която изникна пред тях под тежък, дървен капак на пода.
— Някога това е било изба. Както научих, монахините сами си правели вино. Предполагам, че когато са си тръгнали, са взели всичко със себе си. Тук долу няма нищо друго, освен плъхове, паяци и хлебарки. Но ти трябва да си свикнала, нали си живяла в Мексико… и като си помисли човек в какво обкръжение!
Джини видимо потръпна, което го накара да се засмее. Той доста грубо я пусна на пода, този път изглежда върху купчина стари чували, натрупани в единия ъгъл на тясното, студено помещение.
Когато се обърна, за да постави свещта в гърлото на една празна бутилка, Карл си даде сметка за задъханото си дишане. Причина за това донякъде бе усилието, което му костваше да донесе Джини до тук, но също и някаква странна смесица от гняв и възбуда. Бе го направил! Търпението и старателните му планове бяха възнаградени и сега тя бе тук, при него.
Умишлено се движеше бавно, защото знаеше, че тя плахо го наблюдава с продълговатите си зелени очи, така обичани и мразени от него. Да, някога, обсебен от хладното й, непристъпно държание, той бе детински влюбен в нея. А сега я презираше… и същевременно я желаеше. Възнамеряваше да я накаже за всичко, най-вече за това, че го бе отблъсквала, докато се е отдавала на всички останали. Сега всичко щеше да се промени и той с наслада щеше да гледа как се извива в ръцете му, молейки за пощада. И когато след това се върнеше в щаба, със задоволство щеше да си спомня, че когато и да дойдеше, тя щеше да бъде тук и да го чака…
Бе мокър до кости. Вчеса косата си с пръсти, за да изтръска водата, която се стичаше в яката му. Докато поставяше импровизирания свещник върху един предвидливо довлечен от някъде сандък, Карл умишлено избягваше да поглежда момичето. Измъкна иззад сандъка бутилка вино, от която липсваха само няколко глътки, и я вдигна към устните си. В гърлото му се стече леко кисела, топла течност. След това, със същите демонстративно забавени движения, съблече куртката си и се извърна към Джини.
Натъпканата в устата на момичето носна кърпа закриваше почти цялата долна половина на лицето му, но очите, които вече не блестяха, се взираха в него. Със садистично задоволство установи, че ударите му бяха оставили по лицето й няколко сини петна, загрозяващи класическата хубост на чертите й.
Блузата бе разкъсана и оголваше раменете и гърдите й. Изглеждаше като проститутка, покрита с кал от главата до петите. Докато стоеше така, съвсем бавно плъзгайки поглед по тялото й, Карл усети как в него се надига непреодолимо желание.
Очите на Джини, които на мъждукащата светлина от свещите изглеждаха като от зелено стъкло, не се откъсваха от лицето му. Тя се страхуваше… за Бога, той искаше да я накара да се страхува и да се пита какво ще стане с нея.
Възнамеряваше да я измъчва по-дълго, но желанието и краткото време, с което разполагаше, го накараха да се приближи.
Челото му бе прорязано от грозен белег, получен при разпрата със Стив, а изразът му говореше недвусмислено за намеренията на мъжа. Студеното тяло на Джини изтръпна. Когато Карл се наведе към нея, тя стисна със зъби мокрия, миришещ на кръв парцал, който бе натъпкан в устата й. Донякъде се радваше, че устата й е запушена, така поне не можеше да вика и моли за пощада, което щеше да направи унижението й пълно.
Тогава усети ръцете му по тялото си и затвори очи. Чуваше разкъсването на мокрия плат, докато мъжът с умишлена жестокост свличаше дрехите от тялото й една по една.
8
Никога досега Джини не бе изпитвала толкова силен, сляп страх, никога не бе потъвала в такъв непрогледен мрак, имайки чувството, че съвсем бавно ще се задуши.
Когато Карл най-сетне си бе отишъл, отнасяйки свещта със себе си, Джини бе прекалено замаяна и унизена, за да почувства страх от самотата. Примката около ръцете и краката й бе поразхлабена. Капакът заплашително се бе захлопнал след мъжа и момичето бе останало само в покритото със сажди, сумрачно подземие. Никакво чувство на облекчение. Устата й бе свободна, а измъченото й тяло — покрито с някакъв парцал. Дълго след като си Карл си отиде, Джини бе останала да лежи неподвижно, разтърсвана от ридания. В онзи момент си даваше сметка единствено за телесната болка. Душевните щяха да бъдат още по-страшни.
Истинското мъчение започна едва по-късно, когато мракът се спусна отвсякъде и Джини долови тихо шумолене. Не смееше да помръдне, но трябваше да се извие на една страна, тъй като болката в завързаните й крайници проникваше до всеки нерв, докато най-накрая ръцете и краката й не изтръпнаха напълно. Най-страшна бе мисълта, че е сама и напълно беззащитна в тази мръсна дупка. Карл бе споменал за плъхове и паяци, но Джини почти не му бе обърнала внимание, дотолкова бе обзета от мисълта какво ще стане с нея. Сега я обля студена пот, която караше да смъди всяка рана по голото й, измъчено тяло. Бе по- лошо от всичко, с изключение на причиненото й от Том Бийл.
— Ето, пийни малко! Това може би ще те посъживи! — и той тихо се бе изсмял, когато Джини едва не се задави с евтиното, вонящо питие.
Неочаквано я обзе мисъл, от която изтръпна. Може би възнамеряваше да я остави тук, да я погребе жива и да я хвърли за храна на плъховете. Нещо полази по босия й крак и Джини изкрещя и сякаш този вик бе освободил целия насъбран в нея страх, защото сега тя не можеше да престане да крещи.
Обзе я дълбока, примитивна паника, която почти й отне способността да разсъждава. За няколко минути дори имаше чувството, че се е побъркала. Устата й бе цялата разранена и съвсем пресъхнала, за да може да издава повече звуци. Мракът притискаше лицето й като черна кадифена възглавница, заплашвайки да я задуши. Сега, когато отново бе тихо, можеше да долови едва доловимото шумолене на нещо, което лазеше горе. Плъхове? Или… о, Боже… ако е змия? Тя започна да стене, питайки се защо гласът й, ако още можеше да се нарече така, звучи толкова странно. Имаше чувството, че милиони животинки лазят по тялото й с безбройните си малки крачета. Тя се изви и парцалът, с който бе покрита, се свлече, така че сега бе напълно незащитена.
Опита да си поеме дъх и чу шума от собственото си дишане, примесено с пулсирането в слепоочията. Изпита непреодолимо желание да потъне веднъж завинаги в мрака, стискащ гърлото й, и да издъхне.
Когато на следващата сутрин се появи отново, Карл тихо си подсвиркваше. Усмихваше се и изглеждаше свеж. Бе подстригал косата и подравнил брадата си, което подчертаваше добрия му вид. И наистина докато се изкачваше по хълма, облечен в изпраната си, безукорно изгладена синя униформа, няколко жени скришом го бяха сподирили с поглед.
Тази сутрин бе особено доволен от себе си, въпреки че през нощта почти не бе спал. Мисълта за случилото се предната нощ и безупречно работещият план го бяха държали буден. Джини… възможно ли бе сега да е негова, след като толкова месеци я бе сънувал, желал и се бе питал какво ли е станало с нея? Можеше да стори с нея всичко, което пожелаеше. Пред очите му минаваха видения. Тялото й — изящно и меко. Изразът на уплаха и болка върху нежните черти, скимтящите звуци, излизащи изпод парцала, докато я галеше. Никога преди не бе изнасилвал жена, но това му бе доставило наслада. Нещо повече. Дори само мисълта, че сега тялото й му принадлежеше и че можеше да прави с него всичко, което пожелае, предизвикваше в него почти болезнена възбуда, каквато не познаваше. С несъзнаван досега садизъм, който бе тлял в него, Карл й бе дал да разбере всичко това, докато накрая не бе престанала да се съпротивлява, оставяйки се в ръцете му. Само продължителните, пробягващи по тялото й тръпки издаваха вътрешната й съпротива.
Сега, след като бе имала цялата нощ на разположение, за да размисли и си даде сметка за положението, в което се намираше, може би щеше да е по-сговорчива. Странно, Карл искаше да я накара да бъде покорна, да се държи като проститутка. Едновременно с това се надяваше, че са й останали поне още малко съпротивителни сили, така че отново да има възможността да й покаже кой владее положението.
Карл бе млад, представителен американски офицер, излязъл на разходка в свободното си време, преди още слънцето да е станало прекалено жарко. Освен няколко жени, които го наблюдаваха, надявайки се да
