й кърпа. Имаше дори ботуши, стигащи чак до коленете.
Лора намираше, че е наистина вълнуващо да участва в дуел… независимо от това, че противникът й бе някакъв идиот! Преди време виконт Сен Андре я бе ухажвал. Тя нямаше намерение да му дава да разбере, че има срещу себе си жена. Никой не трябваше да знае, с изключение на няколко близки приятели, разбира се.
Преживяването бе толкова вълнуващо, колкото и забавно. Револверите в сутрешния здрач, в мъглата, която забулваше почти всичко. Противникът бе просто една сянка… неясни очертания, които изглеждаха нереални. Секундантите бяха маскирани и с качулки, така че Лора едва успя да разпознае Франко. А що се отнася до приятеля му, този лекар, когото брат й бе измъкнал от леглото, това навярно бе някой от другарите му социалисти, които презираха ритуалите на буржоазията и предпочитаха бомбите пред револвери и шпаги!
„С този глупав маскарад тя наистина вече прекалява“ — сърдито мислеше Трент, при вида на костюма на Лора, когато тя церемониално свали дългата наметка, в която бе загърната.
Как само се бе докарала! И тази походка — съвсем професионална и заплашителна с подаващите се от кобурите револвери. Разбира се, тя отлично знаеше какво прави, малката вещица!
Накрая… да, можеше да се предвиди как щеше да завърши целият този фарс! Със смразяваща бързина тя бе извадила само единия от двата револвера и умишлено бе стреляла в земята, на косъм от замаяния й и зяпнал от уплаха противник.
— Имам още един револвер… виждате ли? — бе извикала към него подигравателно. — Знаете ли, не исках да ви убивам, а само да ви докажа колко глупаво от ваша страна е било да вярвате на всичко, което четете. Ще стреляте ли по мен, докато се местя насам-натам в тази възхитителна мъгла… или предпочитате да избягате? Или да ви пусна малко кръв? Можех да ви прострелям в ръката, знаете ли, или да…
— Не се приближавай прекалено много! — достигна до нея приглушеният глас на единия от секундантите й. Дали беше лекарят? Все едно. Лора отправи предизвикателен поглед към противника си. След това застана ребром към него, вече с прибран в кобура револвер и ръка, която сякаш съвсем случайно докосваше другия.
Секундантите на Сен Андре с уплашен шепот го подканяха да се откаже, преди слънцето да е разпръснало мъглата. Той само кимна в знак на съгласие, очевидно вкаменен от страх.
— Добре! Значи се признавате за победен? Моля ви, господине, гледайте на постъпката си като на проява на рицарско благородство и здрав разум… защото вие не бихте искал да се разчуе, че сте извикал на дуел една жена… и още по-лошо, че сте бил убит или ранен от нея, нали така?
„О, да — иронично мислеше Трент, — как само умее да театралничи, тази малка вещица!“ Последният й жест бе достоен за всяка театрална сцена. Тя рязко свали шапката си, така че дългите блестящи къдрици плиснаха надолу по раменете й, при което виконтът се строполи в ръцете на секундантите си. Те, все още уплашено озъртайки се, бързо го отнесоха.
А Лора стоеше там и се смееше, приемаше поздравите и тостовете на приятелите си, които отпиваха от предвидливо донесените бутилки с коняк.
Когато най-сетне решиха да тръгват, Лора откри, че секундантите и сърдитият, мълчалив лекар са изчезнали. Без съмнение, за да избегнат възможен скандал! Ясно бе, че Франко гледаше да напусне мястото на престъплението колкото е възможно по-бързо!
Тъмните вежди на Лора се събраха, след това лицето й се проясни и тя се разсмя на духовитата забележка на една от своите приятелки. О, да, дуелът се бе превърнал в истински триумф и тя имаше чувството, че е постигната нещо за своя пол!
14
Тя се бе дуелирала и бе постигнала целта си… Сега обаче трябваше да се справи с усещането за празнота, което неизбежно следваше всяко необикновено напрежение. Можеше да се радва на предстоящия бал с маски, а междувременно бе започнала да купува дрехи, накити и бельо за сезона в Лондон. Скучният, еснафски Лондон — вече бе сигурна, че там не само щеше да се отегчава, но и да се чувства като в затвор!
Лейди Хонория, нейната високо ценена противничка, й бе подхвърлила няколко строги предупреждения относно държанието й в Лондон.
— Париж, скъпа моя, е едно нещо — тук, в тази атмосфера на толерантност и свобода, човек може да върши много неща безнаказано… поне за известно време, докато е на мода и всичките му авантюри могат да бъдат отдадени на лекомислието на младостта. Но сама ще се убедите, че нормите за приличие в Англия са далеч по-строги, а тамошното общество не е чак толкова снизходително! Надявам се, че притежавате достатъчно здрав разум да се нагодите към обстановката или поне да проявите дискретност! Много ще бъда разочарована, ако не го сторите!
Особено се радваше, че Франко ще замине за Лондон още същата седмица, значи преди нея, така че нямаше да се мотае в краката й и да мърмори.
С мисълта за Лондон тя излезе на покупки с Хелена, лейди Хонория и вечно недоволната Лорна.
— Скъпа! Като те гледа човек, ще помисли, че си се загрижила за чеиза си! — обърна се към Лора Лорна Дюмон. — Така ли е?
— Не, разбира се! — отвърна Лора с чистосърдечен поглед. — Прави ми удоволствие, наслаждавам се на усещането, че мога да се поглезя малко. Във всеки случай — хапливо добави тя, — целият този гардероб не е предназначен за един единствен мъж!
— Наистина ли, Лора? Все повече заприличваш на майка си! — не можа да се въздържи да не забележи Лорна.
— Хм, да! Мисля, че майка ми е постъпвала така, за да подмами и задържи баща ми! — тихо се разсмя Лора, забелязвайки изражението на Лорна. — Почакай само да видиш бельото, което съм поръчала! С него бих могла да примамя всеки мъж, когото искам да имам!
— Е, млада госпожице, достатъчно! — заповеднически се намеси лейди Хонория. — Пробата не е ли след десет минути?
Облеклото и шапките, които Лора избираше, бяха не по-малко елегантни от поръчаното бельо. Когато с Хелена се появяха в новите си, изработени при „Уърт“ и „Ла Фериер“ дрехи, щяха да събудят завистта на всички жени.
— Сезонът в Лондон започва скоро и свекърва ми смята, че трябва да заминем навреме първо за селското ни имение, а след това и за Лондон, за да се погрижим всичко да бъде подготвено както подобава. И ти ще дойдеш скоро, нали? И ще живееш при нас в Седжуик?
Гласът на Хелена звучеше почти гневно и Лора успокоително стисна малката й, хладна ръка.
— Разбира се. Не съм ли ти обещала? Но ще мога да напусна Париж едва след бала на Кат’зар. Просто не мога да не присъствам! А в Англия ще пиша за всичко онова, което съм научила за веселия, лош Париж!
— Ах, Лора! Зная, че вземаш всичко откъм веселата му страна, но сигурна ли си, че не те грози опасност? Чувала съм, че при подобни случаи хората са доста разюздани — на карнавали… маскаради…
— Престани, Ена, скъпа. Говориш като брат ми! Той е толкова мрачен и черноглед, че ми идва да крещя! Точно за това се опитвам да се отърва за малко от него!
При споменаването на Франко Хелена се изчерви и сведе глава. Той бе предложил услугите си да я съпроводи заедно със свекърва й до Лондон, където както бе обяснил, имал лични ангажименти. Растящото му негодувание от държанието на сестра му не й бе убягнало, но младата жена бе запазила лоялността си към Лора, която я бе взела под крилото си. Хелена се молеше вроденото лекомислие на Лора да не я подведе да отхапе по-голяма хапка, отколкото би могла да преглътне, както обичаше да се изразява баба й.
— Но все пак ще бъдеш предпазлива, нали? Обещаваш ли? — почти с болка настояваше младата жена,
