Джъдж смигна на сестра си и отведе коня към потока.
— Бих се заклел, че във вените на това момче има кръв на команч — каза Сток.
Блясъкът в погледа на Кристъл изчезна. Конър я отведе встрани.
— Какво има? — попита я той.
— Нищо — отвърна тя и поклати глава. — Просто се държа глупаво.
— Кристъл?
Тя го погледна.
— Казах ти, че няма нищо. Сток ми напомни как Едгар винаги е твърдял, че Джъдж не е негов син — тя се опита да се усмихне. — Едно нещо знам със сигурност. В него няма кръв на команч, защото се роди още когато живеехме във Вирджиния. Баща ми винаги обърква нещата.
„Невинаги — искаше да каже Конър. — Той е дал живот на теб.“
— Наел е прислуга за къщата — каза Конър. — Чух за това в града. Мъж и жена, които да се грижат за къщата и да готвят.
— Надявам се, че жената е на осемдесет и пет, а мъжът е едър и силен.
— Виж, това не знам. Чух да се говори, че Ройс се е забъркал с някаква банда. Когато Джъдж разбра за това, реши, че онези, с които е ходил да язди, вече няма какво да му предложат.
— Той не иска да прилича на баща си или на брат си — тя гледаше замислено земята. — Тъжно е, не мислиш ли?
— Не чак толкова. Това показва, че е умен. Чу ли, че Ройс се опитал да влезе в заведението на госпожа Трухарт, а тя го изхвърлила?
Конър бе искал да развесели Кристъл с тази случка. Вместо това тя му обърна гръб.
— По-добре ще е да се върна в къщата. Мама иска да говори с мен за необходимите мебели за новите стаи. Опитах се да й кажа, че тази къща не е моя, но тя не искаше да ме чуе.
— Къщата е също толкова твоя, колкото и моя, Кристъл.
Тя го погледна през рамо.
— Така ли?
Кристъл подсвирна на Светкавица, качи се на седлото и се отдалечи. Конър остана загледан след нея, докато тя не се скри зад хълма.
На следващия ден Хам се върна с Оро, чистокръвния жребец шампион, който Конър бе оставил в Саратога. Конят беше тъмнокафяв, със златиста грива и опашка, откъдето идваше и името му, което на испански означаваше „злато“. Когато Хам доведе Оро до къщата, всички прекратиха работата си, за да огледат великолепното животно. Сток, Нат, останалите мъже, Хелга и дори Анабел Брейдън излязоха навън, за да гледат как Хам подава юздите на Конър.
Кристъл стоеше встрани.
Конър погали Оро по врата, но погледът му беше насочен към жена му.
— Какво мислиш?
Лицето й се озари от светлина, каквато не бе виждал, откакто беше взела онази чаша с вино, а това се бе случило преди почти един месец.
— Мисля, че това е най-прекрасното животно, което някога съм виждала.
— Почакай само да го видиш как се движи. След един месец в окръга ще има надбягвания. Той ще участва.
— Не си въобразявай, че ще успееш да убедиш мнозина да се състезават срещу него — подметна Сток.
— Ще му сложа хандикап. Освен това не възнамерявам да го крия. Всеки, който се интересува от надбягвания с коне, може да дойде да го види.
Сток изсумтя.
— Тук всички се интересуват от надбягвания с коне.
— Не — намеси се Хелга. — Не всички.
— Готов съм още сега да се обзаложа, че докато стане време за надбягването, и ти ще започнеш да се интересуваш от състезанията с коне. Ако си достатъчно почтена, за да признаеш истината.
Гърдите на Хелга се надигнаха възмутено. Тя беше с една глава по-висока от Сток и с петдесет килограма по-тежка от него. Хелга не беше жена, която човек можеше да предизвика, без да си навлече неприятности.
— Аз съм честна жена, хер Прайс. Пет долара.
Сток не отстъпи.
— Става — той се обърна към Конър. — Как смяташ да сложиш хандикап на такъв красавец?
— С допълнителни тежести. Освен това не трябва да забравяш и жокея.
Той погледна към ъгъла на къщата, където беше застанал Джъдж.
— Ти ще участваш в надбягването, Джъдж.
Момчето пристъпи напред.
— За какво говориш?
— Казвам само, че ще бъдеш на седлото, когато Оро пресече линията на финала. Първи, разбира се.
— Не! — възразиха в един глас Кристъл и майка й.
Конър не им обърна внимание.
— Ще ти се наложи да се потрудиш доста.
— Аз и сега се трудя много.
— Ще трябва да работиш повече.
Джъдж тръгна бавно към коня. Оро го наблюдаваше с големите си очи.
— Разбира се, първо конят ще трябва да те приеме.
— А ако аз не го приема?
Въпреки предизвикателния отговор на момчето, Конър разбра от начина, по който Оро и Джъдж стояха и се гледаха, че в крайна сметка между тях щеше да възникне взаимно уважение.
Дали Джъдж действително можеше да спечели състезанието с Оро, зависеше от твърде много фактори. Джъдж беше доказал, че може да се оправя с мустангите, но Оро беше голямо изпитание дори за опитен ездач. Момчето трябваше да повярва в собствените си сили, ако искаше да спечели. В противен случай можеше да се нарани сериозно.
Вярата беше нещо, което не се срещаше в големи количества в семейство Брейдън. Конър хвърли един поглед на Кристъл, която гледаше брат си. Тя изглеждаше изгубена в лабиринта на семейството си и Конър се зачуди дали някога щеше да се освободи.
Глава 19
— Това са най-хубавите гърди, които…
Изражението на Сток накара Конър да млъкне.
— Казах нещо неприлично, нали?
— Не е моя работа да имам мнение за такива неща.
Конър се замисли за малко.
— Хубаво животно — добави той, след като измърмори раздразнено нещо под носа си.
Сток се опита да прикрие усмивката си.
— Да. Най-доброто, което някога съм виждал. Двамата яздеха на пасището. Кристъл се намираше малко встрани от тях, а Оро пасеше кротко зад нея.
Изглеждаше прекрасно със златистата си грива, която отразяваше слънчевите лъчи. Кристъл също изглеждаше прекрасно. Точно в това беше проблемът. Августовската жега я беше накарала да свали елека си и потната й риза беше прилепнала по всички онези места, които Конър искаше да докосне. Всички места, които…
Господи, ама че се беше разгонил. Сток му беше казвал това неведнъж, а дори Нат бе подръпнал раздразнено мустак. Този жест изразяваше много.
Бяха изминали шест седмици, откакто двамата с Кристъл се бяха срещнали край потока. Шест месеца,
