освен това е толкова симпатичен на външен вид, колкото и опасен за всяка жена, която не е нащрек. Бъдете предпазлива, скъпа, въпреки че не съм сигурна дали трябва да ви го казвам. Изглеждате доста разумна.
След тези думи лейди Хонория обяви, че не само се е уморила да обикаля нагоре-надолу, но е и огладняла.
По обратния път към Седжуик възрастната жена имаше възможност да наблюдава спътниците си, които седяха срещу нея — и двете изключително привлекателни, елегантно и изискано облечени млади жени. Хелена, нейната снаха, бе пепеляворуса и със светъл тен. Лора Морган пък — с позлатена от южното слънце кожа и тъмна, прошарена от по-светли, бакъреночервени кичури коса. Странното, при огромната разлика в характерите им приятелство помежду им навярно се дължеше на факта, че и двете бяха американки. Може би влиянието на необузданата Лора и вниманието на брат й (поне докато не бе хукнал след вятърничавата Сабина Уестбридж), което очевидно ласкаеше. Хелена, щяха да повдигнат самочувствието й и да я насърчат да следва собствената си природа.
Бедната малка Ена! Може би все някога щеше да придобие умението да се наслаждава на живота, без да се тревожи излишно. Би могла да вземе някой и друг урок от приятелката си, която дори и подложена на неумолим разпит, не склони да разкаже нещо за последните дни от престоя си в Париж.
Графинята бе достатъчно искрена пред себе си, да си признае — макар и с нежелание, — когато загубеше. Всъщност, както с учудване установи, тя бе дача ухо на лондонските клюки, без да е научила дори най-невинната част от онова, което Лора бе правила в Париж!
— О… — бе казала Лора с небрежно свиване на раменете и едва загатната дяволита усмивка. — Разбира се, всичко е записано в дневниците ми и ако господин Харис удържи на думата си, ще можете да прочетете онова, което имам да кажа за живота… ако и представено с малко повече фантазия!
— Ха! — бе изфучала лейди Хонория, навеждайки се напред, за да погледне строго Лора, която й отвърна с най-невинния си поглед. — Питам се, какво ли сте изпуснала да споделите, млада госпожице! Или ще разкриете малко повече, отколкото трябва? Бъдете предпазлива, скъпа моя. Веднъж вече ви предупредих, а съвсем скоро ще имате възможност и сама да се убедите, че Лондон далече не е толкова весел и безгрижен колкото Париж. А тукашното общество ще бъде неумолимо при първата ви погрешна стъпка!
— Публична стъпка, това ли имате предвид? — невинно се бе осведомила Лора. — Е, уверявам ви, че естествено няма да се покажа толкова глупава! — След това бе добавила с искрящи очи: — Обещавам да последвам съвета ви и да бъда изключително дискретна. Може би ще пофлиртувам малко — обичам да флиртувам, — но, разбира се, нямам намерение да давам храна на излишни брътвежи.
— Е, времето ще покаже, не съм ли права? — със съмнение в гласа бе отвърнала лейди Хонория. Въпреки това сега, когато си спомни за този разговор, не можа да сдържи леката усмивка, оживила ъгълчетата на устните й. Дявол да го вземе, държанието и искреността на Лора й допадаха, ако и да намираше, че момичето трябва да научи още някои истини за живота и значението на благоразумието.
Естествено беше неизбежно със самото си пристигане в Лондон младата американка да се превърне в обект на обстойни обсъждания и нескончаеми разговори из салони и клубове. Без съмнение ексцентричното й поведение и демонстрираната независимост щяха да дадат храна на многобройни, разпространявани шепнешком, клюки. Но в крайна сметка човек не биваше да забравя примера, даден на Лора от родителите й, които никога не бяха съблюдавали особено стриктно обществените норми.
„Във всеки случай те двете са възпитани и притежават излъчване“ — мислеше лейди Хонория, преструвайки се на задрямала. А що се отнася до Лора, възрастната жена вече бе решила да вземе момичето под свое покровителство и да направи от него сензацията на този сезон. Това определено бе сериозно предизвикателство, но тя винаги се бе радвала на предизвикателствата, защото мразеше да се отегчава. Имаше непогрешимото усещане, че би й доставило удоволствие да види какво ще излезе накрая от цялата тази работа. Може би щеше да й се удаде дори да омъжи момичето… подобаващо, разбира се — за мъж, който беше в състояние да й се наложи, а и което не бе маловажно, да я издържа. Хм, кой ли можеше да е той?
Може би госпожица Едж, Изи, търпеливата й компаньонка и скъпа приятелка, имаше някого предвид. Тя винаги бе в течение на последните събития и навярно с лекота можеше да изброи най-търсените и желани лондонски ергени. Лейди Хонория реши лично да се погрижи протежето й да бъде поканено навсякъде, да присъства на всички значими събития и да се запознае с подходящи хора.
Щеше да нахвърля планове… стратегии и така да подреди всичко, че да не изглежда нагласено. Лейди Хонория се чувстваше като генерал в нощта преди битка. За щастие госпожица Морган притежаваше не само дух и разум, но и изглеждаше изключително добре. Всички, които я бяха видели днес, щяха да искат да узнаят коя е тя и да се опитат да научат нещо повече за нея. Така и трябваше!
18
— Значи това е богатата ексцентрична американка, за която всички говорят? По-хубава е, отколкото си представях… а освен това не търпяла юзди. Мисля, скъпа сестричке, че си струва да я укроти човек.
— Ако успееш да се приближиш достатъчно, братко! — хладно обясни Сабина Уестбридж. Имаше моменти, когато тя почти мразеше Реджи и той, разбира се, го узнаваше с лекотата, с която прозираше всичките й мисли и настроения, дявол да го вземе!
Освен това брат й бе доста капризен и можеше да бъде изключително потаен… Този път обаче той само се засмя и небрежно погали дланта й.
— Няма причина да ревнуваш, скъпа моя. Не уредих ли нещата с брат й Франк, който и до сега щеше да преследва сладката си Хелена, ако не бях го убедил, че тя е просто най-обикновена невярна съпруга. — Реджи Форестър хвърли на сестра си победоносна усмивка, със задоволство забелязвайки избилата по страните му руменина. От главата до петите тя бе като изваяна от порцелан — порцелан и бледо розово. Изключително очарователна. Никой не я познаваше толкова добре, колкото него… Най-малкото бе прозрял що за човек е тя бившият й съпруг — всъщност съвсем за кратко — Джървис, лорд Уестбридж, който се бе оженил за нея, давайки й името си, благородническата си титла и едно доста задлъжняло имение, преди още през първата брачна нощ да се прости с тленното.
— Може би тя ще ти даде малък урок, братко! — с остър глас рече Сабина с неподвижно вперен в него поглед.
Реджи се засмя тихо.
— Може би. А може би не. Преситен съм от прекалено лесни завоевания! Онова, от което имам нужда, е една истинска битка! Пожелай ми слука, скъпа сестричке. А когато поваля дивеча, ще празнуваме заедно.
Сабина само безразлично сви рамене.
— И без това правиш онова, което ти харесва, не съм ли права? — промърмори тя. След това добави, хвърляйки му бегъл поглед: — Но преди вниманието ти изцяло да е погълнато от твоята нова жертва… чух, че младият херцог Ройс, естествено също американец, току-що е пристигнал в Англия, за да узакони титлата и имението си — и каквото там още притежава. Говори се, че бил много богат… много по-богат, отколкото бе баща му. Дали не трябва да се запознаем с него?
Госпожа Уестбридж познаваше брат си достатъчно добре, за да знае за алчността му, която бе почти толкова ненаситна, колкото нейната собствена. Освен това нямаше много херцози — и почти никой, който да не бе съсипан от наследствени или поземлени данъци. Може би… Тя намери, че доста умно бе отвлякла вниманието на брат си от настоящия си любовник, за когото Реджи смяташе, че е изцяло в нейни ръце. Това не отговаряше на истината и тя знаеше, че положението никога нямаше да се промени. Още по-лошо, тя бе на път истински да се влюби във Франко. Само мисълта за това бе достатъчна да всее страх в душата й, въпреки че Сабина за нищо на света не би пропуснала днешната си уговорка с него. Нямаше нищо против Реджи да върви по своя път и да преследва когото си ще, щом не я безпокоеше и с присъствието си й придаваше благопристоен вид.
Понякога хората, които познаваха добре Франко Морган и бяха проникнали зад усмихнатата му, по-скоро отегчена външност, го сравняваха със свита, смъртоносна пружина.
Онези, които го срещаха за първи път, бяха склонни на бърза ръка да го подминат или в определени
