заснели. Спират до самоубийството ти, а падането ти от покрива ще бъде изпълнено от професионална каскадьорка.
Той я погледна критично, преценявайки липсата на реакция от нейна страна.
— Не си въобразяваш, че си влюбена в Гарън, нали? Не мислех, че това е възможно — твърде си разумна за такива работи! А колкото до… е, няма значение! Обещах си, че няма да се бъркам. Ще обещая същото и на теб, скъпа, ако решиш да правиш компания на стария човек. — Той добави хитро: — Би могла да бършеш праха от картините в галерията ми, ако настояваш да се занимаваш с нещо. И ми напомни да ти покажа колекцията си от табакери за енфие. Да не говорим за…
До този момент Сара беше успяла да се съвземе достатъчно, за да го прекъсне.
— Другото име на това е подкуп. На всичкото отгоре от самотен стар мъж, как не!
Той се изкиска доволно.
— Аха! Ето, че се прояви влиянието на бавачката Стагс, нали? Да не си мислеше, че си успяла да ме заблудиш?
— Аз… не можех да съм сигурна. Но ти няма да ме издадеш, нали? На никого, моля те!
Той изсумтя шумно.
— И защо по дяволите трябва да правя това и да разваля цялото шоу? Повярвай ми, момичето ми, от години не съм се забавлявал така, както от малката ти игра. Не се справяш много лошо! Заблуди всички останали, че си твоята сестра, нали? Е, браво на теб — все едно каква откачена каша сте забъркали вие двете жени. Предполагам, че инициативата е на Дилайт. Но както казах преди, няма да се бъркам.
Господ да поживи чичо Тео! Какво щеше да прави, ако двамата не се бяха преоткрили? Сара се върна замислена в стаята си, едната й половина се изкушаваше да остане и малко да полентяйства, а другата не искаше да изпусне предизвикателството. Освен това беше обещала на Дилайт. Какво значение имаше как ще прекара времето, което й оставаше? Дилайт трябваше вече да е на сигурно място в Индия и ако Карло беше толкова твърдо решен, колкото си мислеше сестра й, би трябвало вече да е на път към нея. Сара само трябваше да им спечели колкото можеше повече време — докато успяваше да поддържа маскарада.
Тя почти беше решила да се предаде и да се остави да я обгърнат с разкош, когато звънът на телефона наруши крехкото й спокойствие.
— Тук е Кавалери.
Сърцето й се разтуптя неприятно, а пръстите й се стегнаха около слушалката. Помоли се гласът й да звучи спокойно.
— О, здравей! Не очаквах да те чуя…
Тонът му беше все така грубо непреклонен.
— Без съмнение. Но има нещо, което трябва да обсъдим. Всички тези статии във вестниците например.
— Аз…
Той продължи нахално, сякаш не я беше чул.
— Не те обвинявам. Сигурен съм, че си свикнала с всичко, което правиш, когато си известен… аз не съм привикнал на такава публичност. Но има една статия, която ще излезе утре в едно от седмичните скандални издания, доколкото разбрах. — Тя почти си представяше как ноздрите му се свиват от погнуса, докато гледаше побелелите кокалчета на пръстите си, които стискаха слушалката. Искаше й се изобщо да не си го представя този звяр-шовинист! Но защо, за бога, си беше направил труда да й се обади? Нещо, свързано със статия в някакво скандално издание…
— Затова мисля, че е важно да се видим и да обсъдим някои въпроси. Ще разбереш, когато ти обясня. И моля те — не трябва да се тревожиш, че ще има повторение на миналата нощ. Можеш да избереш възможно най-оживеното място.
— Ако мислиш, че има нещо, което би трябвало да знам за онази статия, която казваш, че ще излезе утре — впрочем как си научил за нея предварително? — можеш съвсем спокойно да ми го кажеш по телефона.
Гласът му стана по-дълбок, почти като гневно ръмжене.
— Има неща, които не бива да се обсъждат по телефона! Освен ако по някаква причина се страхуваш да се срещнеш с мен очи в очи.
Това беше едновременно предизвикателство и плесница с кадифена ръкавица. О, ама той беше мръсник! Знаеше точно кое копче да натисне. Страх я е да се срещне с него — това е смешно! Страх от какво? Разбира се не от нея самата…
— Изобщо не ме е страх! — Сара се ядоса на себе си, че звучи отбранително. — Просто аз… аз може да съм заета тази вечер.
— Помисли за Карло. Твоят годеник. Честно ли е спрямо него, тази среща, която може да те ангажира за цялата вечер? Ако си с мен на публично място, би могла честно да му кажеш, че всичко е само бизнес. Е, къде би желала да отидеш? Поло Лаундж? Ел Падрино? И двете места обикновено са пълни с хора през цялата нощ. Ще се чувстваш в безопасност.
Разбира се, че не би трябвало да отива. Не би трябвало да се поддава на гнева и вълнението, които той предизвикваше у нея. И въпреки това с чувство на фаталистично отчаяние Сара знаеше, че ще отиде. Да чуе каквото там имаше да й казва толкова спешно. Да гледа мургавото му, опасно лице през масата, абсолютно спокойна, знаейки, че този път той просто не може да я вземе на ръце и да я отнесе. Може би й беше необходима точно още една среща с него, за да се освободи от глупавата си обсебеност. Ще го гледа и ще слуша как казва, че не може да си позволи повече клюки. Вероятно е женен, защо не се беше сетила за това? Толкова по-добре — тя ще се държи надменно и отчуждено. Ще го слуша, отпивайки отегчено от своята „Перие“ с лимонов сок. И после ще си тръгне, за да бъде откарана с Ролса от шофьора на чичо Тео.
След като затвори, Сара се втренчи в телефона с невиждащи очи. Надяваше се, че е прозвучала достатъчно нехайно, дори леко разсеяно и нетърпеливо. Надяваше се, че ще бъде в състояние да се държи по същия начин, когато се срещне с него — Il Duca di Cavalieri — дрехи по поръчка, прикриващи грациозната игра на мускулите под тях. Беше й някак по-лесно да си го представи в отминала епоха, като пират или наемник с кинжал в пояса, отколкото в ролята на съвременен италиански аристократ, движещ се в изискано общество.
Престани, Сара! Ставаш доста глупава, момичето ми. По-добре се стегни! Мисленото поучение помогна. Бавачката Стагс би й препоръчала студен душ „за прочистване на ума“. Настроена решително, Сара скочи от леглото и се отправи към банята. Имаше на разположение два пълни часа, за да се нагласи подходящо за Поло Лаундж.
В крайна сметка тя закъсня с петнайсет минути, но гримът й беше ненатрапчив и безупречен, а той никога нямаше да узнае колко рокли лежаха отхвърлени на леглото й, след като благодарение на отличната, не изискваща никакво усилие организираност, с която се беше обградил чичо Тео, тя имаше на свое разположение целия си гардероб, за да избира.
Заведоха я до маса до прозореца и Сара се надяваше, че усмивката й е толкова сияйна, колкото яркочервения гланц за устни, който си беше сложила тази вечер. Той се изправи, слаб и мургав, извисявайки се над нея с целия си ръст, и небрежно целуна протегнатата й ръка, без дори да я докосне с устни.
— Добре направи, че дойде. — Дори думите му бяха вежливо официални и това я накара да възкликне:
— О, всичко е наред! Но наистина бързам, да знаеш. Обещах на едни приятели да караме кънки тази вечер. Във „Флипърс“ — знаеш ли къде е?
— Чувал съм, че има такова място. — Тонът му сложи край на темата и на опита й да бъде хладнокръвна.
Погледът на Сара беше привлечен от ръцете му — силни пръсти без украшения с изключение на единствения пръстен, който беше забелязала преди. Трябваше да положи големи усилия да не потрепери и да се издаде.
— До колкото знам, това е място за млади хора.
