мисълта за безсрамния начин, по който беше отвърнала на милувките му. Бе копняла по него толкова силно, че не успя да му устои, когато я взе, без дори да си направи труда да се съблече напълно… Напротив, молеше го да я люби отново и отново. Свършвайки, той се изтърколи от нея, вдигна панталоните си и, изправяйки се, й хвърли безизразен поглед.
— Така… а сега ми разкажи какви са новините, които жадуваше да споделиш с мен! — измърмори той.
За миг Сабина занемя от възмущение и срам, но когато Трент с безразлично свиване на рамене й обърна гръб, тя просъска с глас, в който звучаха всичките й наранени чувства и желание да го нарани.
— За малко почти ме накара да забравя за това. Но би трябвало да знаеш, че брат ми, който вчера — едва няколко дена след пристигането си — отново замина, пое направо към твоята госпожица Морган! Струва ми се, че имат някаква уговорка за престоя й в Гибралтар. Как ти се струва това, Ройс? Тя все още ли е твоя годеница? — Сабина се изсмя дрезгаво, а след това язвително добави: — Изглежда предпочита любовните умения на Реджи пред твоите, не мислиш ли? А и той бе много впечатлен от нея! Очевидно е научила доста от теб!
Трент стоеше пред нея като вкаменен, гледайки я с неразгадаемо изражение, но след това за нейно най-голямо разочарование само вяло сви рамене, сякаш всичко това изобщо не го засягаше.
— Това ли е, което имаше да ми кажеш? — с леден, безразличен глас запита той. — Не зная защо така неистово мразиш Лора, при положение че толкова си приличате по начина, по който замъквате в леглото си всеки изпречил се на пътя ви мъж. — След тези думи той я остави сама, затръшвайки вратата след себе си.
Когато на сутринта Сабина слезе за закуска, Трент вече бе излязъл на езда и въпреки че тя умело разпита една от прислужниците, не можа да научи нищо. А връщайки се на обяд, той почти незабавно замина отново, без да размени с нея нито дума!
Лорд Дънхил със съжаление бе споделил, че Ройс получил телеграма и трябвало да се погрижи за някакви неотложни задължения.
— Не го очаквам през следващите няколко дена и му казах, че не зная дали когато се върне, още ще сме тук, но че вилата ми е на негово разположение. Знаете ли, Ройс, ми харесва… мило момче, нищо, че е роден в Америка.
Значи беше заминал… един бог знае къде! Бе го загубила… ако изобщо някога е бил неин!
Когато Трент Чаланджър, все още в необикновено мрачно настроение, пристигна в малката къщичка, в която веднъж вече се бяха срещали с Франко, приятелят му вече опаковаше багажа си.
— Трент! Какво, за бога, търсиш тук? Мислех, че имаш уговорка с…
— Бих искал да ми обясниш какво, по дяволите, може да означава това — сърдито рече Трент, хвърляйки на масата един жълт лист хартия. — По думите на госпожа Уестбридж, сестра ти с нетърпение очаквала пристигането на Реджи Форестър в Гибралтар. Може би като неин брат би могъл да ми кажеш защо, по дяволите, й е притрябвало да ми праща това. — Той посочи телеграмата и впери ледените си очи в слисаното лице на Франко.
Франко, който също не беше в най-добро настроение, й хвърли един поглед и отвърна ядосано:
— Откъде, по дяволите, мога да знам това, когато не ми оставяш време да прочета проклетата телеграма?
— Прочети я! И ми кажи дали наистина мислиш, че е от сестра ти… защото в крайна сметка трябва да я познаваш по-добре от мен!
Мръщейки чело, Франко прочете телеграмата. Стед това вдигна глава, опитвайки се с небрежно свиване на рамене да скрие внезапно обзелото го неудобство.
— Нямам представа какво означава — замислено рече той. — Но може би сериозно мисли всичко онова, което е написала, защото… по дяволите, Трент, ако искаш ме пронизвай с ледените си очи, но тя… тя те обича. Съдейки по всичко, което знам, Лора — без да се опитвам да оневинявам постъпката й — е била движена единствено от жажда за отмъщение, тъй като в Каус те е видяла да спиш със Сабина!
— Видяла ме е какво! — когато погледна Франко, чертите на Трент сякаш бяха изсечени от гранит. Неочаквано той избухна: — Защо не се е опитала да поговори с мен за това? Защо не е вдигнала скандал, както би направила всяка нормална жена? Но това не оневинява постъпката й! Много добре знаеш, Франко Морган. Тя…
— По дяволите, Трент — възмутено го прекъсна Франко. — Знаеш, че сестра ми не е някоя нормална жена… за наше най-голямо нещастие!
Той хвърли още един поглед върху телеграмата, след което вдигна глава и добави:
— Няма да кажа, че това не са истинските чувства на Лора, защото знам, че са, но… това не е нейният начин на изразяване. По-скоро бих очаквал от нея да направи нещо необмислено… например, да хване първия кораб за Кадис и да дотърчи при теб!
В този момент погледите на двамата мъже се срещнаха и една и съща мисъл мина през главите и на двамата.
— За бога, Трент! Щом пише, че трябва веднага да отидеш, то това навярно е някакъв знак! На твое място — побърза да добави той, виждайки израза на Трент — не бих вярвал на всичко, което разправя лъжливата малка кучка Сабина, защото случайно знам, че Реджи я държи в ръцете си, а един бог знае какво крои Форестър.
Погледите им отново се срещнаха и известно време двамата мъже се гледаха предизвикателно в очите, преди Трент хапливо да отбележи:
— Добра реч, приятелю!
— Проклятие, все пак Лора ми е сестра, макар и понякога да се спречкваме! Аз възнамерявам да разбера какво става там, независимо дали искаш да дойдеш с мен или не.
— Кой казва, че не искам? — отвърна Трент с измамно мек глас, без от очите му да изчезне смразяващият, суров израз. Мускулите на брадичката му потреперваха. Той чувстваше, че Франко всеки момент можеше да избухне и, тъй като нямаше голям избор, се опита да овладее гласа си.
— Ако яздим като дяволи или наемем дилижанс с бързи коне, може да стигнем в Алвезирос преди падането на нощта — обясни Трент. — След това ще наемем някоя бърза моторна лодка, която да ни откара до Гибралтар… някой кораб на контрабандисти би бил най-подходящ, а аз случайно зная няколко.
Трент нямаше друг багаж, освен лек ръчен куфар, който сега метна на рамо, преди да се обърне към Франко:
— Е, идваш ли?
Франко, който внезапно бе осъзнал, че въпреки гнева си, Трент ще пътува за Гибралтар, за да търси Лора, хвърли на приятеля си бегъл поглед. След това натъпка чифт панталони, няколко ризи и един жакет в малка пътна чанта.
— Какво ще вземеш със себе си? — попита Франко с престорено небрежен глас. — По-добре ме ориентирай, за да зная какво да опаковам и аз.
— Само най-важното, разбира се — отвърна Трент, а в гласа му прозвуча ледена нотка. — Един нож, два колта и мокасини. Препоръчвам ти да вземеш същото… за всеки случай. — Трент бе надушил кръв и съзнаваше това. В този момент нямаше никакво значение чия кръв щеше да се пролее — на Реджи Форестър, на Седжуик или дори на Лора, ако откриеше, че го е водила за носа!
След излизането на Арчи Лора беше направила опит да говори с Ена, но приближавайки покоите й, попадна на Фатима, червендалестата антипатична камериерка, която и бе препречила пътя.
— Съжалявам, госпожице — бе казала жената — но графът даде строги нареждания графинята да не бъде безпокоена по никакъв повод. Сега тя спи, след като взе от лекарствата, изпратени й от доктора. Моля
