случаи да го ухажват като типичния млад и богат американец, открил декаданса и жаждата за удоволствия на Стария континент, и който в много отношения беше наивен и лековерен — най-вече, когато ставаше дума за жени. Но Франко скоро се бе излекувал от слабостта си към жените, една от които бе и Сабина Уестбридж. Мъжете, поне онези, които надушваха опасността, бързо се научаваха да го заобикалят почтително, за да избегнат възможни неприятности.
Единствената жена в цяла Европа, която Франко истински желаеше, бе Хелена… русата Хелена… троянската красавица, омъжена за своя Менелай заради проклетата му благородническа титла — без обич, без страст. Но Франко не бе някой луд от любов Парис. Той нямаше да позволи да бъден правен на глупак само за да се върне тя накрая отново при своя дипломат, графа. Франко спеше с жени като Сабина, професионални компаньонки, чиито изпълнен с нега поглед красеше евтините пощенски картички по камините в домовете на дребните буржоа. Жени, които сменяха любовниците си също толкова често, колкото тоалетите си.
— Франк? Франко, скъпи, каза… искаше да те събудя, нали така?
Не бе Хелена, а Сабина, която се бе навела над него, така че светлите й къдрици галеха голата му гръд. Сабина, която винаги бе негова, за разлика от Хелена.
Както Сабина донякъде с безпокойство, донякъде с надежда бе очаквала, Франко обви ръка около кръста й и я притегли върху себе си, а след това двамата се претърколиха и тя остана затисната под тежестта на тялото му — пленница на един гол, загорял от слънцето сатир.
— О, Франко… не! Не мога да остана… Реджи ще стане подозрителен… корсетът ми…
— По дяволите скъпоценният ти брат и проклетият корсет! Защо изобщо го носиш, освен за да бъде развързван? Аз не съм ти камериерка, госпожо Сабина! Можеш да останеш с корсета и ризата си. Ще ти помогна да свалиш само бельото си.
Говореше й по този груб начин, защото бе открил, че тя обича да се отнасят с нея като с уличница, каквато всъщност си и беше.
Въпреки престорените си опити да му попречи и въпреки тихата въздишка, която трябваше да представлява протест, той освободи налетите розови гърди от затвора на строгата й вечерна рокля и разкъса бельото й… Тя лежеше пред него — влажна и тръпнеща.
— Ох! Ох, ти звяр! Чудовище… как смееш така да ме използваш! Върви по дяволите, Франко! Да… да!
Извикваше у нея такива усещания, че Сабина имаше чувството, че вътрешностите й ще се разкъсат. Усещаше го с всяка фибра на тялото си и всяко, дори и най-беглото, докосване на кожата, пръстите, устните му я изпълваха с желание. Никога не бе изпитвала нещо подобно и това я тревожеше. Беше свикнала да се налага на мъжете, с които спеше и никой не бе предизвиквал у нея такъв бурен изблик на чувства. Сега тя вече не бе господар на себе си. В момента — и дотогава, докато Франк Морган се отегчеше да си играе с нея и да я използва — тя не бе нищо повече от играчка в неговите ръце, за което си даваше съвсем ясна сметка. Да върви по дяволите!
Освен всичко останало тя изпитваше потребност да го нарани, да му се отплати за униженията, които тя постоянно го насърчаваше да й причинява. Нито веднъж не й бе казал, че я обича. Дори не бе намекнал, че би могло да му хрумне да поиска ръката й, както отначало се бе надявала. Тогава тя сериозно мислеше, че може да го върти на пръста си и да получи от него всичко, което поиска. В крайна сметка обаче бе станало точно обратното и, мили боже, тя почти го мразеше за това!
Сабина тихо промърмори:
— Реджи смята, че трябва сериозно да се замисля за бъдещето си. Казва, че се оглеждал за някоя подходяща за мен партия… и като най-изгоден кандидат ми предложи младия херцог Ройс. Един американец… при това ерген. Реджи възнамерява да ме запознае с него… Какво мислиш за това, скъпи? Дали ще му харесам? Не забравяй, че обеща да не споменаваш пред никого за нас. Няма да го направиш, нали?
Бе се надявала Франко да реагира гневно, да изпадне в пристъп на ревност, но вместо това… вместо това той само сключи длани под тила си и й се ухили.
— Херцог… ах, да! Съвсем, бях забравил, че бедният Трент отскоро се превива под тежестта на благородническа титла! Това някак не подхожда на човек като него. Но аз веднага бих могъл да те запозная с него, сладка, прелестна Сабина! Разбира се, малко ще ревнувам, ако предпочетеш Трент пред мен, но… c’est la guerre14! Знаеш, че мразя всяко обвързване и, разбира се, не бих ти пречил.
— Познаваш ли го? — Този път Франко забеляза, че думите му бяха извикали една съвсем спонтанна реакция от нейна страна. Тя се взираше в него със зяпнали очи и присвити устни. — Не си ми казвал, потайни негоднико! Оставяш ме да говоря и говоря… но истина ли е това или само ме занасяш, за да ме изпиташ?
— Преди време ти сама ми обясни, че нямам правото да бъда егоистичен по отношение на теб, сладка моя. Всъщност от самото начало не сме поемали никакви задължения един към друг, не съм ли прав? Затова и няма да правя никакви опити да те спра, въпреки че навярно много ще ми липсваш! — Франко не искаше да преиграва — той се чувстваше в еднаква степен облекчен и развеселен от мисълта за възможните последствия. Сабина и Трент! Истината бе, че в такъв случай Трент щеше да свали от раменете му бремето, в каквото се бе превърнала за него госпожа Уестбридж. Но незнайно защо почти му бе жал за бедната Сабина!
Сабина, в чиято душа цареше хаос от най-противоречиви чувства, се опита, доколкото бе възможно, да скрие това. Тя кипеше от гняв, съжаление, радостно очакване и облекчение от това да се освободи от връзка, която бе станала прекалено опасна за нея. В края на краищата трябваше да мисли практично. Това бе нещо, което й се натякваше, откакто изобщо можеше да мисли. Ако Франко наистина познаваше Ройс и можеше да я запознае с него, преди някоя друга жена да бе успяла да го оплете в мрежите си, е… кой би могъл да предвиди как щяха да се развият нещата? А може би от време на време отново щеше да има възможност да се среща с Франко… съвсем дискретно, разбира се!
Той най-сетне се бе измъкнал от леглото, за да я прегърне, целуне, да я плесне по задника и обещае, че ще се погрижи да бъде представена на приятеля му. Не прекалено публично, може би на дискретна приятелска вечеря? А тя, разбира се, трябваше да вземе със себе си брат си.
Докато с преднамерена любезност й държеше вратата, на Сабина й хрумна онова, което бе забравила да спомене. Лора. Реджи щеше да побеснее, ако разбереше, че тя не е отворила дума за сестрата!
— О! Всъщност, преди да ми отвлечеш вниманието, исках да ти кажа нещо — рече Сабина, извръщайки се към него. — Днес следобед, докато се разхождахме с Реджи в парка, срещнахме сестра ти. Реджи казва, че бил поразен от нея, напълно заслепен още от пръв поглед! А това не е присъщо на брат ми, знаеш ли! Трябва да призная, че сестра ти Лора е наистина очарователна. Тя щяла да прекара сезона в имението Седжуик при приятелката си Хелена, под зоркия поглед на графинята… но това навярно вече ти е известно! — Но когато забеляза блясъка на удивление в очите му, тя продължи любопитно: — Или не знаеше? Съжалявам, ако съм издала някоя тайна…
Франко отвърна замислено:
— Сестра ми ли? Трябваше да ми каже, опърничавата малка немирница! Мислех, че ще остане в Париж поне още две седмици, поне така твърдеше тя. Изглеждаше доста категорична. Сигурна ли си, че става дума за Лора?
— Но разбира се, че беше сестра ти! Бедният Реджи от пръв поглед бе запленен от нея. Вече си е издействал покана на едно соаре у лорд Шалмер и съпругата му… мисля, че е твърдо решен да я ухажва. — Тя сви вяло рамене. — Може би трябва да я предупредиш, че Реджи…
Последното, което Сабина бе очаквала, бе необузданият изблик на веселост, предизвикан от думите й.
— Мили боже! Бедният Реджи би трябвало да бъде предпазен! Лора е… Е, ако той се покаже достатъчно настоятелен, скоро сам ще го разбере… въпреки че може би трябва да му кажеш да не очаква от сестра ми нищо обичайно и общоприето! Тя е сприхава, твърдоглава и своенравна, а освен това борави отлично с пистолет и шпага… така че наистина ми е жал за мъжа, който мисли да се захване с нея! Кажи на брат си, че може да я посети и да опита всичко, което желае, но на свой риск!
