прекарани в Мексико, след като ти… след онзи ужасен, отвратителен следобед, който няма да забравя докато съм жива! Баща ти и аз никога не сме те упреквали, дето нито веднъж не ни писа. Не знаехме нищо за теб, освен онази хладна, безчувствена бележка. Не бяхме на себе си от безпокойство. И дори след всичко това продължаваш да ни лъжеш! Знаеш ли всъщност колко време и средства хвърли баща ти, за да те открие и да се увери, че ще се върнеш жива и здрава? А сега си омъжена за един принц, който очевидно те обожава и отгатва всяко твое желание още преди да си го изрекла, но въпреки това ти… Питала ли си се някога защо Иван отсъства толкова често нощем? Това изобщо интересува ли те?
През цялото време Джини бе слушала със стиснати устни. Сега, когато мащехата й трябваше да си поеме дъх, тя я погледна с блестящи от гняв очи.
— Дали ме интересува? Не! Дори така ми е по-добре, ако искаш да знаеш истината. А още по-добре щеше да ми е, ако можех да остана в Мексико. Там бях щастлива, поне докато в живота ми не се намесиха други хора. А сега, както сама ми припомни, съм омъжена за един принц! Но ние не сме герои от някоя приказка, Соня, и трябва да ми простиш, ако търся собствени начини да избягам от неизбежната скука.
Соня се подпря на масата, а на бузите й избиха ярки петна.
— Въпреки че се опитваш да приличаш на преживяла какво ли не жена, ти все още си дете, Джини. Още нямаш двадесет и една, а вече си опознала някои от грозните страни на живота. Мислиш ли, че баща ти някога ще си прости това? Но вината бе и твоя. Предупреждавах те за този дързък флирт е един толкова отвратителен и коварен човек. Жалко, че все още е жив, но можеш да бъдеш сигурна, че ще бъде безмилостно застрелян, както заслужава, или заловен и обесен, ако се появи край границата. О, Джини, как можа да се продадеш толкова евтино? Как си могла да си помислиш… Иван ни разказа колко лесно те е зарязал Стив. Вярваш ли, че човек като него, който в основата си е просто едно животно, след време няма да се пресити от една жена? И от благодарност за това, че ти спестихме по-нататъшни унижения или дори нещо още по-лошо, ти загърбваш хората, които наистина те обичат? Баща ти…
— Престани! — Джини скочи, очите й се присвиха, хвърляйки искри от гняв. — Нито ти, нито баща ми ме познавате достатъчно, за да знаете каква съм всъщност. Ако бях грозна или мърлява, нямаше изобщо да се поколебаете да ме върнете във Франция или да ме омъжите толкова бързо, колкото бе възможно. Що се отнася до последното, вие успяхте да ме омъжите за човек, съответстващ на положението ми, не е ли така? Принц Сарканов — какъв добър улов! Но аз се омъжих за Иван само защото бях в шок, защото се боях и бях нещастна… О, Боже! И сама не зная защо се омъжих за него, знам само, че съм била абсолютно пияна, дрогирана или и двете заедно. Но какво значение има това сега? Станалото, станало. Но ако баща ми бе позволил да се омъжа за Стив…
Изричайки името му, гласът й изневери, тя се закашля и Соня се изправи.
— След всичко, което ти е причинил, след всички тези престъпления, които е извършил… искрено се надявам, че ще го открият и убият! А това ще стане — има мъже, които са също толкова зли и опасни, колкото е той и които срещу премия от петдесет хиляди долара са готови на всичко!
Джини бе толкова пребледняла, че на фона на бялото лице очите й изглеждаха огромни и излъчваха странен блясък. За миг тя забрави колко ядосана бе на Соня току-що.
— Но защо? — прошепна тя. — Защо искате да го видите мъртъв? Отмъщение? Заради мен? Представете си… — тя започна тихо и истерично да се смее. — О, не. Мислите, че ще ме последва и ще провали плановете ви? Ако бях сигурна, че ме желае, отдавна да съм избягала… при него, дори ако трябваше да лъжа, мамя или убивам, за да се добера до него! Защо си така ужасена? Не са ли ти казали, че вече убих двама мъже?
Вцепенена от ужас, Соня се взираше в нея. Тя съжаляваше, че е изпуснала нещата от контрол и че не е проявила необходимата предпазливост. Но Джини… промяната в това момиче бе наистина изумителна. Бе станала толкова сурова, студена и безчувствена, че бе истинско облекчение да разбереш, че все още е способна да изпитва човешки чувства.
— О, Джини, как можеш…
Дискретно почукване на вратата накара двете жени мълчаливо да сключат временно примирие. Бе английският иконом, нает от сенатора неотдавна.
— Простете, госпожо. Но навън е сър Ерик Фадърингей, който желае да ви посети. Да му кажа ли, че сте си в къщи?
Колкото и разгневена вътрешно да бе и въпреки че нервите й бяха изопнати до скъсване, Джини изглеждаше по-спокойна от обикновено, което накара сър Ерик да реши, че въпреки всичко тя е едно спокойно, срамежливо малко създание и не толкова изтънчена и фриволна, колкото бе допускал. Може би тайното шушукане за бурното й минало бе преувеличено. Искаше сам да се увери, а освен това мъжът й, този принц, изглежда не ревнуваше особено, когато други мъже намираха съпругата му пленителна и я даряваха с внимание. Странен субект бе Сарканов! Но тези европейци често не бяха и наполовина толкова превзети в отношенията си колкото хората в Англия. Може би двамата имаха някакво негласно споразумение…
На Джини не й оставаше нищо друго, освен да стои там и да се остави да бъде залята от потока вежливи баналности, избълвани от сър Ерик. Кратката, отвратителна сцена със Соня бе освободила чувства, потискани дълбоко в душата й — мъчителната мисъл, че е ранена и отхвърлена. Струваше й се, че е разкъсвана на две. О, Боже, имаше нужда от прахче. Лекарство за сладки сънища. Нещо, което можеше да заглуши всичките й мисли и чувства. Питаше се дали гостът е забелязал, че ръцете й треперят и ги скри в гънките на роклята си. Стисна ги толкова силно, че ставите й изпукаха.
— Исках да дойда лично, за да ви кажа колко съм ви благодарен. За закоравял ерген като мен е трудно да се справя с тези неща, знаете ли? Нищо не може да се сравни с женския финес, който осигурява успеха на всяко обществено начинание. Ще има и още две-три други дами. Много мило от страна на принца, че даде съгласието си. Предайте му, че той също е поканен, ако дотогава се е върнал от пътуването си до Сакраменто. Ще се радвам да го видя на вечерята.
За какво ставаше дума? Ноктите на Джини се впиваха в дланите й. Тя се усмихна.
— Много мило от ваша страна. Ще му предам, разбира се — машинално отвърна тя.
Защо желаеха смъртта на Стив? Защо чувствата й към него не се притъпяваха? Трябваше да спре тези хора. Трябваше да обясни на баща си колко безсмислено е всичко това. Защото ако Стив наистина още я обичаше, дори ако само я желаеше, нищо не би могло да я спре…
— Много добре, много добре! — изглежда сър Ерик не бе забелязал нищо от възбудата й. Той потърка дебелите си длани, изразявайки своето задоволство. — Не знаете колко щастлив ме прави това, колко високо ценя вашата… хм… отзивчивост. Ще си устроим хубав уикенд, нали? А когато по-късно дойде госпожа Брандо и вашият баща, а кой знае… може и съпругът ви да се присъедини към нас. Доколкото зная, тези параходи се движат доста бързо. — Той се засмя щастливо, вземайки празния й поглед за израз на окуражително съгласие. — Идеално време да видите нещо от полуострова, скъпа моя. А ако сте загрижена за благоприличието, както вече казах на съпруга ви, всичко ще мине почтено и чисто. Ще присъства и икономката ми — една почтена, внимателна жена от добро семейство, жертва на тежките времена, знаете ли? Да…
Той се изправи, улови студените й длани в своите и ги задържа малко по-дълго отколкото трябваше.
— Както виждам, днес изглеждате доста болнава. Липса на слънце, да? Не искам да ви задържам повече, познавам жените с вечното им пазаруване! Ако ми позволите обаче, ще ви посетя отново. Сенаторът бе така добър да ме покани на вечеря следващия четвъртък. Тогава ще поговорим за ястията и вината за нашето парти, съветите ви наистина ще ми бъдат от полза.
Как само говореше! Тя не бе проронила почти нито дума и сега трябваше да благодари на незаинтересоваността си за това, че бе приела нещо, което изобщо не желаеше. Това бе начинът, по който я изнудваше Иван.
Значи щеше да бъде домакиня на някакво парти, което трябваше да се състои на полуострова. Тази мисъл й се стори почти комична, „Питам се в какво ли ще се състои останалата част от задълженията ми?“ — безучастно си мислеше. Наистина й бе все едно.
14
