нещата. Сигурна, че дразнителят й не е наоколо и няма да се качи горе да я измъчва, Сара се отпусна в мраморната вана, наслаждавайки се на меката като коприна ароматна вода.
Горката пренебрегната дукеса, умряла в крайна сметка от друг вид пренебрегване — тъжно ироничен край на краткия й нещастен живот. И колко различен е животът на двамата синове на дукесата — първата дукеса Ди Кавалиери!
— „Те“ се бяха погрижили за бедния Анджело, като го бяха изпратили на заточение в Ню Йорк, опитвайки се да забравят за него. Да прикрият мръсния скандал, надявайки се, че никой няма да разбере. Или че Анджело би могъл да не оцелее в джунглата от евтини жилища в Ню Йорк. Но Анджело ги беше заблудил всичките, нали? Браво на него. А колкото до Марко — той сигурно е подобие на баща си. Възпитан да мрази майка си и да ненавижда всички жени с изключение на една.
— Какво буйно, нещастно малко момче беше той! — беше си спомнила Серафина. — Но след като дойде втората дукеса — майката на синьор Карло — нещата се промениха. Стана по-добре за всички. Дукеса Маргарита е от северна Италия и синът й е рус като нея, макар че вие сигурно знаете това, синьорина! Ах, новата дукеса промени всичко тук. И стана истинска майка на сегашния Duca — той я боготвори като Светата Дева и би направил всичко за нея.
Съвсем по Фройд, разбира се! Целият й гняв се възвръщаше щом се сетеше за него! Сара енергично се избърса с кърпата. И естествено изобщо нямаше да си хаби съчувствието за него! Без значение какъв е бил като момче, тя мразеше мъжа, в който се беше превърнал. Така дяволски самоуверен, толкова сигурен в способността си да манипулира в своя полза всички и всичко, което се изпречи на пътя му. С изключение на нея! Сара войнствено вирна брадичка срещу отражението си в запотеното огледало. На този етап от играта, знаейки доста за него, докато той не знаеше нищо за Сара, предимството определено беше на нейна страна.
По-късно самодоволното чувство на самоувереност накара Сара да слезе долу спокойна и с нова вяра в себе си. И тъй като прекара доста време пред огледалото, тя основателно вярваше, че изглежда по същия начин. Толкова беше уверена, че успя да пренебрегне грубостта на кратката бележка, в която той й съобщаваше, а не я молеше за среща, която беше организирал за тях двамата тази вечер. Беше се върнал от мистериозното си „няколко часово“ пътуване и смяташе да я заведе вечерта в Коста Смералда, както беше помолила. Това беше отстъпка, която я накара да вдигне вежди в почуда.
— Добре — радвам се, че дойде почти навреме! — Марко погледна нетърпеливо часовника си. — Хеликоптерът вече е зареден с гориво и чака.
За пръв път откакто взе ръката й в основата на стълбището и я вдигна небрежно към устните си с типично европейски жест на вежливост, Сара го видя да гледа към нея.
Тя доста дълго избира коя рокля да облече и още по-дълго се гримира, опитвайки се да си спомни подробните указания, които беше прочела от една книга в апартамента на Дилайт. Сега, срещайки притворените му, неразгадаеми черни очи, Сара се вкопчи в чувството си на самоувереност и направи малък кокетен пирует пред него, усмихвайки се с току-що усвоената си провокираща усмивка.
— Е? Ставам ли? Искам да кажа добра ли е тази рокля за тукашната дискотека?
Роклята беше на Холстън — пластове тъкан с цвят на пламък, откриваща едното рамо и голяма част от лявото й бедро. Всъщност беше рокля на Дилайт, но Сара вече беше решила, че това ще бъде вечер на Дилайт и трофеят, когато го спечели, ще принадлежи на сестра й.
Студеният му глас сякаш беше създаден специално да й лази по нервите.
— Очевидно подхожда на характера ти. Имаш ли наметка или шал?
Когато излетяха, стана доста по-студено и Сара тайно се радваше, че той я накара да си вземе пищния испански шал с дългите ресни. И двамата мълчаха — тя, защото нямаше голямо доверие на хеликоптера, а той… откъде да знае и защо да се интересува от настроението му, щом запазва дистанцията между тях?
Предпочитайки да не се налага да гледа към него, Сара се взираше в тъмнината под тях, нарушена от няколко малки светлини, които блещукаха слабо — селски хижи от струпани камъни, построени от праисторическите обитатели на Сардиния, в някои от които живееха бедняци, които не можеха да си позволят друг подслон. Но защо аристократичният дук да се притеснява за бедността, съществуваща в съседство с богатството на неговия дворец, имения и банкови сметки? Той беше отгледан от суров баща, отказал на последните отчаяни молби на своята много млада жена испанка, молеща за медицинска помощ, която би спасила живота й. Да, сегашният дук беше замесен от същото тесто като баща си и не притежаваше нищо от слабостта и човечността на майка си. Той беше израсъл боготворейки добродетелната си мащеха и нетолерантен към всички останали. Вътре в себе си вероятно беше суров и сух като пустинята, от която бяха дошли прадедите му, за да завладеят половината свят, за който бяха чували.
— Изглеждаш хипнотизирана от зъберите на планините под нас. Да не се страхуваш, че ще те схрускат? — Гласът му беше злъчен, както винаги, когато се обръщаше към нея, но този път, помисли си Сара, тя няма да си позволи да спори с него.
Като продължаваше нарочно да гледа някаква въображаема точка на земята, Сара нехайно повдигна едното си рамо.
— Защо да се страхувам? И ти си тук, нали? Сигурна съм, че пилотът ти е също толкова добър, колкото другите около теб.
По някаква причина нейният вежлив безобиден отговор го разгневи. Но този път, помисли си Марко, скърцайки със зъби, ще запази спокойствие и ще държи по-здраво юздите на нрава си. Тя скоро ще прояви истинската си същност… безпътна малка курва, готова да легне едва ли не с всеки, който й предложи, освен — трябваше да си напомни мрачно — когато е усетила големият шанс — в този случай Карло и женитбата в богато семейство. За да му устоява на него толкова дълго, Карло сигурно е бил достатъчно глупав да й каже за наследството си.
Марко се пребори с порива си да избухне и да й каже точно какво мисли за нея. Но не — досадната малка кучка в огненочервената си рокля на известен дизайнер, която сигурно й бе купена от някой богат любовник, непременно ще падне от несигурния си пиедестал тази вечер! Той беше уредил всичко — хитрият му замисъл се беше родил в безсънието на миналата нощ, докато тя несъмнено е заспала почти веднага дълбокия сън на лицемерно праведните. Той беше цинично сигурен, че тази вечер тя вероятно изобщо няма да стигне до сън. Беше се постарал да бъде твърде заета.
Той се усмихна, без да знае — по-скоро грозна гримаса, пародия на усмивка. Вече беше си изгубил прекалено много време с нея и беше дошъл моментът на истината. И Сара случайно улови точно това неприятно изражение, което сякаш превърна мургавото му лице в дяволска маска, заплашваща да я унищожи.
Би трябвало да носи броеница като Серафина, за да може тайно да пипне зърната. Но намръщен или не, Сара беше твърдо решена, че този път той няма да я застави да се подчини. Тя щеше да се погрижи за това!
21
Светлините на яхтите, закотвени в Порто Черво — луксозните хотели, измамно простите вили на големите богаташи — сякаш ставаха все по-големи, докато хеликоптерът кръжеше, подготвяйки се за приземяване.
Сара изобрази наивно въодушевление, каквото всъщност далеч не изпитваше.
— О, чудесно! Най-после цивилизация и аз наистина отивам да танцувам. Колко мило от твоя страна, че си толкова внимателен!
— Отиваме във вилата на мой приятел, който организира парти — каза той грубо и рязко. — Но не се притеснявай, ще бъде достатъчно оживено за теб, сигурен съм, а и той има собствена дискотека — цялата апаратура плюс мигащите светлини. Това му е хоби.
— О! Какво страхотно хоби! Той изглежда голям чешит.
Тя смяташе твърдо да се придържа към ролята си тази вечер. Да внимава какво яде и пие. Изобщо
