Тя бе объркана и раздразнена и не искаше да се остави да бъде залъгана с някакви мимоходом подхвърлени и съвсем невероятни обяснения. Спекулации? Какво имаше предвид? Защо бяха всичките тези въпроси и защо сега толкова бързаше да се отърве от нея, след като сам я бе довлякъл на борда на този кораб? Този път акостираха в самото пристанище в местността, наречена Ембаркадеро. Джини и преди бе идвала тук, за да гледа корабите и да диша соления морски въздух, просмукан от мирис на ориенталски подправки, които се разтоварваха наблизо. По цял ден наоколо кипеше усърдна работа. Носеха се викове на хамали и моряци, скърцане на дърво и скриптене на макарите, донесени за разтоварване на търговските кораби.
Но колко спокойно беше тук нощем. Бе станало доста хладно. Джини бе благодарна за топлата наметка от кадифе и коприна, която Стив наметна на раменете й. Извади я от гардероба в стената на кабината, където бяха само допреди малко.
— Очевидно не трябваше да те задържам тъй дълго, но ти спеше така дълбоко, сякаш някой те бе ударил по главата. От колко време вземаш тези лекарства Джини? Имаш ли представа какво съдържат?
— Зная само, че премахват главоболието ми и ми дават сили. Когато не ги взимам се чувствам като болна. Аз… защо ме гледаш така?
— Преди никога не си имала главоболие, освен когато препиеше, спомням си също, че кожата ти бе прасковена… навсякъде. Не излизаш ли вече на слънце?
Изпитваше желание да избяга, да отиде някъде, независимо къде. Как смееше отново и отново да я измъчва с въпросите и упреците си? Той изглежда не харесваше нищо у нея и все пак твърдеше, че я желае. Бе я поставил в непоносима, безизходна ситуация.
Като че ли отгатнал мислите й, Стив грубо се разсмя, а пръстите му стиснаха лакътя й.
— Поне не си изгубила страстта си към спора! Или към измислянето на причини за държанието си. Надявам се, вече да имаш някоя правдоподобна история за пред родителите си… Или трябва да дойда с теб и да обясня всичко?
— Да обясниш? — тя съвсем пребледня. Какво можеше да им каже. А ако Иван се бе върнал щеше да й е още по-трудно. Да, как щеше да обясни дългото си отсъствие? Ами новите дрехи?
Стив и помогна да се качи в двуколката, изникнала сякаш от нищото. Кочияшът бе същият, който предобед отведе конете.
— Добре ли прекарахте, господине? Предполагам, искате да тръгваме.
Наметката имаше качулка и сега Стив я вдигна, скривайки лицето на Джини и разрошената й коса. Седна до нея прекалено близо, а когато потеглиха, сякаш по навик сложи ръка на кръста й.
Джини се извърна към него. В тъмното лицето й приличаше на бяло петно.
— Умееш да си служиш с думите, но мисля, че ако дойдеш с мен баща ми собственоръчно ще те застреля! Знаеш толкова много хитрости, защо не измислиш нещо?
Джини имаше чувството, че не я е чул добре. Сякаш мислите му вече бяха другаде.
Той рече с безизразен глас:
— Кажи им, че си била при Сам, такова бе първоначалното ти намерение, нали? И не се безпокой, мъжът ти не се е върнал. Мисля, че ще отсъства по-дълго от предвиденото.
28
Джини можеше единствено да се опита да отклони въпросите, с които по-късно същата вечер я засипа Соня. Към тях се прибавяха и онези, които сама си задаваше и които бе поставила на Стив. Всичко бе толкова объркващо. Колко умело се бе измъкнал! Той я накара да замълчи, притискайки устни към нейните, докато дъхът й не секна и устните не почнаха да я болят. А когато нагло я съпроводи до входната врата, за довиждане й каза, че на сутринта ще се видят отново.
Соня съпроводи Джини до стаята й силно раздразнена.
— Защо не ни изпрати съобщение? Добре че тази вечер баща ти беше обещал да отиде в клуба, иначе навярно щеше да ти е много ядосан, както и на мен. Джини, какво се е случило?
Момичето се чувстваше леко, безгрижно и прекалено уморено, за да лъже.
— Разхождах се с яхта. След това освещавах един кораб — най-големия платноход на „Лейди лайн“. След това на борда имаше грандиозно празненство. Роклята, с която излязох, се оказа неподходяща, затова ми дадоха друга. Добре ли ми стои?
— А колието, което носиш, този смарагд… имаш ли представа колко струва? Той вече ти подари цяло състояние в бижута, а сега това… Джини, сигурна ли си…
— Господин Мърдок не ме е направил своя любовница, ако това малко ще те успокои.
Мълчаливо, с широко отворени очи, Делия разкопчаваше роклята на Джини, давайки си вид, че не чува нищо, но попивайки всяка дума. Заради присъствието на камериерката Соня реши да остави Джини на мира до следващата сутрин. Ако доведената й дъщеря решеше да се инати, колкото и да настояваше, нямаше да изкопчи много. Може би Уилям щеше да знае повече.
На другата сутрин Соня бе измъчвана и от други грижи. Вечерта остана до късно, за да чака сенатора. Когато се върна, той бе дотолкова обзет от собствените си проблеми, че не можа да й помогне особено.
— Соня, не бива да забравяме, че Джини вече не е дете, а омъжена жена. Можем само да й даваме съвети. А ако трябва да бъда искрен… — Той обикаляше насам-натам из стаята, а на челото му се бяха образували бръчки. — Не мога да си позволя да вляза в конфликт със Сам Мърдок. В момента той е единствената ми надежда! На теб мога да кажа… загубих доста пари, включително и суми, които Иван ми бе дал да вложа. Но познанството с Мърдок ми бе от полза, дори само споменаването на името му отваря врати. Сега мога да се разплатя с моя зет, принца, и трябва да призная, че се чувствам доста облекчен. В последно време научих някои отвратителни неща за него, включително и тази вечер… — сенаторът стисна устни, сякаш се уплаши, че е казал прекалено много. Виждайки самовглъбения му израз, Соня въздъхна.
— Допускам, че не искаш да ми кажеш повече. А аз не искам да те притеснявам. Но, Уилям, става дума за Джини, тя е твоя дъщеря! Какво ще правим с нея? Мисля… при положение, че господин Мърдок е така завладян от нея, а очевидно тя е готова да приеме вниманието и подаръците, с които я отрупва… сигурно бихме могли да предприемем нещо? Не мисля, че бракът й е щастлив и… О, Уилям, сигурно има някакво решение. Нервите ми са така изопнати. Толкова се боя, че би могло да се разчуе…
— Дадохме си дума да не говорим на тази тема! — троснато рече сенаторът. — Съзнаваш ли какво би означавал за мен един подобен скандал, за моята кариера? Особено сега? Веднъж вече го обсъждахме и решихме, че единственото решение е мълчанието. Разбираш ли?
Соня разбираше много добре и дискретно замълча, докато се изкачваха по стълбите нагоре към спалнята. Въпреки това се питаше дали Уилям този път не греши. Трябваше да има някакво решение. Може би ако успееше да накара Джини да й се довери, биха могли да го намерят заедно. „Утре — мислеше Соня, застанала пред огледалото, решейки косата си — утре ще говоря с Джини и ще разбера колко далеч са отишли нещата.“ Ако проявеше съчувствие и готовност да й помогне, може би Джини щеше да склони да поговорят.
Подобно на всички останали, освен Джини, на другата сутрин Соня се събуди рано.
Слизайки на закуска под ръка със съпруга си, тя се усмихваше, докато не влезе в осветената от слънцето трапезария, където срещна намръщеното лице на Консепсион. Наистина имаше моменти, в които не харесваше това момиче! Въпреки невероятната й красота и привлекателната сила, която упражняваше върху мъжете, в нея имаше нещо твърде първично… имаше нещо животинско, което едва успяваше да скрие под заучените маниери. А тази сутрин липсваха дори маниерите.
— Ако търсите нея — вече излезе, при това, без да ми каже, кога ще се върне. — Изглежда с удоволствие би казала повече, но вместо това прехапа месестата си долна устна, което й придаде по-злобен вид от всякога.
Соня бе тази, която трябваше да преодолее неловката ситуация. Уилям мръщеше чело, а и нейното собствено лице бе поруменяло от гняв. Тя хвърли многозначителен поглед към тихо отдалечилия се прислужник и любезно рече:
— Допускам, че има да уреди нещо и предпочита да го направи възможно най-рано. И без това снощи си легна още преди девет.
