втурна към тях.
Тя отиде първо до Джъдж, което не зарадва особено съпруга й. Той се изправи и се изтупа, като си мислеше, че вече беше твърде стар за такива изпълнения.
Джъдж остана да лежи на земята и да го гледа ядосано. Кристъл се изправи и се загледа в Конър, сякаш не вярваше на очите си.
— Не мога да повярвам, че направи това.
— Аз също.
— Можеше да се нараниш.
Той не беше сигурен, че не се беше наранил. Определено беше добавил няколко синини по тялото си. Конър погледна момчето.
— Ако още веднъж я докоснеш, ще отговаряш пред мен.
— Не исках — измънка Джъдж. — По дяволите!
Джъдж Брейдън беше ядосан, намръщен и настроен войнствено. Конър не знаеше какво да прави с момчето, освен може би да го заведе в бараката и да му насини задника.
Само че това нямаше да свърши работа. Джъдж вече бе изпитал достатъчно насилие през краткия си живот.
Конър погледна Кристъл. Мъжете се бяха събрали до къщата зад нея и се опитваха да се преструват, че не гледат, но без да си дават много усилия.
— Той наистина не искаше да го направи — каза тя. — Не трябваше да се опитвам да го спра.
— Ти имаше пълно право. Той е още дете.
Джъдж скочи на крака.
— Достатъчно голям мъж съм, за да се грижа сам за себе си.
Той може би щеше да прилича повече на мъж, ако ръцете и краката му не бяха толкова дълги и слаби и ако панталоните му не стигаха едва до средата на ботушите му. Той беше пораснал твърде много, за да може да се нарече мъж, поне във физическия смисъл на думата. Конър не го познаваше достатъчно добре, за да определи дали по характер беше повече момче, отколкото мъж.
— И закъде се беше разбързал толкова?
Джъдж извъртя очи. Това беше навик, който много бързо можеше да омръзне на Конър.
— Събрал се е с някакви грубияни — каза Кристъл. — Не ги знам какво правят, но той прекарва часове с тях. Те могат да донесат само неприятности, Конър. Знам го.
— По дяво… — започна момчето, но се усети и млъкна. — Ама ние само яздим.
— Ти си добър ездач, нали? Виждал съм те да яздиш. Имаш природна дарба.
За миг момчето изправи гръб и в очите му блесна гордост.
— Аз съм най-добрият.
— Не съвсем.
Точно тогава на Конър му хрумна една идея.
— Но можеш да бъдеш. Някога участвал ли си в надбягвания?
— Не — побърза да отговори Кристъл, сякаш искаше да защити брат си от поредното нападение. — Твърде опасно е.
Момчето отново извъртя очи.
Ръцете на Конър го сърбяха да го улови за яката и да го разтърси силно, но това щеше да бъде също толкова неправилно, колкото и ако му насинеше задника.
Конър не беше сигурен дали иска да бъде баща, ако синът му се окажеше такъв. Той едва сега осъзнаваше, че на четиринайсет години децата не бяха много склонни да сътрудничат на родителите си.
Конър овладя раздразнението си.
— Тя е права, Джъдж. Надбягванията може да бъдат опасни, ако човек не е подготвен.
Джъдж повдигна панталоните си.
— Трябва само да пуснеш коня да поеме водачеството и да го шибаш постоянно с камшика.
— Ако някога те видя да удряш с камшик някой от моите коне, ще бъде последният път, когато ще яздиш тук.
Джъдж понечи да отвърне нещо, но забеляза погледа на Конър и си замълча. Това беше първото умно нещо, което беше направил, откакто бе излязъл от къщата.
— Днес ще бъдеш с мен в корала.
Момчето отвори широко очи, сякаш се радваше, след това сви рамене.
— Имам си работа.
— Щом ядеш и спиш тук, значи ще работиш тук. Пък и на мен ми трябва още един каубой. Закусвал ли си?
Джъдж поклати глава.
— Върни се вътре и кажи на Хелга, че съм казал да те нахрани.
— Никой не може да казва на Хелга какво да прави.
— Върви — подкани го Конър с кимване.
— Конят ми…
— Той ще се върне, преди да си закусил. И не се бави. Имам един мустанг, с който искам да се заемеш. Малко е див.
Момчето се поколеба, сякаш не знаеше какво да направи, но след това успя да си придаде важен вид и тръгна към къщата.
Конър и Кристъл се спогледаха.
— Той ще се оправи — каза Конър.
За негова изненада Кристъл се хвърли в прегръдките му и го целуна дълго пред очите на всички каубои.
— Благодаря ти — прошепна тя в ухото му.
Бог му беше свидетел, че му беше много хубаво, когато я прегръщаше.
— Играете си с огъня, госпожо О’Браян.
— Обичам топлината.
— Може би ще ни трябва малко вино, за да угасим огъня.
— Следващия път ти ще ближеш виното от мен.
Тя шепнеше в ухото му. След това се измъкна от прегръдката му и го остави да стои възбуден на мястото си. Един от каубоите подсвирна. Конър сви рамене и се усмихна. Имаше неща, които беше безполезно да отрича. На първо място между тях се нареждаха чувствата към съпругата му.
Оказа се, че да бъде накаран Джъдж да се държи по-цивилизовано не бе толкова лесно, колкото се беше надявал Конър. Хлапето беше прекалено нетърпеливо и дори малко диво. Джъдж искаше да язди бързо и често, но в обучаването на конете да вършат определена работа му беше трудно да свикне с повторенията и тренировките.
Сток обаче работеше с него, а след това го пое и Нат и постепенно вроденият усет на Джъдж към конете надделя и животните започнаха да го харесват. Той си говореше с тях на език, който никой не можеше да чуе. Конър бе виждал такова нещо и преди. Той самият понякога го правеше, а бе виждал и Кристъл да прави същото.
Когато едната кобила роди, Конър даде на Джъдж новороденото жребче, за което подозираше, че беше дете на черния жребец, когото беше оставил на свобода. Джъдж го кръсти Ликорис и въпреки че не благодари на Конър, се зае с още по-голямо усърдие да изпълнява задълженията си и дори стигна дотам, че всяка вечер спеше пред яслата на жребчето.
Нат започна да го обучава на яздитните техники на команчите и само след една седмица всички, които имаха желание да гледат, бяха поканени на демонстрация на новооткрития талант на Джъдж. Анабел Брейдън отказа, но Кристъл отиде да гледа отдалеч как брат й язди из тревистата равнина.
Джъдж завърши демонстрацията си сред облак прах и се ухили на Кристъл. Тя превъзмогна страха си за него и заръкопляска, а мъжете се развикаха одобрително.
Момчето скочи на земята, очевидно доволно от ефекта, който бе предизвикало.
— Конят — каза Нат и кимна към запотения мустанг.
