обладае на тревата край потока. Беше видял това в очите й, беше го почувствал в целувката й. Трябвало бе да се възползва. Това би влошило отношенията им, но поне щеше да е прекарал една по-спокойна нощ.
Когато влезе в къщата през задната врата, Хелга му подаде една бележка.
Конър опипа хартията. Много добре си спомняше случката. Какво беше намислила Кристъл сега? Каквото и да беше, кръвта му вече бе кипнала.
Той взе коня си, преди един от каубоите да го беше отвел в обора, и се понесе през гората, като с всяка измината минута се чувстваше все по-разгорещен. Сигурно се измъчваше без причина. Като се имаше предвид как вървеше животът му напоследък, нямаше да се изненада да намери църковен хор да репетира на мястото, което смяташе за запазено само за него и съпругата му.
Вместо това налетя на простряно върху тревата одеяло, кошница с храна и бутилка вино, която се охлаждаше в потока. Там го очакваше жена му.
Дрехите й лежаха на брега, а тя беше във водата.
Косата й беше мокра, а по гъстите й мигли се виждаха капчици вода. Устните й бяха разтворени, но не в усмивка. Тя сякаш очакваше реакцията му.
Ако успееше да го огледа достатъчно отблизо, щеше да види повече от достатъчно. Ботушите му полетяха на една страна, шапката му бе захвърлена на друга и той пусна колана с кобура си на земята.
— Някога носил ли си наколенници без панталони? — попита го тя.
— Не.
Погледът й заблестя.
— Мисля, че ще бъдеш интересна картинка.
— Някои хора биха нарекли такава гледка неприлична.
— Вече не е.
Конър разкопча панталона си.
— Отвътре са малко грапави — каза той. — Може да протъркат.
Кристъл се изкашля и той си помисли, че тя сигурно беше по-нервна, отколкото изглеждаше.
— Като стана въпрос за търкане — каза тя, — имам един сърбеж, по който трябва да се поработи.
— Тогава ела тук и ще ти решим проблема.
— Ти ела тук.
Конър знаеше кога да отстъпи. Той захвърли дрехите си на брега и влезе във водата при Кристъл. Водата бе хладна, но достатъчно, за да охлади желанието му.
Той отметна косата от челото си.
— Искаш ли да ми покажеш къде те сърби?
Тя му се усмихна едва забележимо, но това беше достатъчно да предизвика появата на трапчинката на бузата й. Той я виждаше толкова рядко, че беше забравил, че трапчинката беше само една.
Кристъл се опита да запази равновесие на покритото с кал и камъчета дъно.
— Някога имал ли си нужда да те почешат навсякъде?
— Само когато съм с теб.
— И с никоя друга?
— С никоя друга.
Топлината, която премина между тях, можеше да накара водата да заври.
Неговата съблазнителна водна нимфа погледна надолу, след което вдигна глава и го погледна отново, но без вече да се усмихва, без да го предизвиква.
— Конър, това не е някакво разкаяние или заплащане за онова, което направих.
— Не е необходимо да ми обясняваш.
— За теб може и да не е, но за мен е.
Внезапно Конър осъзна истината. Той все още я обичаше също толкова силно, колкото и в мига, когато я бе видял за първи път в бара. Не, обичаше я още повече. Тогава бе забелязал само красотата на повърхността, а сега я обичаше заради всичко, което беше.
Безпокойството, което го беше измъчвало през последните седмици, се изпари. Той я обичаше. Как можеше да не я обича?
— Кристъл… — започна, решен да й го каже.
Тя сложи пръст на устните му.
— Не казвай нищо. Това, което ще се случи между нас, ще бъде, защото и двамата го искаме. Искам да направиш с мен всяко неприлично нещо, за което се сетиш, и аз ще направя същото с теб.
Тя се надигна над водата колкото да му покаже върховете на гърдите си.
— В случай, че се чудиш откъде да започнеш…
Конър обаче имаше други предпочитания. Той я целуна, уви ръце около хлъзгавото й от водата тяло, прегърна я и я изнесе на брега.
Двамата застанаха един срещу друг и се целунаха отново. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му и в мократа му коса. Той започна да гали гърба й и да опипва задника й.
Желанието му го караше да се чувства едновременно слаб и силен. Двамата легнаха на одеялото и той я прегърна.
— Неприлично, така ли? — започна да целува очите й, врата й, връхчетата на гърдите й, а след това отново се върна към устните й. — Между съпруг и съпруга няма нищо неприлично.
Тя се ухили и той отново видя в нея нимфата, която го беше поканила във водата.
— Моля те, остави ме да вярвам каквото си искам. През целия си живот никога не съм търсила забранени удоволствия. Сега ги искам.
Той пъхна бедрото си между краката й и започна да го движи напред-назад.
— Това неприлично ли е? Намерих ли сърбеж, който трябва да бъде отстранен?
— О, да! — каза задъхана тя.
Конър продължи да гали тялото й, докато кожата й не стана гладка и суха като коприна. Устните му я засипваха с целувки навсякъде, а когато разтвори краката й, тя му позволи да я целуне по най-интимния начин.
Телата им се сляха в едно и той вече не знаеше къде свършва тя и къде започва той. Любовта им беше толкова страстна, че когато светът се завъртя около тях, Конър се почувства, сякаш щеше да полудее.
Тя остана вкопчена в него дълго време. Той никога не се бе чувствал толкова добре. Неговата съпруга. Харесваше му как звучеше това.
Тя го правеше по-различен от обикновено. Правеше го възможно най-добър.
Конър си помисли, че може би беше намерил идеалната съпруга.
Само че Кристъл не му беше казала нищо и не искаше той да говори. Всеки път, когато Конър се опиташе да отвори уста, тя намираше начин да го спре.
Това й се удаваше много лесно.
Двамата облякоха ризите си и започнаха да се хранят, но Конър прекара повече време да я гледа. Тя имаше хубави крака, дълги и стройни, силни от годините, прекарани на седлото. Хубави глезени, хубави прасци, хубави бедра, хубави…
Той се спря. Трябваше да се концентрира върху по-безопасна територия. Проблемът беше, че в Кристъл нямаше нищо безопасно.
Тя му предложи чаша вино и той направи същото за нея. На Конър обаче не му трябваше алкохол, за да му се замае главата; присъствието на Кристъл беше достатъчно.
Когато се нахраниха, двамата легнаха един до друг и се загледаха в облаците, които се движеха над главите им. Той беше готов да подремне известно време с нея, след което да се възползва от момента, в който тя нямаше да бъде толкова бдителна и да я попита дали го желаеше или не, а след това да я люби страстно отново.
— Днес ходих в „Бушуак“.
Спокойствието изчезна. Все едно че го беше ударила с юмрук в стомаха. Той се отдръпна инстинктивно. Ето какво се криеше зад тази малка сценка, а той си бе мислил, че тя го желае толкова силно, че не може
