Може би нямаше да се вдигне шум до Бога, ако графът не бе открит в една наистина западнала част на града, известна с лошата си слава, чиито вертепи посещаваха само човешки отрепки и опасни типове. Пороците на Нортуик бяха всеизвестни и в пресата доста цинично бяха намекнали, че сигурно там си е намерил майстора.
Слуховете за тази история не се свързваха по никакъв начин с Кайла или Брет Банинг. Нея ли предпазваше или просто криеше участието си? Имаше неща за инцидента, които тя не знаеше, и предполагаше, че херцогът има и други причини да мрази Нортуик освен Кайла. Може би изпитваше чувства към Кайла, които не бе готов да признае?
Напълно възможно е. Как би могъл да не я обича? Селест въздъхна и се загледа в лицето на младата жена, потънала в спокоен сън. Да, той сигурно я обича, поне малко. И все пак тя се замисли какви му са намеренията на Улвъртън, защото той бе непроницаем.
19
Мина месец от онази нощ, когато Нортуик почти не уби Кайла, а през това време Брет приключи с всички дела, свързани с Лондон. След като си върна документите, той уреди необходимото финансиране и купи една мина в Южна Африка и продаде две от по-непродуктивните мини, придобити от Колби Банинг, които се намираха в Южна Америка. Сега изпълняваше едно не толкова важно задължение, но далеч по- неприятно — трябваше да посети достопочтената вдовица, херцогиня Улвъртън.
Тя го прие в стаята, която ползваше сутрин, изискано облечена, както винаги, и деликатно отпиваща чай от чаша от фин китайски порцелан. Изгледа го неодобрително над ръба на чашата.
— Предполагам, че идвате да поговорим какво решение сте взели за чеиза на дъщеря ми? — промърмори най-накрая. Той отмести поглед от месинговите прибори за камината, които отразяваха весело потрепващите пламъци, и погледна нея:
— Необичайно е студено за сезона тази година, не мислите ли, лельо? Никога не съм виждал толкова студено, влажно лято, дори в Лондон.
— Да, доста е хладно.
Брет леко се усмихна. Ледените нотки в гласа й напълно подхождаха на студа отвън. Като се облегна на камината, той скръсти ръце пред гърдите си:
— Одобрявам възможността Арабела да се омъжи за лорд Себринг.
— Себринг? — Китайският порцелан прозвънтя в ръцете й. — Съгласна съм, че този млад мъж има добро потекло, но доколкото знам, не е достатъчно богат.
— Арабела предпочита него. И това ще бъде един повече от добър брак, защото съм прехвърлил една значителна сума на нейно име и тя ще бъде осигурена до края на живота си.
— Арабела е доста упорита. Не тя трябва да реши кой кандидат е най-подходящ за нея. Казах ви, че аз предпочитам лорд Хейвъринг. Той има възможност да стане херцог след време.
— Само ако е решен на убийство. Има по-голям брат, за когото казват, че е в добро здраве. Освен това няма защо да го обсъждаме повече, защото аз вече се договорих с бащата на Себринг.
— Разбира се. Защо да се консултирате с мен? В крайна сметка аз съм само майка на момичето, а нейните интереси не са най-важното за вас.
— Напротив. Арабела дойде при мен и каза, че тя самата предпочита Себринг, те са влюбени един в друг. Това е най-малкото, което мога да направя за нея.
— Съгласна съм. — Очите на вдовицата проблеснаха и тя внимателно постави чашката и чинийката на подноса пред себе си. После се облегна назад и го изгледа с неодобрение, което не го учуди — очакваше го.
— Тя е дъщеря на херцога, а не някакво нищожно парвеню, което трябва да се задоволи с първото предложение. Може да намери по-добра партия.
— Тя не е изключителна красавица в края на краищата — каза Брет рязко.
— За разлика от настоящата ви любовница, предполагам? Наистина, Брет, вие говорите странни неща — като се изправи, Беатрис изсумтя презрително. — Цял Лондон вече е научил, че тя живее с вас в градското имение. Не можете ли да сте по-дискретен?
— Защо трябва да съм по-дискретен? Сигурно ще се зарадвате на новината, че скоро ще напусна Лондон.
— Направо съм възхитена. А вашата уличница? Ще я вземете ли със себе си, или ще й платите за услугите и ще я напуснете, както всички останали. Не мога да разбера защо продължавате да се виждате с нея, след като е ясно, че тя е една алчна авантюристка. Американските ви корени вземат връх над разума ви без съмнение.
— Без съмнение и затова смятам, че съм щастливец. Що се отнася до мис Ван Влийт, плановете ми за нея са моя лична работа и няма да ги обсъждам с никого.
Силна изненада се изписа на лицето на вдовицата и бързо премина в подозрение:
— Не ми казвайте, че изпитвате нежни чувства към това същество?
— Няма да кажа нищо подобно, защото не е истина. Приятен ден, мадам.
Раздразнен, че позволи Беатрис да разбере колко е права, както и от собствената си реакция, Брет все още бе в лошо настроение, когато пристигна в градската си къща. Това, което изпитваше към Кайла, трудно можеше да се определи в момента. Не беше сигурен какви точно чувства имаше към нея освен вина, че е отговорен за случилото се в избата на Нортуик, където тя едва не умря. Изпитваше вина отчасти и за всичко, което стана с нея след бала в лейди Сефтън. Последния месец след случката с графа се опитваше да стои далеч от нея. Сега обаче реши да я потърси. Тя щеше да разбере за заминаването му по един или друг начин, а той предпочиташе сам да й каже.
Брет откри Кайла седнала в малката градина до терасата. Той спря за момент да я погледа, преди да й се обади. Беше доста отслабнала — фигурата й бе изтъняла, а чертите бяха по-отсечени, но беше не по- малко красива отпреди.
Увита в топъл шал, тя седеше обляна в слънчева светлина, която се процеждаше през листата на дъба и се отразяваше в тревата и цветните лехи. Лъчите струяха около нея и образуваха трептящ ореол, превръщащ в злато косите й и подчертаващ чистия й профил.
Сега по бузите й имаше руменина и той си спомни как я завари в онази изба — просната сред разкъсаните си дрехи, а кръвта изтичаше от вените й. Отново го обхвана чувство за вина. Помисли как едва не я загуби, как едва не я погуби с егоизма си, като я използва за примамка на принца, но заподозря не когото трябваше. Неговата арогантност можеше да унищожи и него, и нея. Това бе цената й. Трябваше да му е за урок, да го накара да се промени да не използва другите и да не си играе с живота им. Самият той мразеше да го използват. Ядоса се, когато Кайла се опита да го манипулира. А самият той направи същото с нея — не, по-лошо. С нея постъпи много по-зле.
Сега трябва да поправи стореното зло, да постъпи правилно този път и да й върне живота, който й отне в буквалния смисъл, и я лиши от всичко. Тя лежеше умираща там на каменния олтар в онази влажна изба накрая на Лондон.
За момент той почти съжали, че няма да я вземе със себе си. Бе започнал да свиква с топлината й и с познатите извивки на тялото й, сгушено до неговото. Все още изпитваше удоволствие да прониква в нея с дълбоки и силни движения и да чува в ухото си тихите задъхани стонове. Не се бе лишил от това удоволствие, решил, че щедро ще й компенсира времето, прекарано с него.
Кайла вдигна глава и очите й се разшириха, когато го видя там. Усмихна му се — той се приближи и се изтегна в стола до нея.
— Приключихте с бизнеса за днес? — промърмори тя и като затвори книгата си, се наведе да я остави на ниската масичка. Шалът се плъзна от раменете й и откри гърдите, които щедро изпълваха квадратното деколте на бялата муселинена рокля. Навъсен, той отклони поглед от примамливата гледка.
— Да, почти.
— Добре. Ще ходим ли днес на разходка в парка? Няма да ми отнеме много време да се приготвя, ако все още искате да отидем.
— Казал ли съм, че ще ходим на разходка? — Прозвуча грубо, но това, което имаше да й казва, не беше приятно и му беше трудно да се държи дружелюбно при нейното спокойно задоволство.
