графа легна на кръста й. — Никой няма да разбере. Ще се погрижа за това. А вие ще се върнете при своя народ, малка ми княгиньо, и ще бъдете посрещната с „добре дошла“.
Да, имаше право. Щеше да е добре дошла там. Най-сетне самостоятелна личност, а не просто пионка в нечии планове, с която да злоупотребяват. Наричаха я „княгиня“. Но не заради това, че бе съпруга на Иван, защото тя бе венчана не за него, а за Стив Морган, най-новия златен милионер в Сан Франциско, когото сега чувстваше като непознат. С него я свързваха само няколко трескаво промърморени думи в един изоставен параклис и твърде много омразни спомени. Смешно. Тя не принадлежеше никому, освен на самата себе си.
— Идваш, за да ми съобщиш ли? — неочаквано попита един познат глас.
Някакъв руски матрос, който не бе никакъв матрос, а Иван. Иван, пронизващ я със синьо-зелените си очи. Странно, но при вида му Джини не се изплаши ни най-малко.
Обърна поглед към графа, който й бе помогнал да се качи в закритата карета. Почти не забеляза, че Иван се е качил с тях.
— Не съм омъжена за него, не желая да бъда омъжена за никого и така ще бъде. Такава е волята ми!
— Мисля, че е взела прахче. Погледнете очите й.
Тя се насили да отвори очи и сърдито да погледне Иван, питайки се отново защо вече не й внушава страх.
— Сега сте в безопасност. Никой няма да ви заплашва или преследва. Лично ще се погрижа за това да бъдете закриляна, в името на императора — рече графът.
Очите на Иван святкаха. Той с усмивка килна моряшката си фуражка на тила, а изпод нея се подаде русият му перчем.
— Не е необходимо, скъпи ми чичо. Възнамерявам отново да я поухажвам… както виждате, тя се върна при мен. Направи своя избор съвсем свободно, това трябва да признаете дори вие. Скъпа… — той взе ръката й, поглеждайки Джини в мътните, безизразни очи. — На любов и на война всичко е позволено, не е ли така? Да забравим миналото и малките си недоразумения. Ти си моя жена.
— Не. — Сега каретата се движеше и свежият въздух, облъхващ страните й, малко я оживяваше. Тя се изправи, докато ръката на графа все още я подкрепяше. — Все още съм омъжена за Стив Морган… или не знаеше тази история? Моят… сенаторът е забравил да ти каже, че анулирането на брака ми, за което ти е говорил, така и не се е осъществило. О, съвсем вярно е! Но желая да бъда негова жена, също толкова малко, колкото и твоя. Разбра ли ме, Иван? Никой повече няма да ме уплаши. Никакви машинации повече. И ако искаш да ме заведеш невредима при императора, погрижи се да не ми липсва нищо.
— Добре казано! Вие сте истинска Романова. — Граф Черников, който малко сковано седеше до нея, все още държейки я за ръка, очевидно бе горд.
За нейна изненада Иван се засмя.
— Аз съм на абсолютно същото мнение. Наистина добре казано, принцесо. Сега отново заприлича на жената, която някога открих в Мексико и пожелах. Възвърнала си дързостта и способността си да се гневиш. За мен ще е истинско удоволствие отново да те ухажвам, но този път ще бъдем поставени на равна нога. — Той неочаквано отметна глава, а смехът му стана почти беззвучен. Да сключим ли малък облог? Дмитрий? Ксения? Както виждаш, вече не си малката полуфранцузойка Виржини. Ти си рускиня, и можем да бъдем истински противници… или любовници. Ще се обзаложим ли?
— Иван, ти се самозабравяш! — сърдито промърмори графът. — Не помниш ли, че сега трябва да минеш за обикновен матрос. На пристрастието ти към залаганията и безмерната ти арогантност дължим това, че сега се налага да заминем толкова набързо и тайно. Така че, бъди, за Бога, малко по-предпазлив!
— Наистина ли желаеш предпазлив любовник? — прошепна й Иван, а пръстите му погалиха ръката на Джини. Тя вдигна очи, а погледът й не казваше нито да, нито не.
— Ще видим — хладно рече тя и едва позна гласа си. Погледът й бе абсолютно безучастен. В нея се надигаше неясно чувство на изненада от това, че Иван вече не разполагаше с властта да всява страх в душата й, а бе мъж като всички останали. Към това се прибавяше и съзнанието, че почти му се възхищаваше за начина, по който се надсмиваше над пораженията си и над всичко, което бе проиграл, продължавайки невъзмутимо напред. Притежаваше своеобразна способност да губи почтено.
Джини бе обзета от лека сънливост, към което се прибавяше и някакво чувство на покой. Вече почти нямаше нужда от деликатното успокояване от страна на графа.
— Скоро ще пристигнем. Един руски боен кораб ни очаква. Ще намерим някакво було за вас. В тази тълпа никой няма да забележи.
Още докато изричаше това, думите му се потвърждаваха другаде, за което той, разбира се, не можеше да знае. В дома на сенатора на Ринкън Хил цареше невиждана суматоха, след като Соня Брандо, въпреки изричната забрана на своя съпруг, бе решила да поговори с доведената си дъщеря.
Стаята на момичето приличаше на бойно поле — извадени чекмеджета с изсипано на пода съдържание, счупено огледало, зееща празна кутия за бижута… а насред всичко това — грижливо сгънат лист бяла хартия.
Соня, която вече почти не бе на себе си от признанията на своя съпруг, изпадна в истерия.
— Тя е избягала! Върнала се е при него! Защо не го предвидихме? Уилям! За Бога, как можеш да стоиш, зяпнал смехотворната бележка, без да предприемеш нищо?
Сенаторът рядко повишаваше глас пред жена си, особено в присъствието на камериерката, но сега го стори. Острите му думи накараха Соня да замълчи.
— Казваш, че си прочела бележката? Тогава, моля те, скъпа, използвай иначе толкова бистрия си ум. Пише, че щяла да избяга от мъжа си при своя любовник.
— Естествено! Мислиш ли, че не съм прочела тези думи толкова пъти, че вече да ги зная наизуст? Избягала е от Иван при…
— Но Иван не е нейният съпруг. Не узнахме ли този следобед неприятната истина за законния й съпруг? Не си ли се запитала дали Джини също не е знаела? За Бога — за миг сенаторът изглеждаше като ударен от гръм, след което замислено потърка брадичката си. — Ако е знаела, кой тогава е любовникът й? Да не би принц Сарканов? Или…
— Но сега никога няма да успеем да я намерим! Не и в този град. Би могла да е навсякъде. Може да има приятели, които да я скрият. Може дори вече да е напуснала града! Уилям!…
Сенаторът натъпка бележката в джоба си, показвайки, че е господар на положението. Той оживено рече:
— Трябва да си полегнеш. Тили ще ти е подръка. Остави всичко на мен.
— Но… но какво мислиш да правиш? След всичко, което се случи?
— Както вече ти казах, скъпа, вързани са моите ръце! И тъй като Джини е омъжена жена, въпросът къде се намира сега, засяга най-вече съпруга й. Мисля, че най-важната ми задача сега е да го информирам.
Соня бе легнала на една кушетка, притискайки към лицето си кърпа, напоена с одеколон. Сега повдигна глава и широко отвори порцеланово сините си очи.
— О, не, Уилям! Нали няма… не можеш да поканиш онзи човек в дома ни!
— Онзи човек — повтори сенаторът — случайно е мой съдружник в различни предприятия. А не Сам Мърдок, който, както изглежда, действа като подставено лице. Той има основния пакет акции в не едно и две предприятия. Да си го кажем направо, любов моя, нямам друг избор, освен да приема новооткрития си зет — милионер, а ако ли не — някои много неприятни последици! Що се отнася до другия, трябва да се радваме, че се оказа достатъчно умен да разбере, че игричката му се е провалила и да изчезне. Боже мой! — Соня неволно потрепери от възклицанието на съпруга си. — Още не мога да повярвам това, което научих днес следобед! Ако не го бях узнал лично от Сам Мърдок и ако не се бе появил Ралстън, за да потвърди историята… А освен всичко останало, изглежда това е последната сламка, за която можем да се заловим. Трябва да си щастлива, че си жена и можеш да си позволиш истерични пристъпи.
След тези цинични думи сенаторът бе излязъл от стаята. Трескавото пулсиране на една вена върху челото му го издаваше въпреки умишлено спокойния глас. След захлопването на вратата Соня избухна в сълзи.
За Джини със сълзите бе свършено. Това бе една от клетвите, които си бе дала, облегната на перилата на руската шхуна, поемаща по пътя си на север покрай брега.
