Този път беше възнаградена с проблясване на пламъче в тези черни като нощта очи. Но вместо да отговори саркастично, той наклони глава.
— Предполагам, че е така. Сигурно не е място, което аз бих избрал, ако ми се танцува! Но какво мисли Карло за това, че излизаш без него?
Сара не можа да спре гневната червенина, която изби на бузите й.
— Това изобщо не е твоя работа! — Наистина го мразеше. Той вече беше поръчал бутилка бяло вино и пръстите му си играеха със столчето на чашата, докато изучаваше Сара. Без да пита, той й наля вино.
— Напротив — каза той бавно и безизразно — точно моя работа е. Карло случайно е моят по-малък брат.
— Твой… — за един ужасен миг Сара си помисли, че ще се задави с виното. Директното му, незавоалирано изявление продължаваше да отеква в главата й, докато тя се взираше в него над ръба на чашата си. Накрая смисълът на това, което той току що беше казал, стигна до съзнанието й.
Той направи грешката да наблегне на предимството си, като каза студено и саркастично:
— Сигурно си знаела, че Карло има семейство? Да не е пропуснал да ти каже, че работи за мен и още не разполага със собствени пари?
Виното, което Сара най-после успя да преглътне, я удари право в главата, напомняйки и, че след закуската в ранния следобед не е яла нищо. Но й помогна да го погледне право в очите.
— Карло ми каза всичко! — възкликна тя с достойнство. И после не можа да се удържи: — Значи ти си големият лош Джон! Съжалявам, всъщност се казва Джовани, нали? Все пак как предпочиташ да те наричат? Рикардо — или това е само псевдоним?… Марко…
— Достатъчно! — Гласът му я шибна като камшик и ако не беше толкова ядосана, можеше да се свие.
— О, така ли? Не мисля. Ти започна, спомняш ли си? Ти ме покани тук да пийнем, защото имаше да ми казваш нещо. Какво те накара да зарежеш своя изкусен малък маскарад, Рикардо?
Той протегна ръка през масата, за да хване нейната и въпреки, че за евентуалния наблюдател това би могло да бъде жест на привличане, Сара трябваше да потисне един вик на болка при силното притискане на пръстите му върху нейните. И все пак, въпреки насилието, което тя долови в преднамерената жестокост на хватката му, тонът му остана хладно предупредителен.
— Моля те, постарай се да говориш по-тихо. Една сцена тук, на публично място, определено не би помогнала с нищо на… кариерата ти. — Паузата преди последната дума беше преднамерено обидна, от което й се прииска да издере черните му присмиващи се очи.
Тя се помъчи да се овладее, опитвайки се да не забравя, че той поне все още я вземаше за тази, за която тя се представяше. Той все още си мислеше, че тя е Дилайт!
— Моля те, пусни ми ръката. Нараняваш ме. Не е необходимо да се опитваш да доказваш колко голям и силен мъж си!
— Съжалявам. — Той отдръпна ръката си и Сара разтърка пръстите си. Това й даде повод да не гледа към него.
— Е? Какво друго имаш да ми казваш? И какво беше това за статията, която трябвало да излезе утре? Още една измислена история?
— За съжаление не. — Тя имаше чувството, че той простъргва думите през стиснатите си зъби. — Историята наистина ще се появи и е нещо в смисъл, че ти сигурно обичаш да запазваш нещата в семейството. Първо по-малкия брат, а после, когато него го няма — по-големия. Реших, че е най-добре да чуеш истината от мен, преди да си се запознала с версията на пресата.
Сара още разтриваше пръстите си.
— Колко мило от твоя страна! — промърмори тя студено. — И това ли е всичко? Колата ме чака и, както казах, доста съм ангажирана тази вечер. Искаш ли да дойдеш да се увериш, че няма да се държа неприлично?
Тя се втренчи в него предизвикателно, забелязвайки почти безучастно как мускулите на челюстта му се стегнаха и му придадоха още по-заплашителен вид от обичайния.
— Не — това не беше всичко. Защо не престанем да си играем игрички? Вече свалихме маските си. Ти знаеш кой съм аз, а аз знам… каква си ти. Карло може да е омагьосан от теб, но никога няма да се ожени за теб — казал ли ти е, че вече е сгоден?
— Звучиш като феодал от Средновековието! — озъби му се Сара, ядосвайки се отново. — Карло и аз сме напълно честни един с друг от самото начало и аз случайно знам, че не е сгоден — освен за мен! Ти би предпочел да го принудиш на брак без любов, който ти мислиш, че е подходящ, нали? Е, няма да стане така. Карло и аз ще се оженим и нямаме нужда от твоята благословия. Мога да подпомагам Карло докато той… намери себе си.
— Или докато получи наследството си? Несъмнено ти е казал и това. Много добре, госпожице Дилайт. Нека си дойдем на думата. Колко искаш, за да обещаеш, че ще оставиш Карло намира? Обещавам ти, че ще те възнаградя много по-добре, отколкото би могла някога да спечелиш като актриса или като позираш гола.
Това беше нейният миг и тя се възползва от него. Ако беше останала, щеше да направи сцена. С достойно за похвала самообладание Сара остави чашата си и стана, елегантна и вълнуваща в рокля на Клое, откриваща едното й рамо със златист загар.
— Наистина не смятам да седя тук и да си разменям обиди с теб. И да ти е ясно — не се продавам. Ще се омъжа за Карло, нещо повече — ще дам изявление за пресата в този смисъл. Бих могла да спомена също, колко невъзможно средновековни разбирания имаш… А целият свят обича влюбените, не е ли така? Много хора ще ни съчувстват на нас с Карло!
За нейна изненада той не прояви гнева, нито разочарованието, които тя очакваше. Изправи се на крака с елегантно движение, което я изненада, и протегна ръка да я спре. Малко неохотна усмивка изкриви устните му.
— Задръж! Може би… проверявах силата на любовта ти към брат ми. Както и да е, по-добре да сме приятели, отколкото врагове, не мислиш ли? Карло би предпочел да е така — той е доста разглезен и е свикнал с определен начин на живот. Не си ли забелязала?
Объркана, Сара се втренчи в него подозрително. Той беше бърз като вятър в смяната на настроенията и посоките и беше непредсказуем точно като вятъра.
— Дилайт… — каза той почти гальовно, произнасяйки името й като милувка с дълбокия си дрезгав глас. — Ще се научим ли да бъдем приятели, а не врагове? Изчакай ме тук за минута да открия келнера и ще те заведа у вас или в онази твоя любима дискотека с ролкови кънки — където предпочиташ. Договорихме ли се? Мисля, че имаме да говорим за много неща — а ти имаш много да научиш за моето семейство. Може да се откажеш да станеш част от него, след като извадя наяве всички тайни!
Той беше успял много бързо да пробие бронята й от самодоволно негодувание, оставяйки я объркана и несигурна в следващия си ход. Какво би трябвало да направи? Всичките й инстинкти я караха да бяга, без значение от страх или не — но, ако я мислеха за Дилайт, а тя би могла да помогне на Дилайт и Карло, като спечели брат му. Разсъжденията наистина помагаха!
— Е… — каза тя несигурно и той се хвана за колебанието й. Отнякъде изникна келнер, а Рикардо вероятно не осъзнаваше, че продължава да държи ръката й. След като той беше направил опит за помирение, би било грубо да издърпа ръката си.
Би трябвало да изпитва облекчение, помисли си Сара примирено, докато вървеше до него, още незабравила натиска на пръстите му върху нейните. Никакви конфликти повече, никакво напрежение. Дилайт и Карло ще бъдат щастливи, а тя — е, можеше да се захване с науките, което беше главната й цел, и би могла само искрено да се надява, че той никога, никога няма да разбере за ролята, която беше изиграла в този маскарад. Нямаше да го види никога вече и тази мисъл би трябвало да я радва. Защо тогава чувстваше такава вътрешна празнота? Защо му позволяваше още да държи ръката й, даже когато вече чакаха отвън пред любопитните погледи на няколко чифта очи?
14
„Моля затегнете коланите…“ Думите смътно достигнаха до замъгленото съзнание на Сара. Сигурно вече
