престана да си задава въпроси — така бе по-лесно. Дори когато спряха в сянката на един кораб, който стоеше на котва с вдигнати платна и на чиято палуба се суетяха многобройни мъже, заети с необясними за Джини занимания.

— Мислиш ли, че ще можеш да се изкатериш по една въжена стълба или трябва да те метна на гръб като военен трофей?

Джини успя, въпреки че мократа рокля лепнеше по тялото й. Не смееше да погледне нито нагоре, нито надолу, но съзнаваше колко близо под нея бе Стив, готов всеки момент да я улови, ако се поколебаеше или не можеше да намери опора за крака си.

Горе я поеха чифт силни ръце, които я изтеглиха на палубата. Джини съзря мъж, носещ шапка с козирка и златисти нашивки на ръкавите. Дали Стив не искаше да я отвлече като истински пират? Щеше ли да й стори нещо?

— Господин Морган, вече се питах дали не сте променили плановете си. Госпожо…

— Добре, че сте ни изчакал, капитане. Джини, това е капитан Бенсън.

Колко непринудено умееше да запознава хората! Отведоха Джини в една каюта, чието луксозно обзавеждане я изненада, въпреки че се закле, че този ден нищо вече не може да я изненада.

Стив затвори вратата зад себе си, което накара дъха й да спре. Сякаш времето бе спряло и Стив завинаги щеше да си остане така в рамката на вратата, наблюдавайки я изпитателно.

— Цялата си мокра. Изглеждаш почти като пияна. По-добре ще е да се преоблечеш, преди отново да излезем.

Джини сякаш усещаше полюшването на кораба под себе си, но може би това бяха само омекналите й колена, които трепереха, когато Стив пристъпи към нея. Той разкъса роклята й от деколтето до кръста.

— Дойде моментът за плащане, принцесо. За Бога, чаках достатъчно дълго.

Джини неусетно се оказа легнала напреки на леглото. Ръцете му отстраниха останалите по тялото й дрехи. Пръстите му галеха кожата й нежно и… о, Боже, прекалено интимно. Отначало дланите му влязоха във владение на онова, което им принадлежеше, след това устните и накрая цялото му тяло здраво стиснато между бедрата й. Сякаш целият свят наоколо започна да се люлее и върти. Джини стенеше и стенеше, докато той не заглуши виковете й с устните си.

Когато всичко свърши, й бе трудно да се върне към действителността. Как желаеше да остане в безопасния, щастлив свят на сънищата си. Донякъде се бе надявала, че Стив възнамерява да я отвлече и да я задържи при себе си, независимо при какви условия. Поне все още я желаеше. Едно бе сигурно — телата им все още намираха общ език.

Чувстваше се сънена и доволна, не искаше да мисли за нищо. Достатъчно й бе да лежи в обятията му, докато времето минаваше, сякаш без да ги засегне. Само ако можеше да повярва, че нищо не е в състояние да ги раздели един от друг и че всичко е както някога!

Но за жалост не бе така. Болезнено си спомни за това, когато Стив се освободи от прегръдката й и започна да се облича. Безразличното му и някак безчувствено държание прогони сладкия блян, в който бе потънала допреди малко.

Ядосана, тя се подпря на лакти и хапливо попита:

— А аз какво да облека? Допускам, че ще ми заемеш дрехи от някой матрос.

— Вече не сме из мексиканската пустиня, скъпа. Огледай се малко, преди да си се нацупила. Тази каюта е обзаведена специално за дами. Със сигурност ще намериш нещо подходящо.

Той нетърпеливо отмести една плъзгаща се вратичка, която тя бе взела за украса. Откри се удивително голям гардероб, пълен с дамски дрехи.

— О! — за миг Джини занемя от учудване и гняв, когато забеляза, че Стив развеселен е повдигнал едната си вежда.

— Няма да продължиш да ме ругаеш, нали, любов моя? Не подхожда на положението и титлата ти. Освен това, никоя от тези дрехи не е обличана, а и всички са ти по мярка, ако паметта ми не ме е подвела, когато ги поръчвах. Сега ли ще облечеш някоя от тях или предпочиташ да се качиш на палубата така както си? С това не искам да кажа, че и така не си изключително привлекателна.

— Ти си… ти си най-безчувственият и пресметлив…

— Но ти знаеше какъв негодник съм, или греша? Мислех, че сме сключили споразумение. — Той бе наполовина облечен и стоеше, пъхнал палец в колана си. Погледът на суровите му, сини очи я накара неволно да поруменее. — Джини, нямаме достатъчно време, за да се преструваш на свенлива, ако това си си наумила. Сега сме едва на половината път до Бенисия, затова по-добре да се облечеш за появата си като знатна дама. — И сякаш унижението и така не бе достатъчно голямо, Джини съзря в очите му да проблясват някогашните дяволити пламъчета. — За съжаление забравих да взема на борда камериерка, но ако имаш нужда от помощ, с радост ще се притека. Имам известен опит от преди.

Значи я бе довел тук само за да я унижава, разбира се! Как е могла да бъде толкова сляпа и безумна, да го последва, гласувайки му такова доверие?

Безчет въпроси, на които не намираше отговор, се рояха в главата й. Не след дълго вече нямаше време за това. Отново й се струваше, че сънува, че е актриса в някаква грижливо подготвена пиеса.

След като най-сетне старателно се бе пременила в една от дрехите, избрана от Стив, стискайки зъби, тя го остави да й сложи една огърлица — огромен смарагд на тънка, златна верижка, стигаща почти до гърдите й.

— Какво, за Бога, правиш? Каква игра играеш? Господин Мърдок знае ли за това? Как…

— На някои от въпросите ти ще отговоря по-късно, Джини. Моля те, сега се успокой и ела с мен навън. Съдейки по оживлението, което цари на палубата, вече трябва да сме в пристанището на Бенисия, а това означава рекордна скорост.

Всичко живо говореше за доброто време, постигнато от кораба, така че на Джини не й се наложи да води разговори. Капитан Бенсън се усмихваше, а и кормчията му очевидно бе горд.

— Знаех си, че металният кожух на корпуса няма да свали скоростта, господин Морган! Това ще е най- бързия кораб на „Лейди лайн“, повярвайте ми!

— И един от най-сигурните — добави кормчията. Погледът му за малко спря върху Джини, след което бързо се отвърне, сякаш за да не бъде обвинен в недискретност.

Твърде късно бе да се пита какво си мислят за нея тези хора. Оставаше й само да си дава вид, че това не я засяга. Трябваше да се преструва на спокойна, сякаш за нея не бе нищо необикновено да бъде качена от някой брадат пират на един кораб, да се остави да я люби, а след това да парадира пред всички, като че ли е нещо повече от… Мисълта, че е метреса на Стив я прониза като светкавица. И че той се отнасяше с нея точно като с лека жена!

„Какво друго съм очаквала?“, неволно си зададе въпроса Джини. Тя слушаше разговорът на мъжете, наблюдавайки Стив, въпреки че му бе ядосана. Очевидно в каютата, която бе предвидена за собственика на кораба, имаше и мъжки дрехи. Той бе облякъл тъмен костюм, в който изглеждаше доста улегнал, чиято строгост бе смекчена от брокатена бродерия и сапфирени копчета. Стив изглеждаше наистина добре по своя си подвеждащ, дяволски начин и когато на няколко пъти погледите им се срещнаха, Джини почувства как очите му я накараха да се разтрепери.

„Това е несправедливо, да, несправедливо. Мразя го — бунтуваше се вътрешно тя. — Заради всичко, което ми причини и което трябваше да понеса!“

Малко по-късно вече не бе сигурна, че това е всичко, което й е било писано да понесе.

Протокът край Каркине гъмжеше от лодки, които се опитваха да се доберат до кораба, хвърлил котва недалеч от назъбената брегова линия. Стив се бе приближил към Джини, взимайки дланта й в своята.

— За съжаление нямаме достатъчно време, за да слезем на брега, защото трябва да те върна навреме у дома. Но на борда ще има малко празненство. Все още ли обичаш шампанско?

За миг очите му сякаш станаха по-топли и тя си спомни за общите им преживявания, някога, когато в едно малко мексиканско село наистина се бе напила с шампанско и му бе помогнала да извади от затвора Пако Дейвис. Защо точно сега трябваше да й напомня за това?

Опита се да изглежда безучастна, казвайки със смирен глас:

— Празненство? Какво имаш предвид? Кога най-сетне ще престанеш с тайните?

Гласът му прозвуча иронично, а пръстите му стиснаха ръката й малко по-силно.

— Няма никакви тайни. Мислех, че си разбрала за какво говорехме. Тук сме, за да осветим кораба.

Вы читаете Джини
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату