нямаше довери на настроението на Марко тази вечер, нито на злъчното му настояване, че тя ще прекара една запомняща се нощ. Миналата нощ беше достатъчно странна, благодаря, каза си Сара, отпъждайки, както беше правила през целия ден, въпросите, изникнали в ума й миналата нощ. По-късно щеше да има време да размишлява, но за момента трябваше да бъде нащрек.
Домакинът се казваше Винче еди кой си и имаше запомнящо се лице. Както и повечето красиви хора, струпали се по терасите и край огромния басейн, в който плуваха ароматни цветя с едри цветове.
— А, Дилайт! Колко хубаво! — беше измърморил Винче, развеждайки я наоколо и представяйки я на всички. Не особено силна по имената, Сара не можа да запомни и половината от тях, а ако имената бяха достатъчно известни, не можеше да ги свърже със съответното лице. С чаша Перие с лимон в ръка тя успя да се представи доста правдоподобно за невинно момиче, което се забавлява. В червената секси рокля на Дилайт тя скоро беше заобиколена — без да го желае — от мъже, които й предлагаха още едно питие, докато подчертано оглеждаха краката и гърдите й, и мъже, които не й предлагаха питие, но и обещаваха почти всичко останало.
Сара си позволи да изпита удоволствие, примесено с отвращение, от тази нова игра, която се учеше да играе — толкова по-добре, тъкмо нямаше да се чуди къде беше изчезнал „ескортът“ й с черните вежди. Зарежи го — тя щеше изцяло да се превъплъти в Дилайт. И това разбира се беше най-добрата възможност да докаже на всички, че Дилайт Адамс просто обичаше да флиртува и това беше всичко.
— Хей — защо да не те разведа из двореца? Винче няма да има нищо против. — Чифт жарки, пронизително сини очи, които твърде ясно й напомняха за Гарън, се загледаха многозначително някъде под пъпа й и Сара едва не погледна надолу да види дали не се е пуснала бримка на чисто новия й чорапогащник.
— Благодаря, но точно сега ми е интересно тук. — Искрящите изумруденозелени очи на Сара достойно срещнаха неговите. — Може би по-късно…? — Полуобещаващата усмивка беше достатъчна да го задържи около нея заедно с останалите.
Това ли било да си фатална жена, жена абсолютно сигурна в очарованието си и властта си над мъжете? Сара внезапно беше обзета от прилив на истинско въодушевление, което по-прагматичната страна на ума й вече не можеше да потиска. Не можеше — а и не искаше! О, но това беше толкова забавно! Тя се чувстваше остроумна, забавна, блестяща — и разбира се неустоима! Силата на жената!
— Не, благодаря. Всъщност не искам още едно питие. Виждаш ли колко имам? — Все още искряща и блестяща като диамант, Сара вдигна чашата си за проверка.
— А, ето те! — Небрежно собственическият му тон я раздразни почти колкото ръката, която плъзна около кръста й, докосвайки с пръсти извивката на гърдите й. — Какво пиеш? — Както той със сигурност беше предвидил, небрежно подхвърлената гальовна дума я раздразни дори повече от собственическото му отношение.
— Водка разбира се! — каза Сара весело. С безгрижно според нея движение тя се обърна към него и като стисна здраво пръстите му със своите, успя да откопчи ръката му от кръста си. — Марко, сладурче, би ли ми донесъл още едно? Добре изстудено, моля!
— Мислех, че пиеш само Перие! — изръмжа намусено един от обожателите й.
— Само между истинските питиета, скъпи! Как иначе едно момиче да остане трезво с толкова очарователни момчета наоколо?
— По дяволите — никой не остава трезвен на сбирките при Винче! — Това беше синеокият, който й хвърли още един изгарящ поглед, сякаш събличащ и малкото, което тя носеше. — Марко не ти ли каза? Хей, тук можеш да се отпуснеш, бейби. Няма опасност да те окошарят или нещо подобно. Всичко е точно!
Сега тя успя да си го спомни — момчето-чудо, телевизионен журналист, специализиран в поемане на рискове, които си струваха и го направиха един от най-високо платените в неговия бранш.
— Наистина ли искаш още едно питие? — грубият, дрезгав глас на Марко се беше снижил до мъркане на пантера, което излизаше дълбоко от гърлото му. — Или ще предпочетеш нещо, което ще ти подейства по- силно от водката? Приятелят ми Глин е прав — тук можеш да правиш каквото поискаш, без да се притесняваш от упреци или досадни служители на реда. Наистина, защо не се отпуснеш?
— Ето — смръкни си! — Мускулест мъж със здраво телосложение и червеникаво-кафява коса й подаде малко шишенце, пълно с бял прах. — Хайде, всичко е наред — подкани я той, разбирайки погрешно колебанието й. — Качеството е отлично — сам го пречиствам и дозирам. Не съдържа амфетамини.
— Давай — ти си сред приятели. А аз съм тук, за да се погрижа да си добре.
„Дявол с кадифени ръкавици“, помисли си Сара без всякаква връзка, чувствайки, че й залагат капан. Заглавие на книга, която беше чела много отдавна — колко му подхождаше на този свиреп, жесток дук от Сардиния, чийто герб беше кръвожаден вълк, готов за скок! По никакъв начин не трябваше да му позволява да прозре измамата й, докато не бъде напълно готова за това.
Усещайки, че е привлякла твърде много погледи, тя импровизира.
— Ти си първи! Във всеки случай аз вече съм достатъчно весела — започнах доста преди всички вас.
Червенокосият сви рамене, отвинти капачката на шишенцето, което носеше, запуши едната си ноздра и смръкна силно с другата.
— И-исусе! Това е страхотно! — Той повтори действията си, докато Сара го наблюдаваше внимателно, усещайки прекалено ясно, че Марко беше решил да масажира възбуждащо врата й с коварна нежност, движейки дългите си пръсти от врата към раменете й с небрежна лекота.
— Ето — сега е твой ред. — Подадоха й малкото шишенце, без да й дадат възможност за отстъпление.
Сара го разклати с вид на познавач, както беше видяла да прави той. Качена на обувките си с високи токове и тънки каишки, тя вътрешно трепереше.
— Ама за бога! Какво зяпате всички?
— Тя е красавица от Юга! — Сините очи се сведоха в пристъп на почти истеричен смях и за момент отвлякоха погледите от нея. Горда от собствената си изобретателност, Сара се престори, че отвърта капачката на малкото шишенце, смръквайки поред с всяка ноздра.
— О, боже — това наистина е силно. По-добро от това, което мога да си позволя. Благодаря, сладурче.
— Сигурна ли си, че ти е достатъчно? Още не си се отпуснала. — Защо Марко не я оставеше на мира? Сара извърна глава, опитвайки се да се измъкне от измамно нежните му пръсти.
— Много съм добре, благодаря! Наистина няма нужда да кръжиш около мен, за да си сигурен, че прекарвам добре. Забавлявам се.
— Пропуснали са да те научат на обноски!
За щастие, помисли си Сара, спаси я женски глас, последван от появата на страхотно женствено тяло — височина около метър и седемдесет, разкошни форми.
— Марко — mon amour — къде се криеш? Трябваше да се срещнем миналата седмица в Марабела, не може да си забравил.
Той очевидно можеше да бъде достатъчно безгрижен, когато това го устройваше. Сара гледаше с омраза плътната прегръдка, смущаващо страстната целувка, която сякаш отричаше съществуването на който и да е друг в техния магически кръг.
— Скъпи! — каза жената най-после. — Трябва ли да ревнувам? Защо те нямаше? Всички питаха за теб.
Каква отвратително публична сцена! И ако тази натруфена блондинка беше една от любовниците му, то очевидно — с титла или не — този мъж просто нямаше никаква класа!
Сара се извърна и постави ръката си върху китката на червенокосия. Името му беше Сайръс, спомни си тя, и сякаш се беше пренесъл в друг свят.
— Здрасти отново, ти с вълшебното шишенце. Какво ще кажеш за малко буги-буги преди следващата доза вълшебство?
Той я последва, хилейки се безучастно, лесно убеден от собственото си его и женските й ласкателства. Името му беше Сайръс Ричърдс и се занимаваше с притежаване на разни неща. Всичко, което си пожелаеше. Нефтени кладенци, недвижими имоти, златна мина и жени. Може би щеше да пожелае да притежава и тази. Всичко зависеше от това дали ще започне да го отегчава или не.
