— Да знаете, Улвъртън, според мен вие сте щастливец — заговори принцът, загледан усмихнато в нея. — Тя е глътка свеж въздух. Трябва да я доведеш следващата седмица в Карлтън. Организирам грандиозно тържество и няма да приема не за отговор. Скъпа, вие ще дойдете, нали?
Тя установи, че много по-лесно се усмихва на него, отколкото на брат му:
— Ако вашето желание е такова, не ми остава нищо друго, освен да се съглася.
— Аха. Очарователно. Както казах, глътка свеж въздух. Вярно ли е, че сте прекарала известно време в Индия, скъпа моя? Така чух, макар че Улвъртън говори твърде малко и когато реши, става безкрайно мълчалив. Разкажете ми за слоновете и лъвовете, защото изпитвам огромен интерес към красивите неща от природата и съм изпълнен с любопитство. Вложих доста време и усилия да разширя менажерията, както знаете, а също така се опитвам да разкрася този град с паркове и сгради, които ще дадат възможност на всеки да се наслади на очарованието на миналите епохи. Като например фризовете от Акропола в Атина, макар че Байрон заклейми Елджин за това, че ги е демонтирал от оригиналното им място. Но това е друга моя грижа… а, чувам, че музиката вече започва. Може би по-късно ще си поговорим на спокойствие… Например на утринната езда в парка. Мога да ви покажа най-красивите кътчета там и на вас това ще ви се отрази добре, не мислите ли? Радост за окото и удоволствие за всеки наоколо.
— Аз… сигурна съм, че ще бъде приятно да се разходя в парка с вас, ваше височество. Но не съм сигурна, дали е препоръчително, тъй като аз…
— Глупости. Улвъртън също ще дойде, ако искате. Това ли ви притеснява? О, никой не би могъл и дума да ни каже, и на двамата, уверявам ви — той се наведе към нея и лъхна аромат на роза, който изпълни ноздрите й, докато той й говореше тихо и съзаклятнически:
— Виждате ли тези ложи на втория ред? Красиво облечените жени? Жени от града, които си търсят покровители. Когато пожелая, избирам най-красивата и я отвеждам в моя пантеон. Последствия може да има само за мен, разбира се, но това е обичайна практика. Не ми отговаряйте, преди да сте размислила. А и Улвъртън може би желае да поднови познанството си с красивата Каталани, преди да ме запознае с нея, не мислите ли?
Като намигна, той се обърна към Брет, който повдигна иронично вежди по характерния за него начин, докато Кайла изведнъж застина и почувства вътрешен хлад. Това ли бе запознанството, с което я заплашваше Брет? Покровител да й стане самият принц? А Брет — с красивата Каталани. Трябваше да се досети по-рано!
15
Докато регентът продължаваше да бъбри, без да забелязва внезапната й скованост, Кайла успя да се съсредоточи само в тази част от разговора, където от нея се очакваше някаква реакция. В същото време главата й бучеше от мисли. Те се въртяха около едно — Брет и красивата Каталани, оперната певица, която щеше да пее тази вечер. Каталани ли бе истинската причина за тяхното присъствие тук? Наистина ли Брет имаше намерение да поднови връзката си с оперната певица и да я хвърли в обятията на принца или Къмбърланд, или всеки друг, който я пожелае?
Проклет да е… О, Господи, колко дълго трябва да седи тук и да търпи похотливите погледи на мъжете, вперили очи в ложата им. Или да слуша злобния шепот, който като съскане на змия стигаше до ушите й, понесен от тълпата? Изкушаваше се да избяга — да стане от стола си, да отхвърли тежките кадифени завеси и да напусне театъра и принца, и Брет…
Но това означаваше да признае, че е направила грешка, а тя не искаше да се държи като страхливка. Вината не беше нейна. Не съвсем. Тя забеляза малко ядосано, че Брет изглежда напълно невъзмутим. Защо да изпитва същите чувства и същото напрежение като нея? Как можеше да я пренебрегва така, когато се държеше като… като сводник! О, само ако имаше къде да отиде, към кого да се обърне.
Танте Селест винаги ще я приеме с отворени обятия, но Кайла не можеше да рискува да я нарани повече, отколкото досега. Не, твърде късно бе за подобно разрешение. Тя не можеше да рискува спокойния живот на Селест.
Нощта сякаш никога нямаше да свърши. Кайла пиеше шампанско и се преструваше, че се наслаждава на операта, докато регентът издаваше задушевни звуци и открито се наслаждаваше на красотата на тъмнокосата италианска певица, която изпълняваше арията Il Turo in Italia. Долу в залата, изглежда, никой не следеше действието — по-скоро всеки оглеждаше останалите и от време на време се вдигаше такъв шум, който заглушаваше музиката. Смях и груби шеги звучаха във въздуха и тя видя как разни господа се отбиват в ложите, които принцът й посочи, и флиртуват с явно благосклонните дами.
Беше влудяващо да седи тук и да наблюдава хората наоколо със съзнанието, че вулгарно същество като лейди Джърси — която бе любезна с нея само преди месец — седи през няколко ложи и умишлено не поглежда към Кайла, сякаш изобщо не съществува. И наистина въпреки всички намерения и планове тя не съществуваше за хората тук. Не и в смисъла, който влагаше в това понятие преди.
Пренебрегна намръщения поглед на Брет и нарочно прие още една чаша шампанско. Би направила всичко, за да избяга от досадата и осъдителните погледи. Какво толкова, ако шампанското й помогне да стане малко по-весела? Освен това бе доста приятно да наблюдава как Брет се стяга и стиска челюсти, когато тя се навежда близо до принца — много близо — при думите му за представлението. Дали Брет се притесняваше за нея? Или в него говореше само глупавата му мъжка гордост, наранена от факта, че тя се забавляваше? Или поне се преструва, че е така.
Шумът от разговорите нарасна, така и не спря по време на първото действие. Лампите светнаха и тя разбра, че следва антракт. Започнаха да се обръщат глави, гласовете се чуваха по-високо и хората извиха вратове с лорнети в ръка в усилие да огледат присъстващите наоколо. Принцът се наведе отново към Кайла и от него лъхна дъхът на розова вода. Около тях премина вълна от шепот.
— Мис Ван Влийт, вие съвсем не сте такава, каквато си представях — промълви той с лека усмивка. — Изобщо не сте такава.
— Така ли, ваше височество? — Кайла му се усмихна над позлатения ръб на чашата с шампанско. — А какво очаквахте, ако мога да си позволя да ви попитам?
За миг принцът сякаш се смути и погледът, който хвърли към Брет, показа че изпитва известно притеснение. После бързо възвърна доброто си настроение и вдигна рамене:
— Не очаквах да бъдете толкова красива и, разбира се, толкова интелигентна.
— Това значи ли, че Брет се движи в компанията на лекомислени глупачки? — Тя опря устни в чашата, за да скрие усмивката си, когато принцът я погледна с ужасено изражение:
— Не, разбира се, не! Аха, разбирам какви са намеренията ви, измамна хитрушо. Правите си шеги с мен, а? Много сте палава наистина.
— Смирено моля за извинение, ваше височество.
Принцът се усмихна:
— Подозирам, че изобщо не търсите моето извинение. Но няма значение. Аз наистина ви харесвам и моето одобрение може да отвори за вас всички врати, когато имате нужда. Не е ли така, Улвъртън?
— Както казвате, за принцове всички врати са отворени.
Принцът изсумтя:
— Разбира се, ще твърдите това. Макар да не е истина, и вие го знаете. Ето ме тук, годините ми минават в ролята на регент, докато съветниците на баща ми отказват да позволят да поема ролята на крал. Ужасно недалновидно от тяхна страна, бих казал, защото знам, че мога да управлявам страната. Причината е в Пит, разбира се. Но сега сме тук, в операта, и не искам да развалям вечерта с проблемите си, и то в присъствието на една прекрасна усмихната дама, която с интерес слуша думите ми. За Бога, Улвъртън, вие сте проклет късметлия, да спечелите сърцето на такова несравнимо създание. Тя ми напомня за моята прекрасна Мария, която си отиде от света. Животът не към всички е справедлив.
За учудване на Кайла очите на принца се напълниха със сълзи, потекоха по бузите му и издълбаха бразди в леката пудра на лицето му. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в ридания, но Брет тактично се намеси и отклони вниманието на принца, като посочи, че мис Каталани идва към тяхната ложа.
— Тя знае за вашия интерес към операта, ваше височество — добави той с лека усмивка и принцът веднага насочи поглед към сцената, забравил за Кайла и за изгубената си любов. Брет се възползва от
