тук е домът на Дюфур. Нашата кратка романтична интерлюдия е към своя край. Обещайте, че ще се видим отново, скъпа моя.
— Сигурна съм, че пътищата ни пак ще се пресекат — Кайла отклони поглед от него, когато файтонът спря, и се загледа в двуетажната тухлена къща с балкони, обградени с железен парапет, и украсени с цветя и лозници. Пристигнала най-сетне, тя усети как я обхваща нервност. Как ще я приеме семейство Дюфур? Дали са чули за случилото се в Лондон? Молеше се да не е така. В края на краищата Каролин познаваше добре майка й и въпреки че бяха изминали толкова години, се надяваше да я помни с добро.
Раул промърмори нещо и Кайла пое дълбоко въздух, когато входната врата на къщата се отвори широко още преди файтонът да е спрял. Младо момиче с черна коса и весели очи усмихнато се втурна към тях по алеята.
— Вие трябва да сте Кайла Ван Влийт, дъщерята на Фостин. О, маман много ще се зарадва! Толкова често говори за майка ви, заповядайте. Извинете ме за това оживено посрещане, но когато ни донесоха писмото на маркизата, където пишеше, че сте на път към нас, не можех да повярвам на очите си. Много мило от ваша страна, маркиз Дьо Сир, че придружихте дамата дотук. Баща ми ще бъде… благодарен, когато научи за вашата любезност.
В последните думи прозвуча странна нотка и Кайла усети как Раул се стегна, но после й помогна да слезе от файтона и тя се озова в прегръдките на момичето, чието име все още не знаеше, и повече не помисли за смущението му. Това ентусиазирано посрещане я трогна и притесненията й се стопиха.
— Наричайте ме Есме — каза момичето и хвана Кайла под ръка. — Трябва да ми разкажете всичко за Индия, защото знам, че маман е идвала там да погостува у вас преди много години. Аз съм била твърде малка, за да отида с тях. Взеха със себе си брат ми. Може би си го спомняте, Антоан?
— Антоан! Това е вашият брат? — Кайла се засмя, леко смутена, защото си спомни малкото момче, с което бяха изследвали преди години докосвания и гъделичкания без нищо сериозно, с невинно детско любопитство, различията в телата си. — Да, разбира се, че го помня. Но тогава бяхме много малки.
Есме се засмя, после отново се обърна към Раул и тонът й охладня:
— Сигурна съм, че скоро пак ще се видим.
— Разбира се. — Той елегантно се поклони и като се изправи, погледна Кайла в очите. — Имам причини много скоро да ви направя посещение.
Тя успя да се усмихне доста объркана от вниманието и явното възхищение в погледа му. Надяваше се да не я вземат за лекомислена кокетка още от първия й ден в Ню Орлиънс. За щастие Есме напълно забрави за Раул, докато я въвеждаше в къщата, и позвъни да сервират чая в градината.
— Маман скоро ще си дойде и веднага ще ви види. Искате ли първо да се освежите малко?
— Да, моля. Чувствам се толкова изпомачкана и прашна. Кабината бе малка и нямаше нормална баня.
— Разбира се. Ето, веднага ще ви покажа стаята. Винаги е готова за гости, въпреки че има нужда от проветрение, защото през деня е много горещо и задушно. Това лято обаче температурите са по-ниски от обичайното и ще се чувствате по-добре.
Омаяна от безгрижното бъбрене на Есме, Кайла промърмори някакъв отговор, докато се качваше след нея по вити стълби, водещи към втория етаж. Решетки с орнаменти от ковано желязо обграждаха външните балкони, които опасваха цялата къща, дългите коридори вътре имаха във всеки край по една врата към тях. Те стояха отворени и пропускаха освежаващия бриз на вятъра, който внасяше дъха на река и екзотични подправки. Огромното легло с четири колони бе в центъра на стаята, обградено с драпирана мрежа, пропускаща светлината от спуснатите върху прозорците щори на хоризонтални ленти. Върху вратата се очертаваха тесни ивици от нея. Докато говореше, Есме направи знак на светлокожата слугиня да вдигне щорите и уютната стая се изпълни със светлина и сладкия дъх на жасмин.
— Докато сте тук, Танзи ще се грижи за вас. Ако имате нужда от нещо, обръщайте се към нея. Аз ще съобщя на маман, че сте пристигнала, веднага щом се върне.
Внезапно усетила колко е изтощена, Кайла намери сили да се усмихне и след малко Есме си тръгна, като остави пъргавата Танзи при нея. Хубавата прислужница зашета наоколо, машинално спускайки щорите отново, но отвори вратите и прозорците, за да позволи на хладния бриз да проветри стаята.
— Може би искате да подремнете, мис? — каза тя с акцент, който показваше, че е някъде от Карибските острови. — Доста е горещо по пладне.
— Да. Благодаря, Танзи.
Останала най-сетне сама, Кайла се приближи към дървените капаци и надникна през процепите. Долу в градината стените бяха обрасли с бръшлян и екзотични растения с ярки цветове, а в средата имаше огромно дърво, което хвърляше сянка върху терасата горе. Тя долавяше приглушения говор с креолски акцент, мек екзотичен звук, който се носеше леко като знойния бриз и проникваше през щорите. Тук, в задната част на къщата, шумът от колелата на каретите почти не се чуваше.
Може би щеше да е приятно тук. Тя помисли за танте Селест и просълзеният й образ; сцената при сбогуването им изплува в съзнанието й. Замисли се дали ще я види отново. Милата Селест, толкова предана — дали Брет бе отишъл при нея, за да разбере къде е Кайла. Дали въобще му пукаше, че любовницата му го е изоставила, преди да може да я захвърли като ненужна вещ.
Внезапно уморена, Кайла отиде до леглото и се мушна под мрежата. Излегна се върху хладните чаршафи и спусна мрежата от всички страни. Сигурност. Бе заобиколена от своите вещи — те пристигнаха скоро след нея. Трябва да спре да мисли за Брет.
Тя спа неспокойно въпреки пълното изтощение и липсата на енергия след изминалите двадесет и четири часа физическо и умствено напрежение — не спря да мисли дали ще я приемат добре. Когато се събуди, вече се здрачаваше и това я обърка — така да проспи първия ден от посещението при старите приятели на майка си. Какво ли ще си помислят за нея?
Тя набързо облече една вечерна рокля и започна да се реши, без да губи време, извика камериерката. С благодарност посрещна Танзи, която пристегна корсета й.
— О, Боже, опасявам се, че наруших правилата още първия ден — промърмори и Танзи се засмя.
— Ще видите, че правилата тук не са особено строги, мис. Това семейство не прилича много на другите и с тях лесно се живее. Правилно ли се изразих?
Кайла се засмя:
— Надявам се.
— Хайде. Имате толкова хубава коса. Като слънце ярка и златна. Чух как мис Есме каза, че сте много красива и почти ви завижда за косата.
Танзи я среса и й направи прическа с малки гребенчета, покрити с дребни скъпоценни камъчета. Кайла се наведе и вдигна ветрилото си от коприна и слонова кост, притисна го нервно в ръце и тръгна надолу по стълбите, за да се срещне със семейство Дюфур.
— Вие сте толкова красива! — възкликна Каролин Дюфур искрено, посрещайки Кайла с широко отворени обятия. Сгънатото писмо от Селест беше в едната й ръка и тя усмихната направи крачка назад, за да я огледа. — Селест изобщо не споменава в писмото колко си хубава, само че си любимата й племенница и пита дали ще се грижим за теб като за наша собствена дъщеря? Разбира се, ще го направим и ти ще останеш при нас, колкото пожелаеш, ще бъдеш част от малкото ни семейство. Ела сега, сигурно дългото пътуване от Лондон те е изтощило. Аз дойдох в Америка толкова отдавна, имам чувството, че съм родена тук. Оттогава не съм се връщала във Франция. Но Селест сигурно ти е разказала всичко това и няма нужда да те уморявам с толкова приказки.
Както Танзи каза, вечерята не беше стегната и официална. Ядоха на терасата, където хладният бриз шумолеше в листата на дърветата и се усещаше сладкият дъх на жасмин и магнолия. Основното ястие включваше риба, пресни зеленчуци и плодове — лека храна, придружена с по чаша вино и оживен разговор.
— Папа — Есме се обърна към баща си над купа, пълна с плодови кубчета лед, залети със силно бренди, — маркиз Дьо Сир придружи Кайла от кораба дотук.
Пиер Дюфур вдигна глава над десерта си. Хубав мъж, над четиридесет и пет годишен, скептично изгледа Кайла.
— О, добре ли познавате маркиз Дьо Сир?
— Не, срещнах го на кораба. Връщал се от Англия, където бил по работа според думите му, и когато
