момент. Човек, който слушаше единствено гласа на плътта си, без да се преструва и лицемерничи.
Тя се съблече и си легна, усещайки скърцането на кораба под себе си. Колко бе изморена! И колко много път я очакваше. Но за това щеше да мисли по-късно.
Част пета
Последна любов
40
Когато Джини пристигна, Франция бе забулена в мъглите на късната пролет. Студ и пастелни цветове замениха топлината, ярките багри, светлините и сенките на средиземноморските страни.
Франция я посрещна с връхлитащи я отвсякъде познати гласове, интонации, прояви на въодушевление. Някога тя наричаше Мексико свой дом, но това вече бе минало. Щеше ли вече да нарече нещо дом?
— Ето те и теб — посрещна я Пиер, навеждайки се да я целуне. — Ще се погрижа за багажа ти…
След това Джини потъна в топлата прегръдка на Селин, чувствайки влажната й буза до своята. Леля й винаги плачеше.
— Къде е Ричард? Толкова бяхме объркани…
— Ще ви разкажа цялата история по-късно, няма за какво да се тревожите. Не виждате ли колко добре изглеждам? Наслаждавах се на слънчевото време и постоянно бях навън.
— Хайде да тръгваме — подкани Пиер зад тях. Той хвърли смразяващ поглед на майка си, която продължаваше въпросително да се взира в очите на Джини. — Ще говорим в каретата — припряно рече той, докато ги побутваше пред себе си, без да даде възможност на Джини да протестира. Защо ли бързаше толкова?
— Как са…
— Ето, водя ти я. Джини, помниш ли Джоузеф? Джини, ти влизай с мама, аз ще се погрижа за останалото. Има достатъчно място за багажа.
Тя с въздишка се настани сред кадифените възглавници.
— О, колко е хубаво да се прибереш у дома. Ще поостанем ли в Париж или тръгваме направо за вилата? Не мога да чакам повече — искам да видя децата си, сигурно ужасно са пораснали.
— Да… да, най-малко с по няколко сантиметра — унесено отвърна Селин, търсейки Пиер с поглед.
— Добре ли са те? Последния път, когато ми писахте… но това бе преди няколко месеца, пощите в Турция не са от най-бързите. За това не ви отговорих.
— Скъпа, какво се е случило? — когато се приведе към ръцете на Джини, очите на леля й все още бяха пълни със сълзи.
Младата жена потръпна.
— Какво става обикновено? Ричард беше всеотдаен… в началото. Но да живея в харем беше все едно да живея в затвор, а след време той… той реши, че за мен е по-добре да съм свободна. Той самият не можеше да напусне, защото султанът го бе харесал, а това означаваше… — осъзна, че говори твърде бързо, стараейки се гласът й да звучи бодро, което не бе убягнало на леля и. С облекчение видя Пиер да се приближава, затръшвайки вратата на каретата.
— Добре, ето ни и нас — не бе трудно да се забележи престорената веселост в гласа му, което накара Джини да се намръщи въпросително.
— Пиер — какво става? Трябва да знаеш, че не можеш да скриеш нищо от мен. Лельо? — Очите й прескачаха от единия към другия и тя чувстваше кръвта да се оттегля от лицето й, когато прошепна: — Не са… децата? Нищо не се е случило, нали? О, за бога, кажете ми?
— Децата са добре — наистина. За бога, съвсем по женски се хващаш за най-лошото — грубо отвърна Пиер и за негово най-голямо учудване това не вбеси Джини.
— Добре — но предчувствам, че нещо не е наред. Защо не ми кажете какво е? Ако не са децата, къде са те сега?
Селин навиваше малката дантелена кърпичка около пръста си, а очите й избягваха тези на племенницата й. Върху Пиер легна неприятното задължение да отговаря и той въздъхна, изпъвайки крака пред себе си.
— Виж, Джини, трябва да разбереш… всъщност децата са в Англия, мисля. Не бива да се притесняваш, защото съм сигурен, че се грижат добре за тях.
— В Англия? — гласът й рязко се извиси, а младата жена невярващо се взря в братовчед си. — В Англия? — глупаво повтори тя, чудейки се дали е чула правилно. — Но… какво правят в Англия?
Селин смутено започна да се оправдава:
— Нищо не можахме да сторим, за да го спрем, Джини. Все пак той е техен баща и… имаше съдебно разрешение…
Пиер я прекъсна рязко, карайки Джини бавно да обърне глава към него, чувствайки врата си чуплив като стъкло.
— Джини, с маман неумело се опитваме да ти кажем, че твоят съпруг взе децата. Стив Морган… — предпазливо рече той, но при вида на очите й гласът му се промени — е доста… груб мъж. Въпреки това повярвай ми, аз бих го спрял, но той бе взел всички законни мерки. А и не сме очаквали подобно нещо от него.
— Нямахме право да го държим далеч от собствените му деца, миличка, въпреки че аз опитах да го разубедя. Но ти беше далеч и… и…
Цялата тежест на казаното от внезапно легна върху Джини като камък и тя се изправи със свити юмруци.
— О, това е съвсем типично за него — подло и мерзко. Той е… той е взел моите деца. Те са мои деца. Аз ги родих, а той дори не намираше време да дойде да ги види. А сега… Колко добре умее да се преструва този лицемер. Но този път няма да стигне далеч. — Тя си пое въздух, гледайки призрачно бялото лице на леля си и каменната физиономия на Пиер. — Ще си върна децата, чувате ли? Той няма да… той поинтересува ли се къде съм?
Пиер отвърна предпазливо:
— Той като че ли вече знаеше. Всичко, което каза за теб бе, че се надява да си щастлива. А той не е човек, с когото лесно можеш да се разбереш. Джини, той…
— О, да — процеди през стиснатите си зъби, — о, да това много добре го знам.
Чувстваше се като поразена от гръм. Стив… той бе посмял да използва децата, за да й отмъсти. Изпитваше желание да го убие, да го прободе в сърцето… И сигурно щеше да го направи, само да го откриеше.
Този път омразата я накара да заплаче. Пиер я прегърна, а Селин й предложи чиста кърпичка.
— Искам… да знам всичко — промълви през сълзи Джини, — всичко. Къде е отвел децата ми, какво… какво ще прави с тях — всичко.
Постепенно цялата история излезе наяве — говореше главно Пиер, който като мъж бе по-откровен с нея.
Стив пристигнал неочаквано с приятели. Сред тях, Пиер бе принуден да признае, била една много привлекателна жена, млада американка.
— Но между тях нямаше нищо, сигурен съм, защото по петите й неизменно бе страховитата й майка. Жената бе толкова красива… с коса като цвета на есенни листа.
Джини вече си бе възвърнала част от самообладанието си и рязко рече:
— Съвсем в стила на Стив. А ти ми изглеждаш доста впечатлен от тази красива жена. Кажи ми, колко други жени има около него? Какво стана с… онази оперна певица?
Пиер почервеня.
— Е, не съм го питал. Но е вярно, чух, че са били заедно в Париж. Мисля, че тя също е заминала за
