питайки се колко ли хубаво щеше да бъде, ако можеше да бъде толкова силна и дръзка като приятелката си. О, да, тогава отдавна вече щеше да е избягала с Франко в Италия, Египет… или дори Индия и Цейлон — там биха могли да водят волен и щастлив живот! Но както винаги, на нея й липсваше смелост да предприеме нещо — в противен случай отдавна да бе избягала от тираничния си баща, честолюбива майка и от съпруга си!
„Аз наистина съм страхливка, а Лора не е такава! В това се състои огромната разлика помежду ни“ — мислеше Хелена. Но въпреки че не бе споделила безпокойството си с никого, тя не преставаше да се притеснява.
— Съвсем спокойно мога сама да се грижа за себе си — окуражително обясни на сбогуване Лора сред кутии и куфари, разпръснати из цялата къща и чакащи да бъдат откарани на кораба. — Скоро отново ще бъдем заедно, обещавам! А междувременно чичо Пиер със сигурност ще се опита да ме държи под око! — лицето на Лора се разтегна в лъчезарна усмивка, след което тя добави: — Днес трябва да вечерям с него и Лорна. Те настояват идната седмица да ги придружа до Монте Карло, но ще се опитам да се измъкна, разбира се, без да споменавам за бала! Можеш ли да си представиш, колко шокирани биха били, ако узнаеха? Мама ми е разказвала, че някога братовчед й Пиер е бил наистина забавен младеж… и нейното първо увлечение! Изобщо не мога да си го представя!
— Е, допускам, че с годините всеки се променя — тихо рече Хелена, питайки се дали и Франко щеше да се промени подобно на всички останали. Животът предлагаше толкова много неизвестни на неуверените!
Когато двете приятелки се разделиха, Хелена се почувства подтисната и несигурна. Лейди Хонория още веднъж бе подканила Лора да бъде разумна — за нейно собствено добро. А Франко… е, той бе изнесъл една от своите морални проповеди, към които в последно време така се бе привързал!
— Със сигурност съвсем скоро ще съм в Англия! Веднага след бала. И ви обещавам да се държа прилично. Никакви скандали. Ще бъда ужасно дискретна… обещавам! И всеки ден ще наминавам към Пиер и леля Лорна.
Пиер Дюмон трябваше не само да понесе оплакванията на съпругата си от поведението на Лора, но освен това се чувстваше задължен да се извини пред близкия си приятел и някогашен годеник на братовчедка му Джини граф Д’Арланжан за това, че Лора се бе дуелирала със сина му.
— О, няма за какво да се извиняваш, стари приятелю! Крайно време бе Едуард да се научи да разсъждава трезво и обуздава темперамента си и се радвам, че тъкмо една жена е изобличила глупостта му! Изпратих го за известно време в Южна Америка, за да охлади чувствата си и превъзмогне срама от това, че е бил направен за посмешище пред цял Париж!
Но докато, смеейки се и свивайки рамене, омаловажаваше случилото се, Мишел се улови, че е заинтригуван от Лора. Особено след всичките онези слухове и истории, които бяха достигнали до него. Сега малката дъщеричка на Джинет вече не бе невръстното момиченце, което познаваше, а богата наследница, при това красива, както се говореше.
По тази причина граф Д’Арланжан бе наредил нещата така, че да се наложи да отпътува по работа за Лондон, където можеше да се погрижи за една среща с Лора — най-новата американска наследница на пазара за невести. За нея обаче се разказваше, че никога не би се оставила да бъде склонена от родителите си да стори нещо, което не й е по вкуса. Тя сама щяла да направи своя избор, когато му дойдело времето, като при това някаква си благородническа титла не означавала нищо за нея. Освен това се говореше, че ценяла разбирането и интелекта повече от всичко останало!
Всичко това би могло с пълна сила да се отнася за Джинет! А съдейки по фотографиите, които бе видял в един вестник, момичето приличаше на майка си и външно! Нямаше почти никаква надежда да се срещне с нея, но той бе сигурен, че това рано или късно щеше да се случи.
Отначало заминаването на всички донесе на Лора облекчение — сега нямаше нужда постоянно да се извинява. Най-сетне бе съвсем свободна и би могла да бъде самата себе си, необезпокоявана от никого да се отдаде на наслади. Но защо внезапно се бе почувствала така, сякаш е изгубила нещо? „Самия Париж“ — театрално си казваше Лора — сега, когато сезонът бе към своя край и всички заминаваха, привлечени от примамливи събития в други градове.
В момента Париж не бе истинският Париж, запазен за парижани. Но й оставаше балът, можеше да се наслаждава на треската от радостното очакване, а освен това разполагаше с достатъчно време за писане.
Оставаше объркващата загадката с господин X. Как изобщо смееше той да я купува? А отгоре на това, междувременно изглежда напълно бе загубил интерес! Или Лиан бе пожелала да го има за себе си?
Да върви по дяволите… по дяволите всички, дори нейните така наречени приятелки, които гледаха на нея като на невинно, неопитно дете! Лора искаше да върви по свои собствени пътища!
— Значи мислиш, малка моя, че вече си готова? Не се ли боиш поне мъничко от непознатото и необикновеното? Съвсем сигурна ли си?
Понякога Лора намираше Селест с нейната изключително неприятна способност да чете мислите й. Навярно всички те гледаха на нея с известно умилено пренебрежение като на истинска дилетантка! Е, тя наистина бе готова! Това и каза на Селест — с прекалено заядлив глас, както в последствие установи.
„Ах, проклятие — мислеше Лора. — Защо трябва да пропилявам оставащата цяла седмица до бала на Кат’зар? С какво да се занимавам?“
Както винаги Селест имаше готово предложение, което сподели с нея по телефона с онзи свой провлечен глас, който звучеше така, сякаш току-що бе станала от сън.
— Ах, Лора! Щях да забравя, ако Жюстин и Лиан не ми бяха напомнили… мислех си, че може би ще проявиш интерес и ще дойдеш с нас тази вечер у Арман дьо Фльори. Той току-що се е завърнал от едногодишното си пребиваване в Индия… или Тибет? Не съм сигурна, скъпа, но ти сама ще научиш… ако дойдеш, разбира се. Той е мъжът, когото наричат тайнствения маркиз! Очарователен човек… а салонът му е отворен за приятели само след полунощ. — След това Селест добави: — Каза, че си готова за… хм… преживявания от всякакъв вид? Е, ако го мислиш сериозно, тогава тази вечер навярно ще ти достави истинско удоволствие!
Това звучеше интригуващо и Лора, разбира се, реши да отиде. Така поне щеше да се избави от скуката! Вече от часове се взираше в белия лист пред себе си, без да е написала дори един ред.
Твърдо бе решена да пише, но не й хрумваше нищо. Може би имаше нужда малко да се поразсее. И тъй като гласът на Селест бе прозвучал доста възбудено, Лора бе сигурна, че вечерта обещава да бъде доста интересна, ако и не направо вдъхновяваща.
— Не се учудвай на нищо от онова, което ще видиш и чуеш, скъпа моя! — прошепна на Лора Лиан, след като, облечени в елегантните си рокли, се бяха качили в колата. — И ако бъдеш шокирана, по-добре не го показвай! Тази вечер ще присъстват всички разкрепостени, свободомислещи хора. Рашел10 също ще присъства, вероятно и мадам Вили. Познаваш странната дребна женичка, която пише доста добре и нарича сама себе си Колет11. О, не, в никакъв случай няма да се отегчаваш, обещавам ти!
— Ако видиш някой познат, преструвай се, че никога не сте се срещали — добави Жюстин със смях. — Всичко е много по-забавно, когато човек се отнася с приятелите и дори любовниците си — като с непознати, не намираш ли? Но ти ще имаш възможност сама да се убедиш в това.
В крайна сметка, особено след всичките тези прошепнати намеци, Лора вече не знаеше какво да очаква!
Тайнственият маркиз живееше извън Париж в един замък, заобиколен от гори и грижливо подържан парк.
— Това е много стар замък! — обясни Лиан. — Трябва да попиташ Арман за предишната собственица, която по времето на терора спала с почти всеки, който имал някаква власт. Не правела никаква разлика, щом ставало дума за това да постигне своето!
Какво бе първото й впечатление? По-късно Лора с мъка си спомни това. Мрак… навсякъде неприятният мирис на благовонни пръчици… един кльощав мъж с деликатни крайници, който, както Лора научи по-късно, седеше на пода в поза лотос, облечен само с препаска за слабините и тюрбан.
