възможността да сграбчи китката на Кайла, като пръстите му се впиха в нежната плът:
— Мисля, че пи достатъчно шампанско тази вечер, querida. От него ставаш по-оживена, отколкото би трябвало.
— Така ли? — Тя се отдръпна и видя гневните пламъчета в очите му, запалени от неподчинението й. Това я накара да се държи неразумно, вдигна чашата и се засмя: — Но на мен ми харесва да съм весела. Изглежда, принцът няма нищо против.
Брет присви очи:
— Принцът е ангажиран за тази вечер, ако таиш подобни надежди.
— Не бъди толкова груб — тя изпи шампанското до последната капка, после протегна чашата към него. — Бих искала още малко, моля.
Брет изтръгна празната чаша от ръката й и я остави настрана:
— Пи повече от достатъчно тази вечер.
— Хайде, Улвъртън — намеси се Къмбърланд с ехидна усмивка, — не се дръж като турчин. Дай на дамата още шампанско, щом иска.
Кайла се усмихна:
— Благодаря, ваше височество. Много е обнадеждаващо да установя, че има джентълмени, които не обичат брутално да налагат волята си.
За момент Кайла помисли, че е прекалила. Брет наистина изглеждаше вбесен, а тя не би рискувала да предизвика бурна сцена, защото не даваше пукната пара за мнението на принца или брат му. Но когато херцогът се обърна да го погледне, Брет просто се усмихна и се облегна на стола си, като небрежно отбеляза, че не той ще има главоболие на сутринта. Това разреди напрежението в ложата.
Това не можа да заблуди Кайла. Тя знаеше, че като останат насаме, Брет ще я накара да плати за безразсъдното си държание. Нито за момент не забравяше способността му за секунди да се превърне от изискан джентълмен в безмилостен варварин.
Точно преди кулминационния момент в постановката Анджелика Каталани се приближи до ложата им и се загледа в тях с блестящите си черни очи. Сякаш пееше само за Брет — Кайла се обърна към него и видя как отвръща на усмивката й. Песента свърши и залата избухна в аплодисменти, а Каталани хвърли едно цвете с дълга дръжка към ложата им. Брет ловко го улови и се изправи, като се поклони в знак на благодарност за жеста й. Залата отново избухна в аплодисменти и смях на това своеобразно продължение на пиесата.
— Браво, Улвъртън! — Регентът се засмя и заръкопляска с възхищение. — Поздравления! Вярвам, че красивата Каталани все още храни нежни чувства към теб!
— Ние сме просто стари познати. Видяхме се преди доста време в Италия — Брет се обърна и погледът му срещна очите на Кайла, преди тя отново да погледне напред.
Кайла изгаряше от негодувание. Беше очевидно, че между тях има нещо, нито една жена не би гледала мъж така, както Каталани изпиваше с поглед Брет. Но защо той я доведе тук тази вечер, ако искаше да е с певицата? Защо я измъчва?
Когато всичко най-сетне приключи и Кайла отново облече пелерината си, все още с празната чаша в ръка, регентът предложи да я придружи до вкъщи, ако Брет има други планове за вечерта. Объркана, Кайла се вцепени, а Брет лукаво се усмихна. Не, със сигурност няма да го направи! — гневно помисли тя. Сърцето й биеше силно, чуваше го как кънти в гърдите й, докато напрегнато очакваше отговора на Брет.
— Щедро предложение, ваше височество. — Той леко се усмихна и изрече провлачено — Но съм обещал специално забавление на мис Ван Влийт за тази вечер. Може би друг път.
— Добре, добре, друг път. Утре може би, разходка в парка? — Принцът взе дланта на Кайла и целуна дланта й с влажни горещи устни. В гласа му прозвуча искрена нотка на съжаление, когато въздъхна и промърмори, че представлението му се е сторило толкова кратко. — Но аз скоро ще ви потърся, Улвъртън, проклет да съм, ако не го направя. Не съм забравил обещанието ви. Всъщност и двете обещания.
— Вашето присъствие винаги е удоволствие за мен — отговорът на Брет прозвуча съвсем естествено, както и се очакваше, но явно регентът не виждаше причини да се съмнява в искреността му. Принцът се присъедини към тях на излизане от ложата и после надолу по покритите с килим стълби, като спря в коридора да поговори с някои хора, които го бяха изчакали и между тях Кайла разпозна доста влиятелни мъже. Едно име привлече вниманието й — доста неприветливият Робърт Стюарт, лорд Касълри, министър на външните работи, който бе присъствал на конгреса във Виена и бе играл решаваща роля при свалянето на Наполеон от власт.
— За мен е чест да се запозная с вас, милорд — каза тя, когато той леко се поклони пред нея.
— За мен също, мадам. Вие сте кръщелницата на маркиза Дю Боа, нали?
Бузите на Кайла пламнаха и тя кимна с глава. Няма съмнение, че човек с неговото положение в обществото непременно е чул слуховете.
— Да, милорд. Вие познавате ли я добре?
— Очарователна дама — лека усмивка смекчи строгите черти на лицето му. — Срещали сме се на няколко приема и имахме възможност да споделим възхищението си от Париж, разбира се. Тя много ми помогна, като ми препоръча Бейн Шиноа, когато бях в Париж миналата есен. Аз съм й длъжник и много се радвам, че виждам кръщелницата й, за която винаги ми е говорила с много обич.
Кайла отвърна на усмивката му:
— Удоволствието е мое, милорд.
В очите на Робърт Стюарт проблесна искрица, когато се обърна към Брет и го покани да се присъедини към него в голф клуба следващата седмица:
— Вярвам, че имаме общи цели и интереси с вас, Улвъртън.
— Така ли, милорд? Досега не бях се замислял за това — леко се усмихна Брет. — Опитвам се да стоя далеч от политиката, защото имам други интереси.
— Да, но тук не става дума за политика.
— Озадачавате ме, милорд.
— Така си и помислих. Следващата сряда? Ще изпратя визитката си, за да ви напомни за уговорката.
— На вашите услуги, милорд.
Принцът веднага включи Касълри в разгорещен разговор за гръцките фризове, които граф Елджин бе пренесъл в Англия, и той се опитваше да убеди Конгреса да ги закупи за Британския музей. Брет се възползва от случая да дръпне Кайла настрани, като здраво я хвана за ръката:
— Малка глупачка — тихо зашепна в ухото й, — ако наистина не искаш да се озовеш в леглото на принца, престани да флиртуваш и се дръж прилично.
Кайла размаха ветрилото си, като огледа Брет с вдигната вежда и лека усмивка:
— Защо, ваша светлост? Смея ли да се надявам, че вие сте изгарян от ревност?
— Явно вие си позволявате всичко — пръстите му болезнено се впиха в лакътя й и ветрилото й замря. В очите му забеляза метални отблясъци и стомахът й се присви:
— Не ме изкарвай извън кожата ми, Кайла. Не и тази вечер.
— С какво тази вечер е по-различна от всички останали? Защото принцът е тук? Да не би да се страхувате, че някой може да научи какъв… какъв тиранин сте?
Тя се отдръпна от него и видя Къмбърланд, който ги гледаше. Изведнъж осъзна, че ако реши да си тръгне, Брет не би могъл да я спре. Това бе обществено място и можеше просто да се отправи към изхода. Можеше ли да се надява, че Касълри ще й помогне? Той говореше ласкаво за танте Селест, но не! Какво би могла да му каже? Че я държат затворена против волята й? Ако е затворничка, то бе напълно по нейна вина, защото се страхуваше да се лиши от покровителството на Брет.
— Ако бях на твое място, малката ми — студено изрече Брет с нисък и напрегнат глас, — щях да се тревожа повече за утрешния ден, а не за тази вечер. А на мен не ми пука какво мислят хората за мен самия. Напомням ти, в случай че още не си осъзнала това.
— Забелязах — тя отдели пръстите му от ръката си. — Не ме докосвайте повече, моля ви. Напоследък изтърпях доста унижения.
— Ако е така, предлагам да обуздаете склонността си да предлагате така безразсъдно услуги, мадам. Има мъже, на които не може да бъде отказано.
