да си задава въпроси — чувстваше се по-стара от когато и да било. Беше вярно, че не е готова да се омъжи, но това нямаше нищо общо с Брет Банинг. Тя все още се съмняваше, бе несигурна още от самото начало. Но Раул бе толкова настойчив и дори Пер Дюфур каза, че изглежда искрен в чувствата си и очевидно има доста пари, които е готов да харчи за жена си. Съпротивата й се сломи постепенно през последните три месеца и само преди няколко дни най-накрая тя каза да на едно от поредните предложения за женитба на Раул и той вече го бе разгласил из целия Ню Орлиънс.
Контрастът между живота тук и този в Англия бе твърде голям, помисли си Кайла горчиво. Танте Селест ще бъде доволна да научи за женитбата й и този път няма да мисли, че я е предала. Това тук бе съвършено друг свят, друг живот и й се струваше, че са изминали години, откакто пристигна, а тя дойде само преди шест месеца. Толкова дълго ли беше тук наистина? Вече свикна с климата на Ню Орлиънс. Беше приятен, с топли дни и хладни нощи, и ако валеше малко повече от необходимото, не обръщаше внимание. Дори в Индия имаше дъждове, които продължаваха с месеци по време на летния мусон. Валеше като из ведро седмица след седмица. Тук поне от време на време спираше, а слънцето отново изгряваше и въздухът ставаше влажен и лепкав и принуждаваше хората от града да се прибират на закрито в градините и в къщите си с широко отворени прозорци.
Тя погледна нагоре и видя как Раул я търси сред тълпите от гости, а лъскавата му коса отразяваше хилядите свещи в кристални полюлеи и осъзна, че тук се задушава. Импулсивно тръгна надолу по извитата стълба към долната тераса, придържайки роклята си. Беше глупаво да бяга от него така, но той бе толкова обсебващ и ревнуваше, както дори Есме забеляза, когато тя танцуваше с друг мъж, дори ако това бе старият полковник Деверо.
Улиците около дома на консула бяха пълни с карети и лакеи в униформи търпеливо очакваха господарите си и се грижеха за неспокойните коне. Тя се обърна към задната част на къщата в посоката, откъдето чу звуците на весела мелодия и видя гирлянда от светлини. Един запален огън осветяваше утъпкана поляна и факли образуваха кръг около импровизиран дансинг, пълен с танцуващи мъже и жени.
Не беше вуду танц, какъвто бе видяла веднъж, туземен танц с тайнствено предназначение, където участниците изпълняваха някакъв езически ритуал. Това тук бе някакъв народен танц, в който участваха креолските слуги. Беше смесица от френски и испански ритми, примитивни и необуздани, привлякоха любопитството й и тя остана да погледа.
Млада жена с дълга до кръста черна коса и боси крака застана в центъра на кръга и две китари с една корна засвириха мелодия, която напомни на Кайла испанските цигани от срещата в Англия. Мелодията се извиси и момичето започна да танцува с притворени очи и ръце до тялото, като щракаше с пръсти в такт с музиката първо бавно, после все по-бързо, следвайки нарастващото темпо. Полата й стигаше до глезените и при всяко движение се завърташе около нея, все по-високо, и по-високо около загорелите крака, а тя мяташе коси и протягаше ръце ту умолително, ту пренебрежително към един мъж, който гледаше отстрани, после се хвърляше далеч от него в пламъка на червената си пола, понесена от вихъра на нозете си.
Очарована, Кайла дълго ги гледа, застанала под сянката на огромен дъб. Трябваше да се връща, Раул щеше да я търси, а тя не искаше да притеснява Есме или Каролин. Но тук чувстваше лекота, танцът бе толкова пламенен и необуздан, а на бала в консулската къща обстановката бе скована и задушаваща. Доста се забави наистина. Усмихната, тя се поклащаше в такт с музиката, все по-бързо, и по-бързо и още танцуващи се присъединиха, а тя им завидя за свободата, с която се смееха и танцуваха и си подаваха плоско шише, обвито в палмов лист.
— Трябва да потанцувате — тихо се обади един глас зад гърба й и тя рязко се обърна, като леко се стресна при вида на млад грациозен мъж, който й се усмихваше. — Видях как тактувате с крак. Танцувате ли маленке? А харабе?
Тя поклати отрицателно глава, имената й бяха непознати, а той се засмя още по-широко:
— Мисля, че танцувате. Всички тук сме приятели и никой няма да ви нарани. Ще танцувам с вас, ако желаете.
Кайла позволи на младия мъж да я убеди да пристъпи към дансинга и да се присъедини към танцуващите върху утъпканата пръст. Никой не им обърна внимание, въпреки че тя бе облечена по-различно от тях, носеше обшита със златен ширит рокля от сатен, вместо памучна пола. Сигурно в манерката имаше алкохол, защото музиката бе станала още по-буйна и танците още по-необуздани.
Кайла усети как сковаността й се стопява и постепенно улови ритъма, като наблюдаваше другите танцьори. Може би нервността й помогна да захвърли скрупулите си и да се гмурне в примитивното темпо на музиката и да се отдаде до самозабрава на ритъма. Усети, че косата й се е разпиляла незнайно как, освободена от гребените, които Танзи здраво бе вплела в косите й, и сега се спускаше около лицето и по раменете й.
Аз съм свободна, мимолетна мисъл прониза съзнанието й, но после отново се съсредоточи върху бързия ритъм на музиката и дълбоките трели на китарите, които караха сърцето да хлипа и да се издига към сенките, осветени от факлите. Някой й подаде бутилката, тя я пое и направи като останалите — отметна глава и отпи голяма глътка, след това я предаде нататък. Алкохолът проби огнена пътека надолу по гърлото й чак до стомаха и главата й олекна. Сега тялото й сякаш само танцуваше, а краката й следваха ритъма на испанското коридо — тялото й се извиваше, главата й се отмяташе и с полупритворени очи тя потъваше в хипнотичните движения на танца.
Младият мъж я погледна с възхищение и одобрение.
— По дяволите! Танцувате толкова хубаво, мадам!
— Наистина? — Тя се усмихна замечтано, като се наслаждаваше на начина, по който той я гледаше — не собственически, както Раул, не така цинично, както правеше Брет, а искрено и с възхищение. Беше приятно и на нея й харесваше. Тук беше много по-забавно, отколкото в балната зала, където бе претъпкано със знаменитости и стари жени, които се взираха в нея иззад дългите си носове, като следяха дали не се смее прекалено високо или не танцува твърде дълго с един и същ кавалер. Сега тя не се чувстваше стара, не се чувстваше така, сякаш животът й е свършил, преди да започне. Времето течеше, този миг ще свърши твърде скоро, тя осъзнаваше това, докато танцуваше, а трябваше да се върне на бала, преди да започнат да я търсят. Беше толкова приятно тук и още не й се тръгваше.
Засмяна, Кайла танцуваше в самия център на кръга, потънала в музиката и в горещите, страстни очи на мъжете, които я гледаха, без да я е грижа какво мислят те или някой друг, докато все повече се отдаваше на необуздания ритъм.
Така я видя Брет, с разпилени руси коси и светла фигура, открояваща се на фона на тъмнокосите креоли, отдадена изцяло на горещите ритми. Той спря, като се чудеше дали не му се привижда, а до него Годфри сподави смеха си.
— Предполагам, че изобщо не й липсваш, приятелю. Не си ли съгласен?
— Млъкни! — изръмжа Брет и си проправи път до Кайла, като се протегна и я дръпна за китката.
Протестите замряха на устните й, когато отхвърли назад косата си и очите й се разшириха от изненада. В тях сякаш се отрази светлината на факлите, докато се взираше нагоре към него:
— Брет?
— Исусе! Живописна картина наистина, да танцуваш тук като някоя проклета циганка. Какво си мислиш, че правиш, по дяволите?
Думите му я отрезвиха и тя бързо се съвзе от шока. Изтръгна се от ръката му и вдигна брадичка по познатия начин в израз на упорство:
— Правя, каквото ми харесва, и вие нямате право да ме спирате.
— По дяволите, нямам.
— Не! — постави ръка на гърдите му, когато той посегна отново към нея и този път очите й заблестяха от гняв, наистина изглеждаше вбесена: — Сгодена съм за друг мъж.
Извън себе си от гняв Брет се нахвърли върху нея:
— Тогава трябва да си с него, вместо да беснееш тук заедно със слугите.
Без предупреждение тя му зашлеви плесница, преди да отгатне намеренията й. Той я хвана здраво за китката, задушаващ се от неконтролируем гняв:
— Предупредих те, какво ще направя, ако още веднъж ме удариш…
Гърдите й се вдигаха и спускаха гневно и тя изви ръката си, за да се освободи от хватката му:
