мислиш, че Естебан се върна, защото те желае?
— Говориш като някоя ревнива, свадлива селянка — презрително рече Джини. Без да погледне Консепсион, тя се приближи към тоалетната масичка и започна да реше косите си. — Това ли е всичко? — Забеляза в огледалото как пръстите на момичето се изкривиха.
— Не, не е всичко! — извика Консепсион. — И ако ти е останала още малко гордост, би слушала внимателно. Знаеш ли, познавам Естебан от дълги, дълги години. Бяхме приятели, дори нещо повече, както добре знаеш. Бяхме заедно и в деня, когато в хасиендата пристигна онзи досаден господин Бишоп.
— Господин Бишоп? — ръката на Джини замръзна, както стискаше четката за коса, а подигравателният смях на Консепсион изопна нервите й.
— Да, господин Бишоп! Защо, мислиш, Естебан дойде в Сан Франциско? Искаше да замина за Европа и щеше да ме вземе със себе си. Отдавна те бе забравил! И тогава се появи онзи господин Бишоп.
Джини бавно постави четката на масичката и се извърна.
— Продължавай.
— Значи най-сетне събудих интереса ти? Започваш да разбираш, нали? Да, защо, смяташ, Естебан ти задава толкова много въпроси, особено относно принца? Да не мислиш, че от ревност? Глупачка, нямаш капка гордост! Когато ти подаряваше бижута и те любеше, вярваш ли, че всичко това е означавало нещо за него? Сега е толкова богат, че за него някой камък се равнява на цветята, подарявани от другите мъже. А що се отнася до останалите… — погледът на Консепсион се плъзна по тялото на Джини с неприкрито презрение, а белите й зъби проблеснаха иззад устните — да го кажа ли? Ти все пак си жена и видно изпитваш нещо към тях, иначе защо би се предавала толкова лесно? Независимо от всичко, за него би било по-добре да узнае това, към което се стремеше, пристигайки в Сан Франциско, а именно — цялата истина за мизерните, мръсни сделки, в които се е забъркал твоят принц.
Джини продължаваше да слуша, въпреки че ушите й бучаха и всъщност не желаеше да чуе нищо повече. Сега всичко си идваше на мястото с непоносима, безмилостна логичност. Колко ясно проблесна истината. Стив бе притискан от Бишоп, но той преследваше и своите собствени интереси. Бе разгневен на баща й. Искаше да съсипе не само Иван, но също и сенатора.
— Твоят принц… — защо Консепсион непрекъснато използваше този израз? — Знаеше ли, че е откраднал пари от руско-американския тръст и ги е дал на баща ти, за да ги вложи вместо него? А след това, когато акциите неочаквано взели да падат, се впуснал в едно друго начинание. Баща ти притежава акции от „Лейди лайн“. Преди Стив да изкупи акциите на останалите акционери и да придобие контролния пакет, принцът използваше корабите, за да върти търговията си с опиум и робини от Китай. Не се преструвай, че не си знаела!
— Сега нека ти кажа още нещо, с всичко това е свършено. Хората, за които Естебан работи, знаят. Също и онези, с които работи принцът. Защо, мислиш, са му изпратили наемен убиец? По-добре внимавай за себе си, защото когато бъде изправен пред съда, може да се наложи да даваш показания против него, освен ако и ти не си замесена! Ще бъде хубав скандал, нали?
— Но аз съм съпруга на Иван. Не могат да ме принудят да давам показания против него.
Консепсион знаеше, че сега е спечелила надмощие и от гърления й смях звучеше триумф и злоба.
— Значи би искала да си останеш принцеса? Много жалко. На твое място бих избягала в Русия и бих си намерила някой друг принц. Защото, за съжаление, идиотка такава, ти изобщо не си съпруга на Иван… и ако Естебан разкрие този факт, семейството ти е застрашено от още по-големи беди и неприятности. Това анулиране, за което са ти разказали, никога не се е състояло. Баща ти така и не успял да научи къде се е състояла фаталната ви венчавка, нито на коя дата, така че след няколко напразни опита се отказал. Но тъй като предпочита да има за зет принц вместо някакъв си разбойник, твърди, че бракът бил невалиден… Започваш ли да разбираш? Ти си една двуженка, принцесо! И ако не желаеш това да излезе на бял свят, трябва да бъдеш послушна, разбра ли? И да правиш каквото ти се казва. Без съмнение — мимоходом добави Консепсион — Естебан ще се разведе с теб веднага щом му се удаде възможност. Със сигурност няма да срещне никакви трудности.
Мобилизирайки цялата си воля, Джини изправи рамене. Не желаеше да сведе поглед пред пъстрите очи, които блестяха насреща й толкова злобно, очаквайки да я видят сломена. Нямаше да се сломи, никога!
— Сега, след като изля сърцето си пред мен, навярно можеш да ми обясниш защо го направи. Твоето и на Стив отмъщение би било много по-ефектно, ако всичко това останеше изненада за мен, връхлетяла ме в най-подходящия момент. Не се опитвай да изкараш, че каменното ти сърце е почувствало прилив на състрадание.
— Ах, ти… развратнице! Не си се отказала от отровния си език, така ли? Но, допускам, не за дълго. Разказах ти всичко това само защото, откакто се помири с дядо си, Естебан е обзет от странно честолюбие. — Устата на Консепсион за миг се разтегли в презрителна гримаса. — Би могъл да прояви съчувствие, още повече, че дон Франсиско е толкова впечатлен от теб. Предупредих те, за да успееш да избягаш, преди да е станало късно. Онзи дърт граф, изглежда, копнее да те вземе със себе си в Русия, защо не заминеш? Мисля, че там ще ти е по-добре.
— Разбира се… — Джини сама бе изненадана, че гласът й можеше да звучи толкова хладно и безстрастно, — би могла да лъжеш, за да се отървеш от мен. Или защото се боиш да не ти отнема Стив. Защо трябва да повярвам дори на една твоя дума?
— Каква глупава крава си! — Консепсион тропна с крак и за миг Джини помисли, че ще се опита да се нахвърли върху й. — Значи не ми вярваш? Все едно! Така би било дори по-добре… не заслужаваш нещо друго. В крайна сметка ще се стигне до същото. Дори ако Естебан реши да не се развежда, в най-добрия случай ще изпитва към теб презрение или съчувствие и ще те изпрати на село. Тогава ще можеш да се върнеш в хасиендата при стареца, разбира се, с някоя дуеня по петите. Предпочитам да бъда негова любовница, вместо съпруга. — Младата жена с бързи крачки се отправи към вратата, след това се обърна и изръмжа с едва потискана злоба:
— Защо не слезеш долу и не разбереш за какво си говорят баща ти и мащехата ти зад заключената врата на кабинета му? Ах да, наистина! Ти си сляпа, защото не искаш да виждаш! И те нямат вече никакъв избор. Сам е разказал на баща ти това-онова, а днес ще ходим на опера и след това на един голям прием в хотел „Палас“. Може би Естебан ще реши, че това е най-подходящият момент да направи разкритията си.
Трясъкът на вратата отекна в ушите на Джини като отдалечаващ се тътен на гръмотевица. Тя се олюля, но точно навреме успя да се улови за ръба на тоалетната масичка.
— Не, не, не! — почти не забеляза, че е изкрещяла тези думи, докато в главата й някакъв вътрешен глас отвръщаше:
Всичко бе истина. Консепсион бе твърде триумфираща, твърде убедена в това, което говореше, за да блъфира. В главата на Джини фактите се подреждаха безупречно като елементи на мозайка, изобразяваща отвратителна картина. Трябваше да забележи, но, заслепена от хладно пресметнатите прегръдки на Стив, се бе оставила да бъде използвана, подобно на някоя безгръбначна, сприхава уличница. Той не я обичаше. Дори и някога да я бе обичал, сега нещата се бяха променили и не оставаше нищо друго, освен горчилка. Всяка негова стъпка бе грижливо планирана. Публично я представяше за своя любовница, преди съвсем случайно да признае, че все още е негова жена. Какво възнамеряваше да стори след това? Да се разведе? Да я изпрати някъде далеч и да продължи сам по пътя си?
Преди да заспи, се закле да не позволи никому повече да й причини болка. Бе сънувала, че изважда сърцето от гърдите си. За миг се преви от болка. Мъката я пронизваше като нож. Искаше да плаче, да крещи истерично, но бе останала без сълзи. След това се насили да погледне в огледалото блестящите си очи, които, обрамчени от медночервени къдрици, светеха със зелено сияние.
Обзета от внезапен разрушителен порив, тя посегна към четката за коса и я запокити срещу огледалото. Оглушителният шум от строшено стъкло я накара неистово да се разсмее. Не забеляза, че пръсналите се малки стъкълца режеха лицето и ръцете й.
Тя затвори очи и пое дълбоко дъх.
— Никой повече няма да ме използва. Кълна се. Никой. Няма да допусна да ми причиняват болка… никога.
