— Може би трябва малко да смени въздуха — бе подхвърлил принцът, отхапвайки края на пурата си. — Сър Ерик спомена, че иска да ни покани в имението си на полуострова, което се намира недалеч от това на Ралстън в Белмон. Ще я попитам как намира тази идея.
Сенаторът го наблюдаваше как вяло се заизкачва по стълбите и между веждите му се образува бръчка, издаваща загрижеността му.
Младоженците спяха в отделни спални, свързани с будоар. Принцът го прекоси, без да почука, завързвайки междувременно колана на халата си. Вратата на Джини не бе заключена… пък и защо ли трябваше да е! Нямаше причина принцесата да се заключва от съпруга си. Иван внимателно отметна завивките от спящото й тяло, което бе толкова отслабнало, че без нежните овали на хълбоците и малките изящно оформени гърди, щеше да изглежда съвсем момчешко. Съпругата му лежеше, притискайки лице в една от възглавниците, сякаш прегръщаше любимия си. Медночервената й коса бе разпиляна по лицето и раменете. Джини спеше толкова дълбоко, че принцът предположи, че отново е взела прахче. Значи все още се опитваше да забрави… но с времето щеше все повече да се привързва към него.
Не след дълго Иван съблече халата си, хвърли го настрани и легна до нея. Придърпа завивките, така че да покриват и двамата и въпреки че Джини се въртеше насън и въздишаше, все пак не се събуждаше. Принцът се опитваше да не я докосва, легнал по гръб с кръстосани на тила ръце. Мислите му го накараха беззвучно да се засмее.
Усмихнатото му лице, наведено над нея, бе първото нещо, което Джини видя, отваряйки очи на сутринта.
— Кога…
— Снощи, любов моя. Опитах се да се прибера по-рано, но за жалост ти с твоето обичайно главоболие вече си бе легнала. Тогава реших да легна при теб.
Тя гневно го стрелна с очи, но опитвайки да се раздвижи разбра, че косите й са затиснати под тялото му.
— Не можеш…
— Какво не мога? Имаш предвид да се вмъкна в леглото на спящата си съпруга? Защо не? Освен това ми бе напомнено, че обидно съм те пренебрегвал. И наистина, виждайки те така възбуждаща, имах чувството, че наистина съм пропуснал нещо.
Джини наблюдаваше усмихнатото му лице, а очите му й напомняха за стъкла на прозорци, по които се стича дъждът. Невъзможно, й бе да отгатне мислите му, взирайки се в странно прозрачните очи. Отчаяно мислеше, че би изглеждала комично, ако сега понечеше да се освободи. И откъде това чувство, че принцът искаше по един умел начин да я накаже за нещо?
— Скъпа моя, колко е съвършено тялото ти, така стройно, а и тази гладка топла кожа… кой мъж не би те пожелал?
Въпреки ласкателския плам в думите и милувките на Иван имаше нещо машинално, което винаги я бе отблъсквало. Имаше чувството, че той внимава част от него винаги да е малко дистанцирана, за да наблюдава реакциите й. Въпреки че бе внимателен любовник и се стараеше да я възбуди с ласки, тя оставаше хладна или, изчервявайки се от срам, имитираше това, към което той искаше да принуди нейното противящо се тяло, за да задоволи похотта си възможно най-бързо и да я остави намира.
И тази сутрин всичко бе просто повторение на една многократно разигравана сцена. Докато мъжът сваляше прозрачната й батистена нощница, тялото й бе станало почти безчувствено и сега Джини се остави на дланите и устните му.
Слава Богу, че Иван не бе особено изобретателен. Не би издържала нещо подобно. И точно когато си мислеше това, той я хвана за раменете и я обърна.
— Иван, не! — Джини правеше опити да се освободи, но тежкото му тяло я притискаше върху чаршафите. Дланите му се промъкнаха под нея, за да обхваната гърдите й.
— Да, защо пък не? Навярно си обичала да го правиш, все пак не си някое невинно дете, което лесно се плаши, нали? Хайде, Виржини, не искам да ти причинявам болка, така че не ми се противи.
В гласа му имаше странен, непознат нюанс, трескава припряност. Можеше да го чуе как се задъхва, а горещият му дъх изгаряше врата й. Правеше опити да се защитава, но Иван бе неумолим. Както я бе притиснал върху леглото, Джини имаше чувството, че гръбнакът й ще се скърши под тежестта на тялото му. Държеше я здраво и обсипваше тялото й с груби целувки, докато гневната й съпротива се сломи и тя, хълцайки се предаде в ръцете му.
— Виждаш ли, искам да наваксам това, което съм пропуснал да направя с чудесното ти тяло — шепнеше той, обладавайки я по перверзен и болезнен начин. Джини зарови лице във възглавниците, за да не изкрещи от болката и унижението, които й причиняваше.
Когато всичко свърши, Иван отново бе нежен и внимателен. Той седна на леглото и започна да гали тялото й.
— Защо мъжът да не е… изобретателен в любовта, скъпа моя? Знаеш ли, имах чувството, че се бе отегчила! Вечно това главоболие… какво друго да си помисли един съпруг? Зная, че вината е отчасти моя, заради това че толкова често отсъствам нощем, но нали го правя заради теб… заради нас… всички тези сделки. Мислех, че като половин американка ще разбереш, но ако би предпочела всяка вечер да си бъда у дома, за да изпълнявам сладките си съпружески задължения, тогава ще се радвам да ти доставя това удоволствие.
Джини знаеше какво се очаква от нея и с мъка изрече:
— Не е необходимо да пренебрегваш работата си. Направи така както смяташ, че ще е най-добре за твоя бизнес. Аз бях… бях толкова заета, че почти не ми оставаше време да се почувствам пренебрегната.
— Хм! — ръката му спря и известно време остана върху хълбока й. — Значи разбираш. Така си и знаех. От днес нататък ще живеем така, както смятаме за добре, нали? А прекалено загрижените да си гледат собствения живот.
— Да.
Погледите им се срещнаха и Иван се наведе над нея с едва забележима цинична усмивка, целувайки я леко по челото.
— Благодаря, любов моя. А сега ще те оставя, за да можеш да си починеш малко, ако желаеш. Надявам се, че нямаш отново главоболие?
Джини мълчаливо поклати глава, чакайки съпругът й да напусне стаята. След това скочи, запътвайки се към махагоновото биде, скрито дискретно зад една завеса в ъгъла на стаята.
Започна болезнено да търка кожата си, докато не издра почти до кръв цялото си тяло.
Как само се презираше! Все повече мразеше и губеше доверие в мъжа, който бе неин съпруг. Тези мисли постоянно се въртяха в главата й, докато тя не притисна длани към слепоочията си, за да сложи край на болезненото пулсиране. Колко нереално изглеждаше всичко! Просто не бе възможно само за няколко месеца животът й да се промени така драстично… да е омъжена за толкова странен човек, когото едва познаваше и който имаше правото да използва тялото й така както сметнеше за добре. И той го правеше. И все пак Джини предполагаше, че ако не бе срещала Стив, ако нищо от преживяното с него не се бе случило, тя навярно щеше да е доволна от сегашния си живот.
Току-що изкъпана и облечена, с коса, прибрана назад с една зелена, хармонираща с цвета на очите й панделка, тя слезе в трапезарията, за да закуси с мащехата си. Сенаторът вече бе излязъл от къщи.
— Притеснявам се, знаеш ли? — рязко рече Соня, а след това сякаш думите сами се изплъзнаха: — Или вече изобщо не забелязваш какво става около теб?
Извадена от летаргията си, Джини я погледна и срещна едва прикритата ирония в големите сини очи на Соня, чиито вежди бяха леко събрани.
— Каква полза да се притесняваш? Каквото трябва да се случи, ще се случи и без това. А понякога е много по-приятно да избягаш от действителността. — Гласът й бе спокоен и безцветен, а изразът на безразличие, който бе станал обичаен за нея, вбесяваше Соня.
— Да избягаш от действителността! Това ли е причината за вечното ти главоболие? И безразличието ти спрямо всичко и всеки? За Бога, Джини! Иска ми се здравата да те раздрусам. Защо упорстваш помежду ни да се запази такава дистанция? — Иначе толкова спокойният глас на Соня бе остър, а лицето й — поруменяло от вълнение. — Но този път, волю или неволю, ще ме чуеш! Не съм те разпитвала за месеците,
