лабиринт от обграждащи тясна пътечка храсти се добраха до една просека. Избягвайки погледа на мъжа, Лора бързо добави: — Но мястото е възхитително! Защо се нарича „лунната градина“?
— Казаха ми, че се дължало на това, че тази полянка има формата на лунен сърп, символът на Артемида или още Диана, както римляните наричали своята богиня на лова — обясни Трент. — Говори се, че тази градина била разположена така, че при пълнолуние луната я огрявала така, сякаш е ден. Белите камъни, които са миниатюрно копие на Стоунхендж и сребристата повърхност на водата отразявали лунната светлина, докато скритата в храсталака мраморна плоча, облъхната от уханието на цветя и покрита с мъх… та тя уж била използвана за извършване на жертвоприношения. Както всички ние знаем, луната навярно упражнява странно въздействие върху човешкия дух! — Трент сви рамене и добави: — Всъщност, твърди се, че под тази градина има друга, много по-стара, още от времето, когато култът към богинята на Луната бил жив и хората й давали за съпруг рогат елен, който след една година бил принасян в жертва, а кръвта му разпръсквали по земята за плодородие.
Ена се притисна още по-плътно към Франко.
След всичко, което чух, мисля, че това място вече не ми допада чак толкова. Предпочитам да се изкъпя в пещера, преди да е станало прекалено късно и да трябва да се връщаме в къщата.
Да отидем ли с тях? — прошепна Трент, обвивайки ръка около кръста на Лора и притегляйки я към себе си. — Или преди това искате да принесете себе си в жертва на богинята на Луната?
Лора се освободи от прегръдката му и отвърна ледено:
— Ако не искате сам да легнете на мраморната плоча и да се подложите под сърповидния нож на Артемида, по-добре да вземем една хубава студена баня във вашата пещера!
Неочаквано луната се скри зад огромен черен облак, а Хелена и Франко бяха изчезнали. Трент улови Лора за ръка и пряко волята й я придърпа към себе си. Наведе глава към нея и тихо прошепна на ухото й:
— Къде е сърповидния ти нож тази нощ, прекрасна моя Артемида? Трябва ли да те съблека, за да видя къде си го скрила? Или да се пожертвам в твое име, а ти да ме съблечеш и възседнеш, легнал върху жертвената плоча?
Лора се опитваше да освободи китката си от хватката на пръстите му, изсъсквайки с остър като бръснач глас:
— Намирам, че отидохте твърде далеч!
— А аз намирам, че ние двамата сме отишли твърде далеч, за да бягаме сега един от друг, Лоричка! Дойде тук доброволно… не се е налагало да те връзвам и влача дотук със запушени уста! Така че не ме разочаровай, опитвайки да се превземаш, защото аз не съм един от онези глупаци, които можеш да въртиш на пръста си и да оплиташ в копринените си коси!
Неочаквано той започна да я целува — трескаво, необуздано, стискайки китките на младата жена зад гърба й, така че да не може да се брани.
— Кой щеше да бъде принесен в жертва на богинята на Луната? Той или тя?
В този момент Лора не знаеше, а и не искаше да знае това, защото коприненото й сари се свлече от тялото й и мъжът нетърпеливо го подритна с крак встрани. След това той съблече и ризата й, така че сега Лора стоеше гола пред него. Устните и пръстите му я докосваха и галеха навсякъде. След това Трент я вдигна и отнесе на ръце при мраморната плоча, върху която я постави по гръб, така че краката й останаха да висят от двете страни на плочата, а той се наведе над нея.
— А сега ти. Искам да ме съблечеш, съвсем бавно, копче по копче, както току-що сторих с теб. А когато свършиш и аз бъда също така гол, както ти сега, окъпана от лунната светлина, ще те любя, Лора! Отново и отново. И ти също ще ме любиш.
Докато й шепнеше тези думи, а тя лежеше пред него като някаква лунатичка, допирът на грубите му дрехи с кожата й я възбуждаше влудяващо. Чувстваше се така опиянена от лунната светлина, която осветяваше лицето й, че трябваше да притвори очи — замаяна от тежки мирис на цветя, от докосването на устните, езика, пръстите му, които рисуваха по кожата й невидими фигури. Мъжът я целуваше все по-надолу и сега езикът му закачливо си играеше с пъпа й. След това Трент отново започна да я целува, а устните му да се спускат още по-надолу, докато не спряха между бедрата й и едва не я влудиха, така че тя страстно започна да се мята и извива. Бавно и възбуждащо устните му се плъзнаха обратно нагоре и сега Лора вече можеше да ги докосва с пръсти.
Трент бе пъхнал едното си коляно между бедрата й, дразнейки я и възбуждайки я едновременно. Дишайки на пресекулки, Лора разкопча ленената му риза, извади я от панталоните и пламенно започна да целува гърдите му. След това се изправи и впери поглед в лицето му, вече разкопчавайки панталона му. Гледаше го и се чувстваше могъща като богиня. След това извади фалоса му и се наведе, за да го докосне с устни, но в последния момент спря.
— Много добре, вече изпълних онова, което искаше, сега отново е твой ред! Искам да застанеш пред мен със свалени панталони, така че луната да те огрява и да мога да те виждам.
Лора имаше усещането, че нито думите, които току-що бяха излезли от устата й, нито чувствата, надигащи се в гърдите й и заплашващи да я изпепелят, бяха нейни. Тя го гледаше — застанал гол пред нея, с отразяващи лунната светлина сребристи очи. Може би все пак в древната легенда имаше нещо вярно! Дали богинята на Луната, почитана в този лес от древното келтско население, не бе решила да се върне сред хората… поне за една нощ… чрез нея! От вените на Лора струеше усещане за мощ и сега тя скочи и пристъпи към него. Без следа от свян тя застана пред него и плъзна поглед по тялото му, преди да протегне ръка и да го докосне — отначало колебливо, след това все по-сигурно, докато той стоеше и я пронизваше със сребристите си очи, които си оставаха все така бездънни и загадъчни. Тя погали лицето му, пръстите й си поиграха със зърното на едната му гръд, спуснаха се закачливо надолу, както неговите преди това, поспряха върху стегнатия му корем, след това преминаха към гърба му и проследиха линията на гръбначния стълб. Усещаше играта на мускулите му под пръстите си, които сега отново се върнаха върху корема му и прелъстително го докоснаха между бедрата.
В този миг, сякаш отърсил се от някаква магия, той я сграбчи за китката и я дръпна толкова силно, че Лора политна към него.
— За момента това стига! — рече той. — Къде, по дяволите, и от кого си научила всички тези изкусителни малки трикове, които могат да влудят човек и да го извадят от равновесие?
— Аз ли съм тази, която те влудява… или луната? — подигравателно отвърна Лора.
Може би и двете… или някаква моментна лудост, за която накрая ще съжаляваме — с трескав глас рече той, и се взря в очите й, почти докосвайки устните й със своите. След това тихо се изсмя и я притисна още по-плътно към себе си, така че сега тя го усещаше с цялото си тяло. — Но какво от това, нали, Лора? И двамата с теб сме комарджии, не е ли така?
Без нито дума повече той отново започна да я целува — устните, страните, трапчинката в основата на шията й, в която пулсираше вена, раменете. И тогава целуна гърдите й, като толкова силно я изви назад, че тя се уплаши, че гръбнакът й ще се скърши и инстинктивно впи пръсти в раменете му. Сега лицето й бе извърнато към луната и силната светлина я заслепи, принуждавайки я да притвори очи и да се остави на могъщия прилив на чувства си. Бе напълно подвластна на сетивата си, а в този момент изчезна всичко, което я делеше от Трент. Той можеше да стори с нея каквото пожелаеше, но продължаваше да разпалва желанието й.
— Сега е твой ред, сладка нимфо — неочаквано рече той, разхлабвайки хватката на пръстите си и отблъсквайки я от себе си. — Сега е твой ред да стоиш като мраморна статуя, изложена на слънчевата светлина, докато аз ти се възхищавам и галя… А може би ще успея да те върна към живот, както Пигмалион съпругата си.
Тя наистина се чувстваше като статуя, съживяваща се от допира на пръстите му, които изследваха всяка падина, всяко възвишение, всяка извивка и скрита вдлъбнатинка по тялото й, докато на Лора й се стори, че не би могла да издържи нито миг повече. Останала без дъх и толкова немощна, че едва се държеше на крака, Лора се облегна на Трент и той с едва чута ругатня я вдигна на ръце. Положи я отново върху мраморната плоча, като да бе някоя девица, която след миг щеше да бъде принесена в жертва на божеството. Когато проникна в нея, Лора обви бедра около кръста му и, вкопчила се в него, понечи да изкрещи, но мъжът заглуши вика й с устните си. В нея се надигна могъща, разрушителна вълна, която я понесе на гребена си.
