Кайла вдигна вежди:
— Да, казахте. Но ако сте променил решението си…
Той рязко се изправи. Тя погледна нагоре към него, леко намръщена, и гримасата промени кадифената й кожа. От лъчите на слънцето дългите й мигли изглеждаха като поръсени със златен прашец. Проклета да е. Защо трябваше да се чувства така, да изпитва вина за това, което предстоеше да направи.
— Трябва да си почивате. Все още не сте се възстановила напълно.
Тя стана от стола с елегантно движение и придърпа шала около тялото си. Усети сладкия полъх на парфюма й.
— Не мисля, че една разходка с каретата ще ме изтощи, обаче едва ли това ви тревожи. Какво има, Брет?
Той понечи да й каже, да й каже направо, че заминава и тя ще бъде свободна. Но ако изречеше сега тези думи, нямаше да има връщане назад. Вместо това я дръпна към себе си, наведе глава и впи устни в нейните. Шалът й се свлече на земята. Той усети изненадата й, после ръцете й обвиха врата му и тя се притисна към него и се отпусна в прегръдката му. Той я желаеше, искаше тялото й под своето, гола и пламенна, страстна и откликваща.
Ръката му се заплете в завързаната на тила й коса. Разпусна я и къдриците й се разпиляха по раменете й. Косата галеше като коприна пръстите му, беше толкова мека и уханна и толкова женствена… Той вдигна Кайла на ръце и я притисна към себе си. Закрачи по каменната тераса към къщата, влезе и се запъти към тяхната спалня на втория етаж. Ако трябва да я напусне, ще отлага до последно този момент. Винаги стават сцени при раздялата и нямаше никакво значение, че имаха уговорка.
Една камериерка му направи път да влезе в спалнята, а очите й гледаха тревожно. Брет чу как вратата се затваря след нея и се усмихна мрачно. Слугите непрекъснато си шушукаха и без съмнение и сега ще се понесе слух, който до половин час ще обиколи цялата къща. Не че му пукаше. Тя беше негова, нали, тази златокоса циганка в ръцете му. Пламенната красива Кайла, която го преследваше в сънищата му и не излизаше от главата му и през деня, измъчвайки го с вината, която изпитваше, че се бе разминала на косъм от смъртта.
Искаше да забрави тази истина, да я изличи от съзнанието си с горещото й тяло под себе си, с дъха й върху устните ви и с нежната плът под пръстите си. Той я положи по гръб на леглото. Наведе се над нея, целуна устните й, затворените клепачи, бузата, нежната извивка на шията, пръстите му галеха къдриците й и се заплитаха в тях. С нея забравяше най-добрите си намерения. Решението му да я напусне сега нямаше значение, все повече избледняваше и чезнеше, както той самият чезнеше в нея.
Проклета да е. Той я желаеше — защо да отрича? Ще я задържи, докато е възможно, и ще я пусне да си иде, когато дойде време той да замине. Можеше да е съвсем за кратко, но тя сега изцяло му принадлежеше и той искаше да й се насити до дъно, да изживее докрай тази своя страст, докато накрая освободи мислите му и го остави да заживее живота си.
Ръцете му се плъзнаха под свободния халат, който бе облякла. Нетърпелив, той разкъса връзките. Кожата й бе толкова нежна — като коприна — изкушение за нетърпеливите му пръсти, които я милваха. Стремеше се да запомни всеки сантиметър от тялото й, да запечата образа й в съзнанието си — нейната нежна кожа, ухание, вкус… Отдръпна се, съблече халата и го пусна на земята. Огледа порозовялото й лице и гъстите й мигли с чувство на задоволство. Тя също го желаеше. Виждаше го в очите й, в полуразтворените устни и леката усмивка, с която го гледаше. Гърдите й се повдигаха при всяко вдишване и издишване все по-бързо, когато ръката му докосна изкусителните им извивки и пръстите му загалиха зърната, докато тя не изстена.
Господи, как обичаше този звук. Харесваше как тялото й се извива в дъга под него, както сега — безмълвна покана да я вземе, да потъне в това блаженство и да се загуби в сладката омая. Това ли я правеше по-различна от всички останали жени в живота му? Нейното безрезервно отдаване, смесицата от желание и необходимост, и страст, равни на неговите? Може би, или това бе шега на съдбата, която го караше да желае именно жената, опитала се да го унищожи. Независимо от причината, той не можеше да отрече, че наистина желае тази жена.
Смутен и разгневен от нея и от себе си, и най-вече от собствената си слабост, Брет целуна потрепващите полуотворени устни, впи се в тях с разтърсващо желание да облекчи мъчителното напрежение в тялото и душата си. Той изстена, когато тя отговори на целувката му, усетил как се губи и потъва в нея, погълнат от това безразсъдно желание, което заплашваше да разруши всичко.
Облада я невъздържано, като пренебрегна тревожния възглас, докато разтваряше краката, плъзгайки се в тялото й по-грубо, отколкото възнамеряваше. Движенията му, силни и изпепеляващи, го доведоха до екстаз. После, засрамен от грубостта си, той я целуна нежно, възбуди я отново и се отдаде на удоволствието, този път без да бърза.
— Сладка Кайла — шепнеше в извивката на шията й и думите му се губеха в меката плът, където с устните си усещаше пулса й.
— Брет… — Ръката й се плъзна по гърба му под ризата, която още не беше свалил, — о, Брет. Господи, никога не съм си представяла, че може да бъде… толкова нежно… толкова хубаво…
Той я спря с целувка, като се опита да не слуша тихия й глас, думите, които звучаха като обвинение за това, което трябваше да направи. Той я възбуждаше с допира на тялото си до нейното — целуваше гърдите й, милваше я, докато тя не започна да се извива в ръцете му и да се задъхва под него, като го молеше с пресеклив глас да продължава. Като се вдигна над нея, той качи свитите й колене на раменете си, докато пръстите му галеха зърната й. Тя се стегна и извика шокирано, но той не обърна внимание и намери с устни влажната й същност, а езикът му започна да гали скритата й сладост.
Тялото й се замята в ръцете му с хлипания и все по-силни стонове. Пръстите й намериха косата му и тя го притисна към себе си, като се извиваше жадно.
— О, Господи, Брет… О, Боже… — тихите стонове се усилиха, когато той навлезе с език в тялото й, докато тя не потрепери и се разхлипа, доведена до екстаз. Тогава той спря, покри я с тялото си и влезе в нея. Гореща и влажна, тя се отдаде на неописуемото удоволствие, което разтърси и двамата.
— Казах… че ще ти хареса — прошепна с натежал дрезгав глас, а думите му звучаха като стонове, докато познатият, горещ пламък на всяко движение в нея, го доведе почти до кулминация. Сякаш не можеше да й се насити. Желаният финал му се изплъзваше, отдръпваше се все по-надалеч, макар че той я обладаваше и изгаряше докрай всеки път, отново, и отново. Това продължи дълго, докато и двамата нямаха сили да помръднат, а светлината отвън, която се процеждаше през завесите, отдавна бе погълната от мрака на нощта.
Кайла лежеше със затворени очи, свила ръка под брадичката си, устните бяха полуразтворени в лека усмивка, пълна със задоволство. Брет се загледа в балдахина над главите им, който се губеше в мрака. Огънят бе угаснал, само отделни въглени червенееха в пепелта. Съмняваше се, че някой от слугите ще дойде да стъкне огъня, без да е повикан. Брет отлагаше този момент. Доста цинично отбеляза факта, че опитът му да се освободи от влиянието на Кайла бе пълно фиаско. Тя все още владееше мислите му, изпълваше го с чувство за вина и обич, макар и неохотна. Може би Годфри беше прав. Може би все пак има съвест. Страхотен момент да открие това след всички тези години. Не че то щеше да му помогне да разреши проблема.
Ако трябва да направи, каквото бе редно, той трябва да я освободи. Това беше единственият начин да се реваншира, без да бъде егоистичен. Бързо и недвусмислено приключване на връзката им щеше да бъде най-добрият вариант и за двамата. Само че беше толкова трудно да го направи.
Той си спомни за последната жена, която бе обичал. Спомни си как е умирала сама, без него, ужасена, а кръвта й е изтичала бавно — заради кръвоизлива при раждането на мъртвото им дете. Двата гроба бяха все още пресни, когато той се завърна. Все още го мъчеше споменът как бе предал малкото сладко момиче, което бе достатъчно глупаво, за да го обикне. Да. Щеше да бъде най-добре да остави Кайла да намери съпруг, който винаги ще е до нея, който ще я обича така, както тя наистина заслужава.
Накрая заспа, а Кайла се бе сгушила уморена и доволна в прегръдките му.
20
Часовникът на камината в дневната на долния етаж шумно тиктакаше и Бари нетърпеливо крачеше
