гръцки нощен клуб, шумен, оживен и със страхотна кухня. Сара се понапи с „Доместика“ и прекара чудесно, танцува, докато я заболяха краката, при което изрита обувките си и продължи с танците под овациите на Дилайт.
— Обичам Ню Йорк! Наистина го обичам… и май ще взема да остана тук и да се захвана с нещо.
— Първо ще отидеш в Калифорния и ще ме спасиш, моето момиче! — промърмори Дилайт строго, имитирайки бавачката Стагс, което накара и двете да избухнат в смях, така че им трябваха най-малко пет минути да намерят ключовете за всички ключалки на вратата.
— Господи, навън наистина ли се съмва или ми се привижда?
— Наистина се съмва, а това ми напомня за една стара песен… онази за момичетата от Бродуей… Какво ли съм направила с обувките си?
Сара се строполи върху куп възглавници, вече полузаспала и едва чуваща думите на Дилайт:
— Още са на краката ти, глупачке!
После звънна телефонът, Дилайт изтича да се обади от спалнята и сякаш говори с часове, така че Сара наистина заспа и остана там, докато я събуди слънцето, струящо през жалузите. Болеше я главата, а миризмата на запарено кафе и прегорели филийки я удари в носа. Защо Дилайт постоянно прегаряше филийките?
— Хайде ставай, хлапе!
Отгоре й беше метнато одеяло и Сара зарови глава под него, като надаваше протести.
— Хайде, мила! Имаме работа. Трябва да си съберем багажа и да направим резервации, а… не искаш ли да разбереш какво ми каза Карло? Ха! Знаех си, че съм права за онзи кучи син, брат му! Е, нека да разбере, че не е толкова умен, за колкото се мисли! Хей…! — Одеялото беше издърпано, откривайки рошавата тъмна коса на Сара и лицето й с размазан грим, а Дилайт каза успокояващо: — Трябва ти само кафе и два аспирина и ще се оправиш! Ще ти ги донеса, става ли? А след това можеш да чуеш… трябва да поговорим, Сари. И… да направим план! Нищо няма да се обърка, чуваш ли? Защото ще се самоубия, ако това стане!
— Това, което не разбирам — каза Сара по-късно, докато седеше полегнала върху кухненската маса и притискаше с длани слепоочията си, — е дали това е план А или план Б… и как се оставих да ме въвлечеш в него! — Опитът й да се пошегува прозвуча фалшиво дори и в собствените й уши.
— Е, ти наистина обеща и сега не можеш да се отметнеш — каза Дилайт студено. — Освен това, ако беше пила витамини като мен, сега нямаше да си махмурлия. Моля те, внимавай, сладурче, това е много важно, въпрос на живот и смърт, на моята смърт, ако нищо не излезе, а ти не би искала това, нали?
— Не… — промърмори Сара послушно. А после с подчертано усилие: — Аз наистина се опитвам да внимавам, но защо не дадем възможност на главата ми да спре да блъска като ковашки чук? Много ми е трудно да те слушам.
— Аспиринът ще подейства след няколко минути, обещавам ти! А докато чакаме, ще ти разкажа отново всичко. Този път по-бавно. Може да попие в подсъзнанието ти, а?
Планът на Дилайт наистина изглеждаше прост и ясен, с изключение на това, че — и Сара потрепери при тая мисъл — през следващите няколко седмици тя трябваше да се представя за сестра си. Всичките й слаби опити да възрази бяха отхвърлени, като й беше напомнено, че тя по никакъв начин не би могла, не трябва да се измъква сега. Не и след като е обещала…
— Само за да заблудим Марко, мила! Да спечелим време, така че да не може да ни спре. Той е твърдо решен да ни раздели и това, че внезапно изпраща Карло точно в пущинаците на Аржентина, наистина го доказва! О, всъщност казал на Карло, че няма да позволи — да позволи, виж ти! — член на семейството му да има нещо общо с такива като мен!
— Не може да бъде!
— Може, и още как! Той е самодоволен и ограничен, а също и лицемер! А от Карло знам, че брат му има десетки любовници по целия свят. Но само защото е няколко години по-малък и все още не се разпорежда със своя дял от парите на баща им, Карло е принуден да прави това, което Марко нареди. Той беше бесен, когато разбра че живеем заедно и отправи всевъзможни заплахи.
— Честно, Дилайт, сигурна съм, че човекът не би посмял… а освен това — не исках да казвам това, но се налага — защо Карло просто не се противопостави на брат си и не откаже да отстъпи? В крайна сметка не е дете и ако единствено парите на брат му го карат да се подчинява, защо не си намери работа?
— Ти не разбираш! — избухна Дилайт. Тя закрачи из малката кухня като сърдита млада пантера. — Карло не го е грижа за парите — след година-две ще наследи много. Той просто е разтревожен. Познава брат си, разбираш ли, и знае колко е безскрупулен. Той ще… не се смей, той ще накара да отвлекат Карло, ако трябва. Или… или ще направи така, че на мен да ми се случи нещо ужасно. И този път не драматизирам, кълна ти се! Този мъж е абсолютен, шибан тиранин от стария тип — той е от Средновековието! Всичко е от тази буйна сардинска и сицилианска кръв! О, баща им причинил смъртта на първата си жена, защото мислел, че има любовник!
— И искаш от мен да се срещна с такъв човек?
— Кой говори за среща? Мила Сари, само трябва да се правиш на мен няколко седмици. Да ходиш там, където аз ходя и правиш това, което аз правя. Така той ще си помисли, че все още съм в града и ще спре да се притеснява, че бих могла да избягам, за да се срещна с Карло някъде другаде.
Сара каза малко мрачно:
— А когато разбере, че е станало точно така и аз съм го направила на глупак… дали ще ми се случи някой нещастен инцидент, как мислиш?
— О, разбира се, че не! Ти си порядъчната в семейството, той никога не би направил нещо на теб. А и не е задължително да научи всичко. Можеш просто да си станеш отново ти и никой няма да разбере.
— Не е толкова лесно! — опита се да предупреди сестра си Сара, изпитвайки някакво странно усещане — което нямаше нищо общо с махмурлука й — че нещо непременно ще се обърка. Макар че звучеше измамно просто, планът на Дилайт се основаваше изцяло на нейната роля в маскарада — а как за бога би могла да се прави на Дилайт цели две седмици? С изключение на външната прилика, наследена от майка им, те бяха две напълно различни жени.
Сблъсквайки се с мълчаливото упорство на Дилайт, Сара опита отново:
— Скъпа, помисли много внимателно! Искам да кажа, че ако този мъж е… толкова умен, колкото казваш, и ако те е проучил, сигурно ще знае за мен. Ако случайно разбере, че и аз съм в Лос Анджелис, че живеем в един апартамент…
— Нищо такова няма да разбере! — каза победоносно Дилайт. — Съжалявам, скъпа, но не можем да бъдем заедно в апартамента ми. Ще отидеш на общежитие, или на хотел, ако не можеш да понасяш тая мисъл. И няма да ни виждат заедно. А що се отнася до другите ти възражения, защо ще го е грижа дали имам полусестра или не. Не му се е налагано да ме проучва чак толкова — всъщност аз никога не съм крила живота, който съм водила, нали? Не, ще стоим далеч една от друга и ще водим различен живот. Ти ще бъдеш много тиха и незабележима, а аз ще направя така, че да ме виждат навсякъде, докато дойде моментът да се сменим, и тогава…
Хващайки се за сламка, Сара каза неуверено:
— Но… а филмът? Помниш ли, каза ми, че си получила малка роля в сериозен филм — толкова беше въодушевена от това! Няма да я откажеш, нали?
Дилайт се ухили дяволито.
— Да я откажа? Не, по дяволите… това не би било в мой стил! Но ако снимките не започнат скоро — замисляла ли си се някога сестричке, дали си наследила нещо от таланта на мама Мона?
3
Лос Анджелис през есента беше по-горещ, отколкото Сара изобщо би могла да си представи, въпреки че беше предупредена. И най-тънките й памучни летни дрехи не бяха подходящи за изгарящата горещина, която сякаш се просмукваше до костите й и я лишаваше от обичайната й жизненост и енергичност, а изглежда и от волята й. Защо иначе щеше все още да се съгласява, и то почти без никаква съпротива, с щурия план на Дилайт? Защото това си беше чиста лудост — цялата идея, че двете биха могли да измамят един твърдоглав, хладнокръвно арогантен италиански магнат, който е бил достатъчно умен и безскрупулен
