чувайки в мрака мекия кикот на Анджело.
— Все така срамежлива, а? Но започвам да мисля, че не си и монахиня. Не че трябва да се притесняваш, дето съм седнал тук на леглото ти, и изобщо, нито пък че ще кажа на някого коя от сестрите си всъщност, защото, както казах и преди, аз съм човек, който държи на думата си, разбираш ли? И освен това си свършвам работата, ако разбираш какво имам предвид. А аз пазя всичко, което съм чел за Мона — и за всичките й деца, включително и снимки… Но можеш да ми вярваш, че ще си държа устата затворена — с други думи, ако разбираш какво искам да кажа, никога не съм се забърквал с курва — извинявай за израза, просто ми се изплъзна — която не е готова, изпълнена с желание и нетърпелива, а освен това ти си момиченцето на Мона Чарлз, макар че вече не си толкова малка. Така че — преди отново да те оставя да спиш, кажи с две думи какво има. Все още ли искаш да се махнеш? Защото, ако е така, сега е моментът, а аз съм единственият, който може да ти помогне. А ако не искаш…
— Разбира се, че искам да… да избягам! — Сара се размърда неловко, като й се искаше сънищата й да не бяха толкова ярки, да не я бяха накарали да произнесе на глас омразното му име. Вината беше нейна, че пи толкова вино, и на Серафина, че й каза толкова много неща, които по добре да бяха останали неказани.
— Да? — Лаконичният въпрос на Анджело я накара да се почувства странно разтревожена.
— Ами… разбира се! Струва ми се, че причината, поради която аз… че отлагах толкова много, е, че той не е тук, и това, а също и слънцето внезапно направиха всичко да изглежда като ваканция, разбираш ли?
— Е, виж какво ще ти кажа! Мисля, че умея доста добре да преценявам хората и една от причините да изпреваря събитията, така да се каже, е защото прецених, че си чувствителна и независима, разбираш ли? И като се има предвид, че любящата мащеха на брат ми Марко внезапно реши да го посети и да разбере защо напоследък не може да го открие, а освен това ще доведе със себе си тази много богата млада дама, за която се предполага, че ще му стане годеница, ако вече не са го уредили помежду си… ами поправи ме, ако греша, хлапе, но предположих, че това е най-подходящият момент да се появя и отново да ти предложа услугите си — и то безплатно! Естествено ти решаваш.
— Негова какво…! — Всички издайнически мечти от сънищата й изчезнаха в миг и Сара изпитваше единствено хладен гняв, колкото към себе си, толкова и към него. Марко, който обожавал и уважавал мащехата си и на практика имал годеница въпреки така нареченото му недоверие към жените. Дяволите да я вземат тази негова прикритост!
— Хайде стига, по-тихо, моля те! Те няма да пристигнат преди утре следобед — ще трябва да дойдат с кола, защото хеликоптерът го няма. Не трябва да се притесняваш — макар определено да се радвам, че си спортна натура. Трябва само да ме следваш отблизо и да правиш всичко, което ти кажа, и няма да има никакви проблеми. Двамата с теб ще бъдем далеч и брат ми, дукът, няма да разбере нищо, преди да си на сигурно място. А между другото, не искам да проявявам любопитство, но какво стана с Дилайт? Помня, че четох нещо…
Възбудена от гнева си и като не забравяше да говори тихо заради толкова оклеветения Анджело, Сара успя да обясни достоверно и причините да извърши точно тази глупост, като премълча доста неща, макар да имаше усещането, че Анджело вече е прочел между редовете.
— Сигурна ли си, че не искаш да тръгнеш веднага? — попита той замислено, когато тя свърши. — В крайна сметка, защо да се чувстваш неловко? Сигурно ще има голяма сцена, ако разберат, че си тук, а съм чувал, че дукесата, въпреки благия си характер, може да бъде доста невъздържана! Не че старата Серафина няма да успее да прикрие присъствието ти, ако може. Но би било по-добре, ако…
— О, не! — Сара почти просъска думите с вкопчени в чаршафа пръсти, като й се искаше да има под ръка нещо за хвърляне. Вендета! Колко добре беше започнала да разбира истинското значение на тази дума!
— Не? Ама сигурно…
Тя вдъхна дълбоко хладния нощен въздух и после каза с по-овладян глас:
— Не сега, а утре вечер, ако все още си склонен да поемеш този риск. Мисля, че утре следобед или когато дойдат, невинните и боготворящи очи на мащехата на дука и годеницата му ще бъдат отворени за истинската му същност! Той… той наистина е безкрайно противен и непоносим и аз мисля, че съм длъжна да си доставя удоволствието да се разплатя с него. О, на мама Мона толкова ще й хареса. Така ще се гордее с мен… и с теб, че си ме спасил, разбира се!
— Наистина ли мислиш така, а? Най-после лично ще се срещна с твоята красива мама! Е, казват, че отмъщението е сладко, а какво значение имат няколко часа? — Сара знаеше, че би трябвало да се срамува от себе си, че така манипулира бедния Анджело, но той всъщност изглеждаше доволен и едва ли не наперено самоуверен. — Не се тревожи за нищо, хлапе! Просто ме чакай тук — и гледай да няма никой друг. И можеш да е разчиташ, че ще дойда точно по това време. Съжалявам само, че няма да съм тук да им видя физиономиите, когато им разкажеш всичко!
Е, Анджело също щеше да се гордее с нея, закле се Сара, след като той си отиде също така тихо, както беше дошъл. Щеше да се наслаждава на всяка малка подробност от своето отмъщение, което отчасти щеше да бъде и негово. Отмъщение — и смехът на последния.
Тя се въртеше и мяташе в леглото, усещаше, че кожата й гори, а сънят бягаше от нея. Сигурно беше прекалила със слънцето. Горещото, първично слънце на една все още примитивна страна, което за момент я накара да се чувства откъсната от цивилизацията и реалността, истинска затворничка на мрачния и опасен мавър-корсар, който използваше жените като вещи. Слава богу, че Анджело й отвори очите! Ах, как можеше да не се мрази, задето почти … почти се беше влюбила в него, въпреки жестокия начин, по който я беше използвал.
Сара почти скочи от леглото и с няколко бързи крачки стигна до хладилника. Ама че мисъл й мина през ума! Каква глупава, смешна мисъл. Влюбена, как не… и то точно в него? Това беше омраза — не любов, а омраза изпитваше тя към него! Как би могла да обърка двете чувства?
Все още ядосана на себе си и желаейки да промени посоката на мислите си, Сара светна лампата и нарочно си сипа още вино. В едно от огледалата, което явно не успя да избегне, улови отражението си с разрошена коса, която вече се спускаше под раменете й, а краищата докосваха зърната на гърдите й.
Престани! — скара се тя на себе си. Стига толкова! Може би трябваше да тръгне с Анджело тази вечер вместо да поема риска да чака. Утрешният ден щеше да покаже!
36
Утрешният ден, който едновременно я плашеше и изпълваше с очаквания, настъпи късно за Сара, защото жадуваният сън прекалено дълго бягаше от нея. А се събуди доста по-късно, защото Серафина, проявявайки хитрост, на която Сара не искаше да повярва, че е способна, не беше отворила дървените капаци на прозорците, за да попречи на слънчевите лъчи да я събудят. Но този път поне нямаше сънища, които да си спомня!
Когато Сара се събуди и насила отвори очи, установи, че друг чифт очи се взират очакващо в нейните, а после се отвърнаха и младата камериерка, изправена до леглото й, тръгна към вратата.
— Добро утро, синьорина! Наредено ми е да доведа Серафина веднага щом…
Между обърканите приказки на Катерина и упоритото настояване на Серафина, че този ден трябва да бъде като всички останали — синьорината има сенки под очите и сигурно се нуждае от още сън? — Сара успя да си поръча закуска, която не би могла да преглътне. А междувременно, извиквайки на помощ цялата си изобретателност, тя успя да се престори, че се съгласява, като измърмори небрежно, че днес ще се излежава на слънце, колкото може.
— Това е добра идея, синьорина. Аз имам малко работа, но Катерина ще стои отвън пред вратата, в случай че синьорината има нужда от нещо. Ще дойда пак…
— Благодаря, Серафина. Днес съм настроена да мързелувам. Все пак не забравяй да ме събудиш като вчера. Много е вероятно да заспя.
Лесни думи. Небрежно произнесени. Предназначени да ги успокоят и накарат да се отпуснат, нарочно подбрани да отвлекат вниманието им и да ги заблудят. Да ги измамят, както бяха измамили нея! Горката малка Катерина с цялата й невинност беше най-лесна за изиграване.
