продавачи и купувачи, като и двамата приличаха на хората, които идваха тук да продават кожи, прясно месо или риба. Малко мрачно Брет заговори за вида им:
— Ако не се изкъпем, скоро ще ни помислят за креолски рибари.
— Теб може би, аз съм твърде забележителен.
Брет се засмя:
— А наричаш мен арогантен. Хайде. Една баня и малко топла храна ще ни се отразят добре.
Беше се стъмнило, когато излязоха от хотел „Дьо ла Марин“. Кафе „Дез Екзайлс“ се намираше в една висока сграда на пресечката на улиците „Роял“ и „Света Ана“, съвсем близо до хотела. Когато влязоха, Брет не губи никакво време, а отиде направо при един достопочтен джентълмен, седнал на предна маса.
— Монсеньор Совине?
Мъжът се обърна и го погледна учтиво:
— Да. Съжалявам, но вие знаете името ми, а аз — не, монсеньор…
— Ла Порт. — Брет се усмихна, когато изражението на Совине показа, че си спомни кой е той.
— Разбира се. Сигурно нашият общ приятел ви е изпратил при мен.
— Точно така.
— Заповядайте, присъединете се към мен с другаря си.
Те седнаха и Брет се загледа съсредоточено в Совине, преди да започне:
— Търся един човек.
— Да, това често се случва напоследък. Мъж или жена?
— Мъж. Не зная името му, но той има търговски отношения с Хавиер Агилер и Портильо.
— Аха. — Совине отпиваше бренди мълчаливо, а после погледна и двамата. — Много хора работят с фирмата на Портильо и Пойдрас. Може би трябва да отидете и там да потърсите вашия човек. Споменете името „Шевалие дьо Тузак“. Мъжът, който отговори на това име, ще ви помогне.
Когато се сбогуваха и напуснаха кафето, Годфри любопитно погледна към Брет:
— Мислиш ли, че дон Хавиер е свързан с революцията в Мексико?
— Повече от вероятно. Ако Испания бъде изхвърлена от страната, той ще може да заграби всяка спорна собственост, която пожелае.
— Тогава документите ти са излишни.
Брет вдигна глава, а гласът му внезапно прозвуча жестоко:
— Мините ми принадлежат, а аз не позволявам да ми отнемат това, което е мое.
Годфри мълчаливо повдигна вежди и Брет изруга под носа си:
— Прав си. Испания е разрешила на баща ми да добива сребро там, но нямам гаранция, че бунтовниците няма да заграбят мините ми. Всичко, с което разполагам, са купчина документи, подписани от испанския вицекрал. Няма да имат цена, ако революцията успее.
— Тогава дон Хавиер гради кулите си върху пясъка. По-вероятно е Испания да успее, а бунтовниците да се провалят. Предвожда ги патриот, духовник, и са армия от мъже, които са изметът на обществото. Има изгледи ти да успееш.
— И точно тук е въпросът — Брет леко вдигна рамене. — Ако мините не бяха на испанска територия, аз щях да съм на страната на бунтовниците в борбата им за свобода.
Годфри замълча и след малко Брет поклати глава:
— Ако тексаската територия бе в границите на Съединените щати, щеше да е много по-добре за мен. Но засега трябва да направя всичко възможно и да попреча на Хавиер да вземе това, което не му принадлежи.
— Странно — отбеляза Годфри замислено, докато прекосяваха тясната улица. — Ти твърдиш, че имаш упоритото желание да задържиш това, което е твое, и все пак позволи най-ценното нещо в живота ти да ти се изплъзне между пръстите.
— Ако мислиш да говориш с недомлъвки, спести си ги. Много добре знам, че имаш предвид Кайла и отказвам да обсъждам този въпрос.
— А сега тя е тук, в Ню Орлиънс, както и ти. Доста знаменателно съвпадение, не мислиш ли?
Брет спря, обърна се рязко и го погледна студено:
— Дойдох тук да намеря вуйчо си и да открия кой ме е предал.
— Да, така казваш.
Брет изруга, гневно се обърна и закрачи напред, а Годфри се подсмихна, тръгвайки след него. Понякога беше добре да се създаде малко напрежение, а след това съдбата поемаше нещата в свои ръце. Съдбата ще се погрижи — беше сигурен в това.
Кайла леко си вееше с ветрилото, разгорещена, въпреки хладната вечер и леко задъхана от танците през последните три часа. Оркестърът свиреше в голямата бална зала в дома на френския консул. Шевалие дьо Тузак бе участвал в американската революция под командването на барон Фон Щаубен, както и в скорошната война между Съединените щати и Англия. Беше пълно с високопоставени гости от Америка, Франция и Испания и тя танцува с много от тях, откакто дойде с Есме и Каролин Дюфур.
Сега Есме се присъедини към нея на балкона, като задъхано си вееше с ветрилото, а очите й блестяха от удоволствие.
— Толкова красиви мъже има тук тази вечер. Твърде много, аз не зная кого да предпочета — галантния капитан на испанските драгуни или страшно красивия френски кавалер с блестящи еполети. Ти как мислиш, Кайла?
Засмяна, тя поклати глава.
— И двамата. Ти си твърде млада и много хубава, за да се спираш само на един мъж. Наслади се на живота, преди да вземеш решение.
— Да, говориш така, защото вече си направила избора си — подразни я Есме, като взе ветрилото й и бавно го завъртя, от което масурите на челото й затрептяха. — А аз виждам как той умира от ревност, когато танцуваш с друг мъж. Кога ще определиш деня на сватбата? Горкият Раул. Оплаква се, че си твърде хладна и трябва да те моли за всяка целувка.
Кайла сковано се усмихна:
— Така е, защото е много импулсивен. Аз не съм сигурна дори…
Тя млъкна и Есме я погледна остро:
— Не си какво? Сигурна, че искаш да се омъжиш за него? Той е много богат, има къщи и плантации нагоре по реката и много роби, които работят за него. Какво те прави така несигурна, малка братовчедке.
Така с обич се обръщаха една към друга въпреки липсата на кръвна връзка между тях и Кайла сега се усмихна на това обръщение. Вдигна рамене и каза с безпомощен тих глас:
— Не знам. Не мисля, че съм готова за това, Есме.
— Не си готова? Но ти си на двадесет и една! Почти стара мома. Момичетата тук се женят на петнадесет години и на твоята възраст имат по няколко деца.
Кайла направи гримаса:
— Ако се опитваш да ми развалиш настроението, няма да стане. Въпреки успокоителните ти думи, аз все още се колебая и все мисля дали вземам правилното решение.
— Заради мъжа, когото си напуснала ли? — Есме тихо се засмя. — Не отричай, Кайла. Това е толкова очевидно. Може да съм малка, но не съм сляпа. Трябва да има друг мъж в живота ти, когото обичаш, иначе нямаше да гледаш така унесено понякога. Загубена любов… Права съм, знам. Не можеш да го отречеш, а сега ме гледаш така, сякаш имам две глави!
Като се съвзе, Кайла опита да се усмихне, но усмивката й приличаше повече на гримаса:
— Имаш разнищена фантазия, по-добре вярвай на романите, които четеш, вместо да си измисляш. Няма никаква загубена любов, както така драматично се изрази. Аха, виждам твоя испански драгун да се приближава. Бързо, щипни бузите си за цвят и върви с него. Той явно твърдо е решил отново да танцува с теб.
Когато Есме тръгна, преливаща от смях, със своя драгун, Кайла реши, че е твърде прозрачна понякога, щом дори това младо момиче може да разбере терзанията й. Защо изобщо мислеше понякога за него? Беше смехотворно и въобще не беше истина, разбира се, но тя не можеше да престане да си спомня някои неща,
