо Нортуик.
Вълнението караше очите й да блестят, или може би това бе ефектът от изпитото шампанско, а на устните й грейна усмивка, докато подхвърляше заровете в малката си длан. Ръкавиците й ги нямаше, сигурно ги бе оставила в каретата, помисли Брет. Дългите тънки пръсти си играеха със заровете, направени от дърво, преди да се наведе, и отново да ги хвърли. Те изтрополяха глухо, след това отново се чу същият звук и Брет най-сетне се обърна към Нортуик.
Той гледаше Кайла като омагьосан, с леко отворена уста, с присвити безцветни очи под гъстите вежди и дългия остър нос. На времето е бил красив мъж според думите на Беатрис, но годините разгулен живот сега бяха отразени в грубите му черти.
