щеше да се ожени за мен, сигурна съм в това!
Лора се канеше да се оттегли от неприятния разговор, когато Сабина прошепна:
— Купи ми една къща, знаете ли, едно хубаво малко имение на Кързън Скуеър… не в Сейнт Джеймз Ууд, където мъжете устройват любовниците си! Има навика да ме посещава почти ежедневно… а когато излизахме заедно, ме изпращаше до в къщи и често оставаше през цялата нощ. Той е чудесен любовник… толкова силен, толкова предизвикателен, а понякога… о, да, понякога толкова нежен и внимателен! Той е…
— Защо ми разказвате всичко това? — с мъка овладявайки гласа си, я прекъсна Лора.
— Имам ви доверие — Сабина почти хлипаше. — Казах ви… не познавам никого, с когото бих могла да поговоря така свободно и открито, както с вас! Не мога да споделя с брат си и няма да го преживея, ако научи някой друг. Не издържам повече да бъда унижавана от него! Ако е имал намерение да се държи така с мен, тогава не е трябвало да ме кани тук!
— Поне в това съм съгласна с вас — сухо и безразлично вметна Лора, освобождавайки се от хватката на Сабина и отдръпвайки се назад. — Какво точно искате от мен?
Прямият й въпрос изглежда обърка госпожа Уестбридж.
— Аз… аз… не зная точно…
— Е, радвам се, че не прекалихте с театралниченето и не ме помолихте да ви отстъпя този мъж! — грубо обясни Лора, нетърпелива да сложи точка на този разговор на четири очи. — Но в едно мога да ви уверя, Сабина… вашите чувства към Трент са едно нещо, а неговите към вас — друго. И това е нещо, което засяга само вас двамата, мисля. Що се отнася до мен, не се безпокойте ни най-малко. Дори ако реша да ви го отнема, ще е за съвсем кратко… докато ме отегчи. А след това ще ви го върна, обещавам ви!
— Не можете да ме понасяте, нали? — попита Сабина с остър глас.
— Също както и вие мен!
Няколко секунди двете жени останаха неподвижно една срещу друга, измервайки се с поглед. След това Сабина пое дълбоко дъх и се изсмя кратко.
— Сега поне сме наясно какво можем да очакваме една от друга, не е ли така? — Сълзите, заплашвали само до преди миг да рукнат от очите й, съвсем неочаквано бяха изчезнали, когато небесносините очи на Сабина студено и преценяващо се впиха в тъмните морскосини очи на съперницата й.
— И след като бяхме толкова искрени една с друга… сигурна ли сте, че накрая няма да размислите? Ройс… Трент, искам да кажа… може да бъде доста прелъстителен, както междувременно имах възможността да се убедя! Питам се дали знаете в какво се впускате, мислейки, че можете да си играете с него. Имам чувството, че той ще е онзи, който ще си поиграе с вас… преди да се върне при мен!
— Какво, за бога, толкова дълго си шушукате вие двете? — неочаквано достигна до тях нетърпеливият глас на лейди Хонория. — Тъкмо решихме да се поразходим из градината… нощта е толкова топла, а освен това изглежда ще има пълнолуние!
— Наистина е крайно време да се върнем при другите, не мислите ли? — обърна се с усмивка Сабина към Лора, а след това отново я улови под ръка и двете се насочиха към малката групичка от дами, които го очакваха.
Когато най-сетне към тях се присъединиха и все още ухаещите на цигарен дим мъже, Лора забеляза колко демонстративно Сабина се насочи към Трент, нежно го погали и улови под ръка с онзи собственически жест, който винаги пускаше в действие на публично място. „Нека — безгрижно си мислеше Лора. Сабина можеше да го има толкова дълго, колкото успее да го задържи. — Но аз — каза си тя, поглеждайки го предизвикателно в очите, преди отново да отклони поглед, — аз ще го имам, пък било то и само за една нощ.“
Лейди Маргарет предложи всички заедно да излязат на терасата или в зимната градина, където било малко по топло. Когато излязоха на терасата пред тях иззад една висока, остра скала изгря златисто жълтата луна. „Морска луна“ — помисли си Лора, вдигнала поглед към синьо-черното небе Тя се бе отдалечила на известно разстояние от останалите, за да остане за миг сама, и сега се облегна на парапета, гледаше луната и вдишваше нежните ухания, които се носеха във въздуха. Тогава, дори без да обръща глава, усети, че той е застанал зад нея. Пръстите му дръзко се плъзнаха по голия й гръб, а след това рече:
— Е, Лоричка?
Непринудеността на гласа му, когато се наведе прекалено близко до нея, я изненада и Лора се запита какво ли бе сторил с бедната Сабина, но без да извръща глава и сякаш изобщо не бе усетила докосването му, отвърна:
— Какво, е?
— Е, очарователна Лора, мислите ли, че можете да останете будна до полунощ, когато лунната градина е най-красива? Трябва да бъде видяна в часа, когато луната е най-високо горе на небето.
Той се подпря с лакти на парапета недалеч от нея, а раменете му докоснаха нейните.
— Зарадвах се да ви видя в тази рокля. Тя е недвусмислено прелъстителна… както навярно много добре съзнавате!
Гласът му бе станал подозрително мек.
— А при положение, че толкова добре знаете какво правите, какво бихте сторила, ако сложа ръка на раменете ви, за да ви стопля… така, например… и ако после… тъй като роклята ви е толкова дълбоко изрязана, пръстите ми се объркат и попаднат на онова, което тази вечер почти напълно сте изложила на погледите на всички мъже като един вид обещание?
В този момент пръстите последваха изчезващата в дълбокото деколте линия между гърдите й и потънаха в него, преди Лора да успее да се овладее и отдръпне.
— Не е ли по-добре да се върнете при госпожа Уестбридж? Тя сигурно вече ви очаква с нетърпение!
— О — рече той, с досада свивайки рамене, като хвърли бегъл поглед в посоката, където трябваше да го очаква Сабина. — Вероятно. Но, Лорелай, когато тя си легне, вие сте тази, на която бих искал да покажа лунната градина, а може би също и пещерата на Пан. А ако не слезете при мен, ще се кача горе в стаята ви и ще ви отвлека насила!
34
— Приличам на ученичка, която нощем бяга през прозореца, подмамена от нещо забранено! — прошепна Хелена, докато двете с Лора се промъкваха боси по стълбите и през една незалостена врата излязоха в градината.
И двете бяха доста рисковано облечени в пъстра цветна коприна, под която не носеха нищо друго, освен украсените си с панделки ризи. Одеждата на Хелена падаше почти свободно, докато Лора я бе увила плътно около тялото си, почти като сари, оставяйки едното си рамо голо. Двете жени предвидливо бяха загърнати в кашмирени шалове с ресни — за всеки случай!
— Мили боже! Вече мислех, че никога няма да дойдете — извика Франко, неочаквано изникнал от сянката, в която се бе крил. В същия миг той взе Хелена в обятията си и заглуши с целувка тихото уплашено възклицание, което се отрони от устните й.
— Не наричат ли това време часът на духовете?
Преди Лора да успее да отвърне нещо, Трент я хвана за китката и толкова силно я дръпна към себе си, че тя за малко не падна върху него.
— Така се срещат хората на лунна светлина, сладка Лорелай! Прошепна той, заровил устни в косата й.
Навярно от пълнолунието, тя изглеждаше обзета от същата лудост като останалите, Франко, който все още държеше в обятията си отзивчивата Хелена, рече:
— Най-напред Трент ще ни покаже лунната градина, а след това ще влезем в пещерата.
— Какво ще кажете за заплануваната от нас среднощна експедиция към неизвестното, Лора? — сребристите очи на Трент за миг потънаха в нейните, а след това двамата се затичаха по моравата, хванати за ръце като деца.
— Реших тази нощ изобщо да не мисля! — промълви останалата без дъх Лора, когато през гъст
