Загубена любов, последна любов

Англия преди няколко дни.

— И скъпата малка Консепсион е там. Сигурна съм, че няма да остане с празни ръце — бясно рече Джини. Неспособна да седи неподвижна, тя започна да обикаля насам-натам, спирайки само за да погледне обвинително братовчед си.

— Ами ти, Пиер… ти си адвокат, нали така? Сигурно си го оставил да отвлече децата ми, без и пръста си да помръднеш?

— Джини, уверявам те, че всичко бе законно. Те са и негови деца — съзирайки погледа й, той вдигна ръце в комичен жест на самоотбрана. — Е, добре, имаш обещанието ми, че ще ти помагам по всеки възможен начин. Също и Майкъл, ако го помолиш. Кълна се той все още храни необикновена привързаност към теб. Но какво смяташ да правиш? Надявам се да не действаш прекалено безразсъдно…

Като дишаше дълбоко, Джини сложи ръце зад гърба си, стискайки ръба на масата, и се наведе напред. Докато я гледаше, Пиер неочаквано си помисли колко прилича на рускиня, с широко отворените си, обхванати от зелени пламъци очи и пълните, решително стиснати устни.

— Защо? — каза тя с обезоръжаващо сладък глас, който обаче не го размекна ни най-малко. — Възнамерявам да отида в Англия и да видя децата си. Мога ли да сторя поне това, според теб? А колкото до Стив Морган, той вече не е мой съпруг…

— Джини, внимавай. Делото по развода ти все още не е завършило.

— А той опита ли се да внимава?

Пиер поклати глава, гледайки я подозрително.

— Не… не… изобщо. Всъщност той… ни каза, че ще направи всичко възможно да получиш развод колкото се може по-бързо. Възнамерявал да се ожени отново. Каза… каза, че децата имали нужда от майка.

Една скъпа ваза се разби в стената недалеч от него и Пиер трепна. Господи, какъв темперамент! Неговата тиха малка братовчедка се бе променила.

Тя вече правеше планове, обмисляше ходове. И се бе научила през повечето време да контролира яростта си.

Когато Джини отново напусна Франция, го направи напълно в свой стил — с целия си гардероб от нови дрехи и бижута. Отпътува с братовчед си Пиер и още някакъв мъж — нов обожател. На безименния й пръст блестеше огромен диамантен пръстен, за който тя бе убедена, че е по-красив от онзи, който Стив беше подарил на Ди Паоли. Приятелят й, господин Фредерик Мец, бе баснословно богат швейцарски банкер, а освен това и достатъчно щастлив в нейната компания, за да не й досажда. Сексуалните му предпочитания клоняха към собствения му пол. Той беше сравнително млад мъж, хубав, по тевтонски рус и щеше… ще свърши работа, за да впечатли Стив. Дълбоко в себе си Джини знаеше, че ще води битка на живот и смърт.

— Така — значи първо отиваме в Лондон? — рече Фредерик. Това го забавляваше — първото му приключение във висшето общество. След смъртта на баща си младият човек бе наследил цялото му богатство и животът му бе придобил нови хоризонти. Франция беше първата спирка. А сега и Лондон — в компанията на такава прекрасна жена, за която всички мъже щяха да му завиждат. Да, той истински се забавляваше!

— Първо отиваме в Лондон — каза Джини и се усмихна лъчезарно, изкушавайки господин Мец, но не и Пиер, който я гледаше с неудобство. Какво ли бе намислила този път?

Бе уредено да обитават една от градските къщи на лорд Далби, близък приятел на Уелския принц и член на клуба на ексцентриците. Сам Далби беше на сафари в Индия, защото, както драматично бе обяснил, така скъпата му Джини нямало да му крещи. Ще помисля по въпроса, когато се върнеш — с усмивка му бе обещала тя и той бе отпътувал с разбито сърце, оставяйки й къщата си за неограничено време.

— Знаех, че ще се окажеш една безсърдечна флиртаджийка — клатейки глава, отбеляза Пиер, без да сваля очи от братовчедка си, чието очарование и блясък го караха да се чуди как ще я следва чак до Лондон. Все пак тя се нуждаеше от мъж, който да я наглежда — не някой от обожателите й, когото щеше да върти на пръста си, а някой, който я познаваше добре и знаеше колко е невъздържана.

Джини, която притискаше внимателно накъдрената си и артистично аранжирана коса, оглеждайки се в огледалото, повдигна рамене в отговор.

— Но, скъпи ми братовчеде и мой най-скъп приятелю, та аз винаги съм била флиртаджийка! Какво забавно има в сигурността, пък и флиртовете не са забранени, ти го знаеш. Това, което не бива никога да правиш, е да се предаваш. Тогава, ако си жена, си лоша и никой не иска да флиртува с теб повече. Не е ли така? — Тя се извърна да го погледне, очаквайки коментара му относно елегантните си нови дрехи. — О, Пиер, моля те, опитай се да ме разбереш! Знам, че изглеждам шокиращо властна и независима, но аз съм си такава. А ти знаеш много добре защо съм в Лондон и защо омагьосвам горкия Далби, настанявайки се в къщата му. Но ето ни сега тук…

— Сега сме тук и се надявам, че няма прекалено да накърниш репутацията си! — рече Пиер. — Не ти чета лекции, скъпа братовчедке, но англичаните не са и наполовина толкова либерални, колкото французите. Затова всички бягат във Франция — за да се забавляват. Но ако имаш намерение да си върнеш децата, трябва да си много внимателна да не настроиш общественото мнение против себе си, без значение колко малко ти пука за него.

Лицето на Джини стана сериозно и тя започна да хапе устните си.

— Знам. И аз… наистина обещавам, че ще бъда дискретна… доколкото е по силите ми. — С чувство на облекчение видя прислужницата си да влиза и се приближи до Пиер, за да допре бузата си до неговата. — Трябва да напазарувам доста неща, така че може да закъснея. Ще ходим ли на театър довечера?

Излизайки от стаята, тя забеляза, че Пиер се е намръщи подире й, и до периферията на съзнанието едва-едва проникна известно чувство за вина. Добре, все пак имаше доста неща, които Пиер беше по-добре да не знае. Той бе станал толкова… толкова консервативен и праволинеен!

41

Пристигането на Джини в Лондон не бе съпроводено с фанфари и първата й седмица тук премина тихо, без обществени изяви. Ако излизаше денем, то бе, за да пазарува, както уверяваше Пиер. Той на свой ред бе обещал по възможност да открие къде е отседнал Стив Морган с децата.

Но в момента Пиер беше видимо обезпокоен. Джини кроеше нещо — познаваше я достатъчно добре, за да е сигурен в това. Когато научи, че в момента близнаците и баща им са в една вила на виконт Марууд и неговата красива испанска съпруга, Джини понесе новината прекалено спокойно.

— О, значи той е с Консепсион? Чудя се какво са сторили с горкия Марууд?

Новината, че същата седмица в „Ковънт Гардън“ бе премиерата на операта „Кармен“ с Франческа ди Паоли в главната роля, бе извикала от нейна страна само обичайното: „О, трябва да си вземем билети!“

Не, след изложбата на фойерверки, която бе посетил, преди да напуснат Франция, мълчанието на Джини бе най-впечатляващото и знаменателно събитие. Пиер можеше само да се надява, че не е затишие пред буря!

Когато господин Мец, който бе отседнал в хотел „Кларидж“, се появи възмутен и разочарован, че не е намерил Джини в стаята й, Пиер невъзмутимо му обясни:

— Тя никога не си е у дома следобед. А между другото, имам съобщение за нея. Имате ли някаква представа…

Фредерик сви рамене, изтръсквайки въображаема прашинка от своя чисто черен костюм.

— Не, настина, освен ако не е още за онзи портрет… знаете, портретът, за който Алма Тадема я бе помолил да му позира. Доколкото разбирам, той е доста известен. Член на Кралската Академия и прочие…

Къщата на сър Лорънс Алма Тадема на „Гроув Енд Роуд“ наистина бе станала любимо скривалище за Джини и нейните приятели, червенокосата съпруга на художника и дъщерите й. А колкото до самия портрет… е, това не бе точно онова, което се разбира под тази дума… Джини все се свенеше да каже на