изтръгне от тяхната власт, като се хващаше за всяко нещо, което би могло да я освободи от могъщото им въздействие.
— Трябва да стигнем Ню Орлиънс рано сутринта, скъпа.
Кайла внезапно отвори очи, пое дълбоко дъх и хвърли косо сърдит поглед към мъжа, който се изкачи до нея.
— Казах ви, господин Ренардьо, че вашата фамилиарност никак не ми се нрави. Моля да опитате да се държите малко по-дискретно.
Раул Ренардьо се усмихна, без ни най-малко да се смути от забележката й.
— Благоразумието е толкова скучно, а и продължава твърде дълго, мадмоазел Ван Влийт. — Зъбите му блестяха от белота на късната следобедна слънчева светлина, която къпеше корабната палуба и се отразяваше в русата му коса. Той беше доста красив, с онзи безгрижен чар, така присъщ на повечето французи и особено характерен за френските аристократи в изгнание, и доста настоятелно я преследваше. Сега наклони глава, присвивайки очи срещу слънцето.
— Трябва ли да се преструвам, че не се възхищавам от вас? Това не е благоразумие, това е глупост.
Раздразнена и в същото време развеселена от този нагъл мъж, който не се отделяше от нея по време на пътуването през Атлантика, Кайла не можа да скрие усмивката, породена от дързостта му. Неговото внимание бе осъзната залъгалка за нейната суета, въпреки че не премахваше отчаянието и тъгата — да, тя признаваше това — от напускането на Брет Банинг. Независимо от нейното тържествено обещание да не си спомня за него, тя не можеше да спре да се пита той мисли ли за нея? Липсва ли му, или е много сърдит от нейната измама и бягство, за да се безпокои от заминаването й? Да, това би било последното нещо, което би имало значение за него, помисли тя сърдито, тъй като той никога не показа, с дума или действие, че държи на нея като на нещо повече от едно горещо тяло в леглото си.
О, Господи, защо? Защо той мислеше, че да я омъжи за друг мъж ще бъде приемливо? Да върви по дяволите! Да вървят по дяволите всички! Тя няма да бъде разменена, нито пък ще бъде подарена така безгрижно, както се подаряват бижута.
— Скъпа, чувате ли ме? — Раул дойде по-близо, вятърът разпиля дългата му руса коса, покривайки челото и очите и той нетърпеливо я отметна.
— Вие отново не сте тук — оплака се високо, за да надвика вятъра, който плющеше в корабните платна, карайки такелажа да скърца и стене. — Къде ви отвежда тъгата в очите? Не мога да понасям да ви гледам неутешима, скъпа. Кажете на папа Раул какво ви плаши.
— Имате прекалено богато въображение, господин Ренардьо. От нищо не се страхувам толкова, колкото от досадните ви въпроси.
Нейната хаплива забележка го накара да се засмее. Кайла се усмихна леко. Наистина той беше доста красив, особено когато се смееше, както се засмя сега. А неговият особен интерес към нея бе балсам за наранената й гордост. Поне той я намираше прекрасна и желана и й казваше това отново, и отново — утеха донякъде, тъй като тя бе напуснала Англия, чувствайки се недостойна за любов и възхищение. И защо не? Със сигурност Брет бе дал ясно да се разбере, че я намира за недостойна да бъде негова съпруга или дори да бъде обичана. Така тя бе флиртувала с Раул понякога, но само когато й бе удобно и само по малко, дотолкова, доколкото да го окуражи да я забавлява и да държи мислите й за Брет Банинг далеч. Засега успяваше, въпреки че все още не бе готова да се увлече по друг мъж.
Не още — може би никога, си казваше тя много пъти и отново си повтори наум, като наклони глава на една страна, за да погледне Раул, държейки сините панделки на модерната сламена шапка здраво под брадичката си. Изгнаник като танте Селест, той бе роден в Комте де Сайре в провинцията Нантес близо до Лоара; но това, разбира се, бе преди терора. Неговите родители били убити в тази ужасна кървава революция, а той самият едва избягнал същата участ. Това ги бе сближило донякъде, когато той разкри миналото си и така тя му бе разказала за бедната маман, и как тя също бе страдала по време на тези страшни събития. Раул бе имал повече късмет от някои други, успявайки да избяга с някои ценности и запазвайки главата си цяла, както и вродената си арогантност.
— Вие сте непоносим, господин Ренардьо — тя каза твърдо, но лека усмивка отне жилото на злъчта от думите й. — Не знам дори защо говоря с вас.
— Разбира се, защото на борда на кораба има само пуритани с кисели лица — Раул взе ръката й, все още усмихнат. — Аз съм последното убежище, нали така?
— Може би — тя измъкна ръката си от неговата и пренебрегна прекомерно дълбоката му въздишка, обръщайки се към рейлинга да търси над въздигащите се морски талази обещаната земя, която все още не се виждаше. — Пет седмици на кораба са доста дълго време дори и за най-издръжливите. Копнея отново да почувствувам твърда почва под краката си.
— Както и аз. Но вие все още не сте отговорила на въпроса, който зададох миналата нощ, красавице. — Той се приближи по-близо, така че тя да почувства топлината на тялото му, ярък контраст със силния хапещ вятър, свистящ над палубата. — Ще ми позволите ли да ви ухажвам, когато стигнем Ню Орлиънс?
Тя се усмихна:
— Вие ще ме забравите веднага. Казаха ми, че градът е много весел и пълен с красиви жени.
— О, но нито една не е толкова прекрасна, колкото вас, скъпа моя. Вашата златна коса, очи със загадъчния цвят на морето до остров Крит, съблазнителни извивки — той целуна върха на пръстите си с красноречив галски жест, който я накара да стисне здраво устни, за да не се засмее. — Вие сте прелестна.
— А вие сте безочлив. Вашият маскарад е твърде пресилен, за да повярва който и да е, че сте само един обикновен френски гражданин, а не граф.
Той се ухили.
— Щом стигнем моя любим Ню Орлиънс, ще можете да се обръщате към мен с истинската ми титла, ако това ще ви накара да се съгласите на нова среща.
— Титлите не ме вълнуват. — Тя отвърна поглед от изненаданото му при нейния внезапен яростен отговор лице и пое дълбоко дъх. Глупаво бе да бъде толкова чувствителна. Но защо да позволява на всеки да знае колко лошо Брет Банинг я бе наранил? По-скоро, за да прикрие внезапното си смущение, отколкото, защото искаше да знае, тя попита:
— Защо сте бил в Англия, щом предпочитате Ню Орлиънс?
— Както ви казах, имам бизнес там. Лондон е студено място, твърде студено за мен. За щастие моят бизнес не продължи дълго и можех да се върна. А още по-голямо щастие за мен е, че съм на един и същи кораб с най-красивата жена със забележителни очи и най-прекрасна усмивка, жена, за която е без значение дали мъжът притежава титла, или не, така ли е?
— Казах ви, така е.
Раул сви рамене и се обърна леко, за да се облегне на перилата до нея. Мълчалив сега, той протегна и постави ръката си върху нейната там, където тя бе хванала гладкото дърво, и тихо я задържа известно време, преди да промърмори нежно:
— Аз съм доволен, скъпа, че титлите не ви впечатляват. Мъжът има значение, нали?
Усмивката й в отговор бе колеблива.
— Да. Мъжът е важен.
— Тогава позволете ми да бъда този мъж. Вие ме заинтригувахте с мистерията в очите и тъжната усмивка… о, не се отдръпвайте. Не бих желал да ви наскърбявам… Ще ви се обадя дори ако не ми позволите, тъй като не съм човек, който приема поражение, малката ми. Познавам приятелите ви, тъй като те са мои познати и във всеки случай ще ме поканят да ги посетя, така че не можете да ми избягате? Смятате ли, че ще можете?
Полуразвеселена, полуразгневена Кайла тръсна глава.
— Вие сте твърде настойчив, за да ви повярвам. Не бъдете съвсем разочарован, ако този път не получите това, което желаете, господин Реналдьо. Вече не съм онази глупачка и не се предавам лесно.
Вместо да го обезсърчат, нейните думи, изглежда, още повече го окуражиха и тя се сбогува с него малко сприхаво. Неговите протести все още звучаха в ушите й, докато се спускаше по стръмната стълба към задушните каюти под палубата.
Стените я притиснаха, щом влезе и затвори вратата. Само малък кръгъл страничен люк пропускаше
