огледалото. Новата й камериерка, една мулатка, умело решеше косите й.
Значи граф Черников се бе завърнал. Питаше се дали той вече е говорил с Иван. Мисълта за принца й причиняваше леко главоболие, което не бе и наполовина толкова неприятно, колкото това от предишната вечер, когато бе разговаряла със Соня.
Навярно трябваше да помоли графа за малко от онзи вълшебен прах, който й се отразяваше толкова добре и като че ли прогонваше главоболието. Наистина Иван й бе дал малко, но дозата постоянно се увеличаваше и тя имаше нужда от още, за да може да спи и да понесе безкрайните, празни дни, очакващи я занапред. „Да, ще взема едно прахче, преди да сляза долу“, помисли си Джини. Това щеше да й помогне да издържи пронизващия му поглед и въпросите, с които неминуемо щеше да я засипе.
Навярно щеше да я попита къде е Иван и тя не можеше да му отговори. Не че я интересуваше. Когато мъжът й го нямаше, Джини бе щастлива и спокойна.
Събуждайки се сутринта, след една нощ на мъчителни, странни сънища, пълни с гърчещи се фигури, го бе видяла да стои до леглото и да я наблюдава. Както винаги безупречно облечен, изглежда току-що се бе прибрал, но Джини не се вълнуваше особено от този факт.
— Добро утро, любов моя! Да наредя ли да ти донесат закуската? — Той бе я изгледал изпитателно. — Изглеждаш малко уморена. Късно ли се върна от театър?
— Да, бе удивително отегчителна вечер, както винаги. А ти? Имаше ли късмет? — Спомняше си, че тогава бе забелязала колко изкуствено прозвуча гласът й, а Иван бе приседнал на леглото до нея. Внимателно бе повдигнал възглавниците, така че Джини да може да седне. Завивките се бяха свлекли, откривайки белите й рамене. Погледът му — променен и странен, я накара да помоли:
— Имам нужда от чаша кафе. Би ли позвънил?
— Веднага. Знаеш ли колко привлекателна изглеждаш сутрин? — Погали раменете й и тя направи усилие, за да не потръпне. — Приличаш на изплашена сърна — тихо рече той. — Да не би да се боиш, че ще ти се натрапя? — Очите му привидно се усмихваха, но в дълбините им имаше някакви пламъчета, които тя вече познаваше. Очакваше следващите му думи, които не закъсняха.
— Беше ли сър Ерик приятен кавалер? Той те обожава. Дори ме попита дали имам нещо против да бъдеш домакиня на една малка вечеря, която възнамерявал да даде на няколко делови партньори, все важни личности, а сред тях и онзи тайнствен господин Мърдок, за когото говорят всички. От теб се очаквало само да присъстваш и да ги слушаш. — Джини слушаше напрегнато и принцът се наведе към нея, притискайки устните си към гърлото й, където се долавяше учестеният й пулс. — Баща ти е много разтревожен заради падането на акциите от Комщок. Знае ли човек каква интересна информация би могла да измъкне интелигентна жена като теб? Гостите на сър Ерик са много влиятелни личности, да, истинските кукловоди в този театър. Сигурен съм, че подобно на повечето мъже те ще са на мнение, че една красива жена не притежава достатъчно интелигентност, за да представлява заплаха за тях. Не би ли желала да им докажеш обратното, малка моя?
— А ти? Ще бъдеш ли там?
Джини се опита да зададе този въпрос с безразличен глас. Тялото й бе изтръпнало, а тя усещаше, че завивките са се свлекли и пръстите му милват полуголите й гърди.
— Ще ти липсвам ли? Но ти имаш европейско възпитание, зная, че разбираш всичко. Работата, заради която толкова често нощем съм далеч от теб, не е нищо, освен… работа, любов моя. В тази страна и в този град човек може да натрупа състояние, особено когато има подкрепата на интелигентна и разбираща жена. Не искам, когато се завърнем в Русия, да се говори, че принц Сарканов живее от парите и именията на съпругата си. — Гласът му зазвуча по-рязко. — Произхождам от много старо и гордо семейство, Виржини. Нали разбираш? Не, не възнамерявам да присъствам на тази вечеря. Може би присъствието ми би спъвало разговора, който иначе би бил по-свободен. Но, разбира се, имам пълно доверие в теб. В теб и твоята дискретност. Не ти ли обещах, че ще бъда напълно толерантен съпруг? Няма да отхвърлиш невинната молба на нашия приятел, нали? Уверявам те, че всичко ще е съвсем прилично. Сър Ерик не е някой недодялан американски капитан.
— Не! — рязко рече тя и се изправи. — Не, Иван. Не искам да бъда използвана така. Случайно намирам сър Ерик за отвратителен и отегчителен, а освен това той не умее да си държи ръцете далеч от мен. Но колкото и да ми е противен, не бих желала след някоя седмица да чуя, че и той е претърпял някоя „злополука“! Разбираш ли за какво говоря?
Опита се да устои на суровия, насилнически израз на синьо-зелените очи. Кръстосали погледи, те мълчаливо се бореха. След това Иван се изправи. Единственото доказателство за гнева му бе лекото поруменяване на светлата му кожа. Без да пророни нито дума, сякаш не можеше да се сдържа повече в нейно присъствие, принцът се обърна и излезе. Малко след това Джини позвъни за закуската си.
С кафето и хлебчетата, които бе поръчала, Делия, личната й камериерка, донесе продълговата кутийка за бижута.
— Принцът нареди да ви ги донеса, госпожо… Ваше височество. — Делия още не бе натрупала опит като камериерка и големите й тъмни очи издаваха потиснатото любопитство. — Каза, че на обяд ще отиде в борсата, но щял да се върне за вечеря. Трябвало тази вечер да ги сложите с новата си рокля… госпожо, трябва да са чудесни, още не съм ги видяла.
Върху кадифена подложка искряха смарагдови обеци. Значи снощи късметът е бил на негова страна. Искрящите камъни не я зарадваха. Още дрънкулки, за да изиграе по-добре ролята си на принцеса.
Делия най-сетне довърши прическата й. С възглас на задоволство тя погали блестящите къдрици на Джини, след което дръпна тежките завеси, пускайки в стаята слънчевите лъчи.
— Наистина изглеждате пленително, госпожо… принцесо. — Тя се изкикоти. — Истинско разточителство, като се има предвид възрастта на господина, който чака долу. — След това си спомни за задълженията си и попита: — Имате ли нужда от нещо?
— Не, нищо повече, благодаря, Делия.
Този следобед носеше перли, които хармонираха с резедавата й рокля, поръбена с кафяво. През прозореца небето навън изглеждаше съвсем синьо. Силният бриз, духащ над залива бе разнесъл утринната мъгла. Момичето неволно си спомни Вера Круз, сякаш безкрайното чакане и накрая — Стив. Едно име, за което си бе забранила да мисли, чувства, които си бе наложила да забрави.
Един неочакван поврат на съдбата я бе направил съпруга на Иван Сарканов. Мисълта за миналото бе прекалено болезнена и безполезна. Всичко бе свършило. Няма да мисли повече за това! Взе малко от целебния прах и напусна стаята.
— Скъпо дете! — Защо толкова настояваше да я нарича така? Жизнен както винаги, граф Черников бе скочил, за да целуне ръка на Джини. Когато пронизващият му, изпитателен поглед спря върху лицето й, тя направи усилие да се усмихне.
— Радвам се да ви видя отново. — Любезна размяна на баналности. Джини бе настръхнала и вътрешно напрегната. Но скоро щеше да почувства действието на прахчето и щеше да е готова да посрещне всичко.
— Но вие сте твърде слаба. — Гласът му звучеше неодобрително. — Не се ли храните добре? — Тя долови как очите му се плъзнаха по слабото й тяло и изпита неистово желание да се изкикоти истерично. Навярно графът си въобразяваше, че е бременна! Как ли щеше да реагира, ако тя се престореше на бременна?
— Елате, седнете до мен. И разказвайте какво правите. Щастлива ли сте? — Отново настоятелен, пронизващ поглед. — А Иван, как е? Откакто се върнах, още не съм имал възможност да го видя и затова ето ме тук, за да науча всичко от първа ръка.
Значи още не бе говорил с Иван. Все едно! Чувствата на Джини към графа бяха смесени, въпреки че той винаги се бе отнасял съвсем приятелски с нея. Случайно ли бе неразположението му през онази нощ, когато тя бе пила прекалено много и бе въвлечена в брака с Иван? Не, нямаше му доверие, не повече отколкото на Иван. Всички я използваха по един или друг начин. Но и това вече нямаше никакво значение. Откакто бе напуснала Мексико, всичко й бе безразлично. Искаше да забрави и нищо повече. Чу се да казва:
— Добре съм. А Иван е затрупан с работа. Той има толкова много делови партньори. Забелязал ли сте, че всеки, който дойде в Сан Франциско, иска да натрупа състояние? Градът е пълен с милионери, които се надпреварват да намерят нови начини да изхарчат парите си.
