това. Най-напред ви подарява този кон, който току-що е получил от Америка — не мога да си спомня каква порода бе… някакво странно име, — а сега това!
— Конят, който видяхме в конюшните, е кобила апалуса и е чудесна! — спокойно обясни Лора. — Но аз, разбира се, не я приех като подарък. Просто ще я яздя по време на престоя ни тук.
— Така значи? Скъпо момиче, спомнете си историята за Троянския кон и се опитайте да бъдете предпазлива!
Докато малко по-късно се излежаваше във ваната, пълна с топла, примесена с благовонни масла вода, Лора се почувства почти като Клеопатра. „Бъдете предпазлива“ — бе я предупредила лейди Хонория. Разбира се, че щеше да бъде предпазлива! Тя… тя играеше просто една игра, също както и той! Така че през следващите няколко дена Лора възнамеряваше да се наслади на удоволствието да язди Бюти, хубавата малка кобилка. Беше й обещал дори седло, като онези, които използваха из американския Запад. Лора неочаквано се запита дали би дръзнала да обуе кожени панталони вместо обичайната пола-панталон. Ако успееше да убеди Франко да й даде някой от своите, разбира се. Защо пък не?
Когато излезе от парфюмираната вана, Лора бе посрещната от Адел, която държеше голяма, мека кърпа за баня. Понякога Лора си задаваше въпроса какво ли става в душата на Адел и от време на време дори имаше желание да я попита. В подобни случаи осъзнаваше колко й липсва Филомена, която никога не бе крила истинското си мнение за ставащото около нея! Но моментът не бе подходящ за носталгични мисли… не и сега, когато трябваше да се облича за вечеря. „По селско време“ — бе я предупредила лейди Хонория, което значеше седем и половина вечерта… „Какъв абсурден час за вечеря“ — мислеше Лора, докато чакаше Адел да завърже украсения й с брокат корсет.
Лора бе почти готова с обличането, когато Хелена се втурна в стаята й и развълнувано каза:
— О, Лора, моля те, побързай. Не бива да закъсняваме за вечеря! Това не е… не е… — дъхът й секна, а думите замряха на устните й.
— О, да, Ена, зная добре, че не подобава да се закъснява за вечеря, когато човек е на гости на село — спокойно рече Лора, докато се оглеждаше в огледалото. Бе облечена в черно и сребристо — цветове, които чудесно подхождаха на обстановката в лунната градина.
Черна кадифена рокля с прекалено дълбоко деколте, придържана само от тънки презрамки, кръстосани на голия й гръб. Със същия, украсен с мъниста, плат като презрамките бяха поръбени и полите и шлейфът на роклята й. Тази вечер Лора бе решила да сложи диамантите си — огърлица, обеци и гривна.
Най-сетне Хелена си възвърна дар слово и рече натъртено:
— Лора! Не можеш… искам да кажа, нали не възнамеряваш… о, добре знаеш, че всички ще бъдат шокирани, включително и свекърва ми! Никога не съм те виждала да носиш тази рокля, но тя ми напомня на един портрет на Сарджънт със заглавие „Госпожа X“!
— Зная! — отвърна Лора. — Винаги съм харесвала тази картина, затова и реших да си ушия тази рокля! Поръчах я при „Ла мезон Руф“, преди да напусна Париж. Като оставим това, че си шокирана, кажи, поне харесва ли ти?
— Е… стои ти добре — притеснено отвърна Хелена. — Във всеки случай окончателно ще засенчиш нещастната госпожа Уестбридж, в това няма съмнение! — Хелена си възвърна чувството за хумор и се разсмя. — Умирам от нетърпение да видя лицето й, когато се появиш… да видя физиономиите, които ще направят всички! Ах, Лора, ти си наистина непоправима!
— Държи се все по-непоносимо! — с приглушен глас рече лейди Хонория, обръщайки се към приятелката си, когато видя Лора да слиза по стълбите. — Въпреки че, трябва да кажа, завареният ти син, херцог Ройс, не е много по-различен и очевидно непрекъснато я подстрекава. Първо тази мавританска стая, а сега и поканата му да й покаже лунната градина, насаме! — След това, свивайки безразлично рамене, графинята добави: — Сигурна съм, че до няколко дена ще видим какво ще излезе от всичко това.
Както и се очакваше, екстравагантният вечерен тоалет на Лора предизвика най-различни реакции. Лорд Антъни бе шокиран до дъното на душата си, видно и от променения поглед, с който я следеше. В очите на Мишел отново се бяха появили похотливите пламъчета, а Реджи Форестър не можеше да откъсне поглед от нея. Франко, разбира се, й хвърляше сърдити погледи, с които искаше да покаже неодобрението си.
От всички присъстващи единствено Трент не показа никакви признаци на вълнение. С едно повдигане на веждите си той й даде да разбере, че е прозрял намеренията й, и Лора го наруга наум.
Вечерта й се стори безкрайно дълга с безчислените блюда, от които тя успя да хапне съвсем малко. За пръв път едва дочака лейди Маргарет да даде знак на дамите да се оттеглят в салона и да оставят господата с по една пура и чаша червено вино да обсъждат обичайните за подобни случаи теми. Щеше й се Трент да не я зяпа толкова явно от мястото си на края на масата, вперил сребристо сивите си очи в гърдите й. Лора не можа да устои на изкушението и в един момент, когато всички бяха заети с чиниите си, му се изплези, подобно някой гамен. На Ройс не му хрумна нищо по-добро от това да избухне в смях, който веднага прикри с престорен пристъп на кашлица.
За нейно най-голямо раздразнение до края на вечерята той не престана да я изучава от главата до петите, но уловила един отровен поглед на госпожа Уестбридж, Лора реши да отвърне на неприкрития му интерес с мила усмивка.
„Дяволите я взели“ — мислеше Трент, забелязвайки, че въпреки предизвикателната си рокля тя успяваше да запази достойнство — нещо, което никога не би се удало на госпожа Уестбридж. Нейната рокля бе закопчана почти до основата на шията й, но той знаеше, че много лесно може да бъде разкопчана, откривайки порцеланово бялото й тяло от раменете чак до бедрата, докато не се свлечеше в краката й. Но не, той предпочиташе направо да я разкъса, за да не губи време в събличане!
Точно когато по знак на лейди Маргарет дамите понечиха да станат и да се оттеглят, Франко се приближи плътно зад сестра си и я стисна за китката.
— Лора, ти си ми длъжница, особено след тазвечерното представление, което устрои! — След това прошепна настойчиво: — Чуй ме… до полунощ всички ще са в леглата си и, да се надяваме, че вече ще спят. Хелена е съгласна да поплува с мен, след като се разходим из лунната градина, но само ако и ти дойдеш… така че ела. Разбрано? — След това я пусна и се отдалечи, преди тя да успее да отвърне.
„Навярно всички мислят, че ме упреква за тоалета ми“ — ядосано мислеше Лора. Защо трябваше да му угажда? Но след това улови умолителния поглед на Хелена и примирено сви рамене.
Точно в този момент Сабина се присламчи към Лора и с горчив глас я помоли да поговорят.
Докато останалите дами се настаняваха удобно по малките канапета и позлатени столове, тя дръпна Лора в един ъгъл, недалеч от вратата, която извеждаше към обрамчената с парапет тераса.
— Простете, моля ви, но вие сте единствената приятелка, на която бих могла да се доверя — обясни тя. — Няма никой друг, с когото бих могла да поговоря и който е в състояние да ме разбере. Зная, че не сте като останалите жени, които или ревнуват, или осъждат постъпките ми… и затова мисля, че мога безрезервно да ви се доверя! Само ако знаехте как копнея за приятелка… за истинска приятелка! И, моля ви, трябва да ми обещаете, твърдо да ми обещаете, че няма да кажете нито дума на Реджи, защото той ще ме убие… сигурна съм, при неговия избухлив темперамент!
— И без това не бих могла да кажа каквото и да било, докато не разбера за какво изобщо става дума — сухо отвърна Лора. Щеше й се Сабина да не се притиска така към нея и да я стиска за ръката. Не можеше да я понася, но имаше моменти, когато истински я съжаляваше и виждаше в нея жертва на обществото, от което едновременно се боеше и обичаше.
Лора тъкмо възнамеряваше вежливо да се освободи от хватката на Сабина и да избегне предстоящите откровения, когато младата жена още по силно стисна ръката й и, поглеждайки я с влажни от сълзи очи, каза в неочакван дори за самата нея изблик на откровеност:
— О, откъде бихте могла да знаете как се чувства жена като мен? Имате всичко, от което аз съм лишена — пари, семейство, сигурност и самочувствие! Можете да имате всеки мъж, когото пожелаете… но, моля ви, не ми отнемайте Ройс! — Тя се опита да сдържи напълнилите очите й сълзи, преди да продължи: — Зная, че той ви желае, колкото и да е болезнено за мен да си го призная. Но ако станах негова любовница, то бе само защото мислех… защото ми даде да разбера, че накрая ще се ожени за мен! Обясни ми, че предпочитал да натрупа известен опит с една жена, преди да се обвърже с нея. Затова направих грешката да се впусна в тази авантюра. И след това често ми е казвал, че съм единствената му любов, единствената жена, за която някога е възнамерявал да се ожени! А… а сега мисля, че съм бременна от него и не зная какво да правя! — В гласа й се промъкна по-остра нотка, когато добави: — Ако не се бяхте появила вие, той
