през които Конър бе копнял по нея, без да може да я има. Той се чувстваше, сякаш цялото му тяло беше нахапано от мравки, а не можеше да се доближи до единствената жена, която знаеше къде да го почеше.
На всичкото отгоре и състезанието беше отложено за средата на септември. Конър не би трябвало да се оплаква. Допълнителното време можеше да бъде оползотворено за обучението на Джъдж. От думите на Кристъл и тревогата в погледа й Конър знаеше, че тя не вярваше, че момчето можеше да се справи със задачата си. Анабел се бе разболяла, но бързо се беше оправила и сега често изразяваше на висок глас страха си, че Джъдж може да се нарани. Хам също не беше много доволен от решението на Конър, но той пък не гледаше с добро око на никой, който носеше фамилията Брейдън.
Приятелят му беше изказал толкова много язвителни забележки, че Конър му даде няколко свободни дни в знак на благодарност за това, че беше довел Оро в новия му дом. Хам прие с готовност; през последните две седмици не бе успял да види кой знае колко.
Конър оставаше единственият защитник на Джъдж и този факт го изненадваше също толкова, колкото и останалите. Не можеше да не признае, че момчето проявяваше воля и не се оплакваше от ежедневните тренировки, които правеше с Оро.
В далечината се чу трясък на гръмотевица. Настъпващата буря в природата напълно отговаряше на настроението му.
Сток измънка, че трябвало да провери стоката, и се отдалечи, а Конър се приближи до жена си.
— Идва буря — каза той.
— Хмм.
Тя свали шапката си и избърса чело с ръкава си. Влажни къдрици обрамчваха лицето и тила й. Косата й беше сплетена в дебела плитка, която падаше върху потния й гръб.
— Можем да се съблечем и да оставим дъжда да ни охлади — предложи й той.
— Хмм — каза Кристъл и му хвърли един бърз поглед. — Какво каза?
— Просто исках да се уверя, че ме слушаш.
— За момент ми се стори, че предложението ти е сериозно. Едва ли обаче е било.
Тя сви рамене, сякаш това нямаше значение. Гърдите й се раздвижиха под блузата. Конър се изкашля.
— Кристъл, аз винаги говоря сериозно, когато става дума за теб.
Тя понечи да каже нещо, но само погледна встрани от него към Оро.
— Трябва да мислиш за състезанието.
— Няма какво повече да бъде направено.
Тя въздъхна.
— Знам, но състезанието предизвика твърде голям интерес и не мога да престана да мисля за него. Вчера някакви мъже от Форт Уърт дойдоха да видят Оро, докато ти беше в града. Казаха, че срещу него щели да се състезават доста бързи коне. Сигурен ли си, че постъпваш правилно?
Конър я слушаше с половин ухо и наблюдаваше бръчките между веждите й. Готов беше да се откаже от коня, който яздеше, срещу възможността да ги изглади с език.
— Сигурен съм само в това, че искам и двамата да се съблечем и да се овъргаляме в калта. На Изток има луксозни заведения, където се предлагат така наречените кални бани. Струва цяло състояние. Аз съм готов да ти предложа една безплатно.
Съблазнителните устни се извиха в усмивка.
— Ти си щедър човек.
— Не, аз съм човек, който скоро ще се взриви.
Тя бутна шапката си на тила и се вгледа в него изпод периферията.
— Ще ти кажа истината, Конър О’Браян. Ти не си единственият.
Конър тъкмо доближи коня си до нейния, когато внезапно задуха силен вятър. Гръмотевици и светкавици прорязаха небето и разтърсиха земята. Оро се стрелна напред. Конър изруга и се впусна след него, последван от Кристъл.
През следващите няколко седмици Конър продължи да помага на Джъдж да се подготви за състезанието. Два дни преди това Конър взе почти всички в ранчото, с изключение на Хелга и няколко от мъжете, и ги отведе в града. Напоследък Конър не бе чувал нищо за Ройс Брейдън и не очакваше проблеми, но това не означаваше, че не трябваше да бъде предпазлив.
Заради хората, които прииждаха в Кервил от Централен Тексас, Хюстън, Форт Уърт и дори Ню Орлийнс, в града нямаше свободни легла. Кристъл и майка й деляха единствената стая, която Конър успя да намери. Той и останалите мъже, включително Джъдж и Сток, щяха да лагеруват край река Гуадалупе.
Напливът на хора не изненада Конър. Тексасците обичаха надбягванията с коне, хазарта и забавленията. По време на войната те не бяха имали възможност да се забавляват много заради обеднялата икономика, но сега нещата бяха започнали да се оправят и хората искаха да се отпуснат.
Първите състезания трябваше да започнат скоро, но Оро нямаше да вземе участие в тях. Той беше бегач на дълги разстояния, а не спринтьор. Голямото надбягване щеше да се проведе на три километрова писта, разположена източно от града, и той щеше да участва в него.
Залозите бяха високи. Конър още не беше заложил, но възнамеряваше да го направи.
Първият ден в града премина без инциденти, но на втория, когато до надбягването оставаха едва двайсет и четири часа, Джъдж изчезна. Когато късно вечерта момчето се върна в лагера, Конър го остави на спокойствие.
Той си каза, че Джъдж просто беше нервен. Самият Конър беше нервен. Когато му предадоха, че Едгар Брейдън иска да се види с него зад хотела, нервите му се опънаха още повече.
Въпреки това отиде на срещата, пренебрегвайки предупрежденията на Сток, че това може да е капан.
Срещнаха се на слабата светлина на залязващото слънце. Едгар беше облечен в черен костюм и бяла риза, която висеше на тялото му, някога така здраво и силно. Беше гладко избръснат, сивата му коса — прибрана назад, бузите и очите му — хлътнали.
Той приличаше на онзи Едгар Брейдън, който Конър бе виждал преди, но беше и някак си по-различен, сякаш бе изгубил голяма част от теглото си. Очите му обаче блестяха с типичния за него огън.
Брейдън започна направо, без любезности и увъртания.
— Чувам да се говори много за коня ти. Бил силен и бърз.
— Правилно си чул.
— Сигурно доста си се оръсил за него.
— Струваше си всеки цент.
Брейдън присви очи.
— Предполагам, че той означава за теб повече от всичко, може би, с изключение на „Бушуак“.
— Това включва ли и дъщеря ти?
— Не я замесвай в тази работа.
Конър погледна нагоре към двуетажния хотел и се зачуди дали тя имаше представа, колко наблизо беше баща й. Надяваше се да няма. Независимо какво беше намислил Едгар, то щеше да й донесе само болка.
Тогава Конър си спомни, че трябваше да се срещне с нея на барбекюто при залез-слънце. По дяволите, беше забравил. Дължеше й едно извинение. Дължеше й много повече.
Той изгледа изпитателно Едгар.
— Какво искаш, Брейдън?
— Искам да заложа.
— Срещу мен ли?
— Точно така. Собствеността върху „Бушуак“ срещу коня ти.
Конър не беше сигурен дали беше чул добре.
— Нека да си изясня нещо. Ако Оро спечели, аз получавам ранчото. Ако загуби, ти получаваш коня и задържаш ранчото.
Брейдън кимна.
