Дивата музика с пулсиращ зад изкуствения звук на синтезатора барабанен ритъм стана по-силна с приближаването им към един от лъснатите дансинги — този отвън край басейна. Подът сякаш пулсираше в такт с ритъма.
— Добре! Хайде да се поразхвърлим, бейби. Покажи ми малко от онова! — Внезапният му смях не говореше нищо на Сара, докато блуждаещите й над рамото му очи не забелязаха огромния екран, по който се бяха увлекли някои от не толкова енергичните гости на Винче.
Нищо чудно, че толкова много свирки съпроводиха излизането й на дансинга! Дилайт Адамс от плът и кръв, танцуваща диско в червената си секси рокля на Холстън, докато на гигантския екран проблясваше нейният образ — гола, танцуваща без задръжки някакъв сексуален, чувствен танц, който не оставяше нищо на въображението. Мили боже, как е могла? А тя, заместничката на сестра си, какво очакваха от нея?
— Страхотно, бейби! Хайде да започваме! — Червенокосият беше започнал да извива тяло, правейки неприлични движения с хълбоците си.
Какво би станало, ако започнеше да бяга? Сара откъсна очи от екрана, усещайки как вътре в нея нещо сякаш се включи и тялото й започна да се движи в такт с музиката. Ако не мислеше много за това, би могла да танцува така отпуснато, както всеки друг на претъпкания дансинг. Не — нямаше да избяга, щеше да им покаже на тях, и на него в крайна сметка, че не е момичето от екрана, правещо всички онези неща.
На него… разбира се трябваше да се сети, че той ще измисли някаква неприятна изненада. Дилайт Адамс — момиче за удоволствия на екрана и в живота. Той мислеше така и като я доведе на това парти, където тя щеше да се срещне с хора от международния елит, искаше да подчертае презрението си към нея. Разтърси я истинска ярост, от която тя първо пламна, а после се вледени — обзе я хладна решителност. Ах това самодоволно, лицемерно копеле! Щеше да му даде урок, дори това да беше последното нещо, което щеше да направи — о, да, ще намери начин да осъществи своето лично отмъщение и също да го направи смешен в очите на неговите приятели и познати.
Сара внезапно осъзна, че партньорът й вече беше излязъл от транса на собствения си танц и я беше попитал нещо.
— Съжалявам, не чух…
— Няма нищо. Ще дойда по-близо.
Ритъмът на музиката беше друг, по-бавен и не толкова френетичен. Сайръс я обгърна с двете си ръце и леко залитайки я притегли към тялото си.
— Хм! Много по-добре! Цяла вечер ми се искаше да те почувствам по-близо, хубавице.
Но това беше прекалено близо! — помисли си Сара ядосано, докато той притискаше ханша й към своя с едната си изненадващо силна ръка, а с другата опипваше задника й. Приемайки погрешно ядното движение на хълбоците й за преднамерено възбуждащо, червенокосият й намигна.
— Определено ми харесва това, което усещам! Кажи ми, преди малко те попитах, наистина ли ти е толкова приятно да се чукаш? — С рязко движение на главата си той обхвана с очи отново екрана, който сега беше почти изцяло зает от близък план на примамливото голо дупе на Дилайт, и самата Сара, и преди тя да успее да каже нещо, продължи все така небрежно: — Защото ако това е вярно, аз съм готов — и имам всичко необходимо — да ти доставя удоволствие. Вероятно бихме могли да си покажем едно друго, какво мислиш?
Единствено нещо, което попречи на Сара да му каже какво мисли наистина, беше сардоничното изражение на дук Ди Кавалиери, който гледаше право към нея над русата глава на партньорката си от по- малко от трийсет сантиметра, повдигнал саркастично едната си вежда. От колко време беше тук, зад нея — и подслушваше? О, как би искала да и тя да му каже някои неща!
Отвръщайки очи от това мрачно, саркастично лице, Сара престана да се отблъсква от гърдите на партньора си и възбуждащо плъзна длани към раменете му. Надяваше се, че Марко и русата му фльорца, залепена за него като втора кожа, ще забележат!
— Е? — повтори Сайръс нетърпеливо. Поради близостта на телата им Сара усещаше колко нетърпелив ставаше той.
— Е… мисля, че би трябва да отидем някъде и да го обсъдим на едно голямо студено питие. Тук е много горещо и претъпкано.
— Сладурче, добрият стар Винче има бар във всяка спалня! Ей, защо да не отидем и да си вземем онова питие?
След като влязат вътре, тя можеше да се отърве от Сайръс, дори ако се наложеше да се заключи в тоалетната. Но нека Марко я види как излиза, хванала Сайръс за ръка и нека си мисли — както сигурно ще направи — най-лошото! Сара почти усещаше как тези черни като въглени очи пронизват гърба й. Тя някак си знаеше, без да обръща глава, че той я гледа. Добре!
С преднамерено чувствено движение Сара отметна косата от лицето си и се усмихна на Сайръс. Тя искаше Марко да види — искаше той да знае, че би предпочела който и да е друг мъж пред него, дори някой случаен познат. Надяваше се той да се пукне от яд. Защото знаеше, че я иска. Ненавиждаше я, но не можеше да престане да я желае. Съзнателната мисъл проблесна в главата й внезапно, но вероятно подсъзнателно е била там много отдавна. И сега тя не играеше срещу него заради Дилайт, която в този момент сигурно отдавна беше на сигурно място, а заради себе си и за да спаси гордостта си.
22
Как мразеше Сара грубия, накъсан звук от перките на хеликоптера, който сякаш раздираше нагло и натрапчиво покоя на нощно синьото небе. Беше почти призори. С неспокойно движение тя отново се сви на седалката си, като очите й нарочно отбягваха да гледат към спътника й, макар че твърде осезателно усещаше мрачното му присъствие тук, в малката кабина, където бяха само двамата.
Подобно на вълк, той сякаш беше усетил размърдването й, защото в тъмнината прозвуча приглушеният му стържещ глас.
— След по-малко от пет минути започваме да се снижаваме. Затегнат ли е коланът ти?
— Мм-хм. — Враждебният знак на съгласие би трябвало да го задоволи, тъй като тя нямаше желание да говори с него, докато ушите й още горяха от дочутия по-рано откъс от разговор. Проклет да е, проклет да е, проклет да е! Сара усети как впива нокти в дланите си и й се прииска вместо това да ги забие в мургавата му плът. Колко го мразеше! Какъв триумф би било да унижи него за разнообразие. Да му докаже, че не може безскрупулно да използва и манипулира всеки, който се изпречи на пътя му.
Сара с усилие върна мислите си към партито, от което току що си бяха тръгнали, припомняйки си всичко, което се случи, след като тя напусна дансинга със Сайръс. Сайръс някой си — какво значение имаше фамилията му, след като тя вероятно нямаше да го види повече? За щастие не се оказа много трудно да се отърве от Сайръс. Изтърканото „О, по-добре да потърся тоалетна, главата ми започва да се върти“ все още вършеше работа. Когато след половин час излезе, чувствайки се и изглеждайки освежена, Сайръс беше изчезнал — вероятно в някой от онези спални с барове със следващата си партньорка по танци!
След това Сара продължи да обикаля наоколо, но по-внимателно, като с времето откри, че партито се беше разпростряло в двора, както и във всяка стая на безразборно построената двуетажна вила. Тя се усмихва и флиртува много, но когато играта загрубяваше, се присъединяваше към друга група, в друга стая. На горния етаж имаше голяма прожекционна зала, която всъщност беше мини кино-театър с подредени в редици плюшени кресла, всяко от които можеше да се отпуска назад — за да е по-удобно, предположи тя цинично! Там я заведе млад мъж на име Вари, който й каза, че е певец.
— Винче получава всички най-нови порно парчета — каза й той. Бари изглеждаше едва ли не облекчен, когато тя не разпозна името му, а тя си отдъхна не по-малко, разбирайки, че и на него името Дилайт Адамс не му говори нищо, макар да й подхвърли небрежно, че е хубаво.
Е — тъй като трябваше по някакъв начин да убие времето и да накара Марко да си мисли, че го е прекарала в леглото, защо не? Гледането на мръсен филм можеше да се окаже поучително, освен това от един поглед разбра, че в този сестра и не участва.
Сара изтрая първия половин час на „Грешници“, горда, че не се въртя твърде много. В началото беше очарована — наистина ли имаше толкова много начини да се прави това? А после, когато актовете започнаха да се повтарят, а диалогът се състоеше главно от пъшкане и стонове, тя откри, че й е скучно.
