Тя прокара език по гърлото му. Вкусът му беше солен и сладък едновременно, като амброзия смесена с орехи.
— Можем да го направим много пъти — прошепна тя в ухото му.
Още не беше завършила изречението си, когато той започна да разкопчава панталона си.
Кристъл си каза, че след като беше определил темпа, сега тя трябваше само да го спазва. Конър седна в края на леглото само по риза и тя преметна единия си крак през скута му и се отпусна върху ерекцията му.
Той си пое шумно дъх. Кристъл прокара език по устните му. Той изстена и тя го направи отново.
Изобщо не се чувстваше засрамена. Всъщност й беше много хубаво.
— Знаеш ли какво? Радвам се, че тази вечер не съм яла. Ти си по-вкусен от което и да било барбекю.
Той махна лентата с перата от гърдите й.
— Да не се опитваш да ме замаеш с думи?
Тя разкопча ризата му и отърка зърната си в гърдите му. През цялото време се наслаждаваше на допира на тялото му между бедрата си, точно там, където го искаше.
— Казвам ти истината — успя да каже тя, въпреки че думите й не прозвучаха твърде разбираемо.
След това усещанията ги накараха да загубят контрол и двамата забравиха за разговорите. Те се движеха в синхрон, сякаш дълго бяха репетирали точно този момент. Пружините на леглото скърцаха, стаята се въртеше около тях, а лампата ги къпеше в златиста светлина. Конър затаи дъх, притисна я силно и избухна в нея и Кристъл направи същото.
Тя се възхищаваше на сладостта и силата на усещането. Беше се вкопчила в него, сякаш се страхуваше, че той щеше да си тръгне и никога повече нямаше да го види.
Двамата оставиха тръпките да отминат, като тя леко го хапеше по врата, а той я притискаше плътно към себе си.
Кристъл не можеше да се реши да го пусне. Не беше доволна, не се чувстваше цяла. Двамата просто бяха задоволили една жажда, бяха си припомнили колко силно беше виното на секса.
Сега беше време питието да подейства и да създаде по-дълбоки усещания.
Тя се надигна и легна по гръб в леглото. Беше влажна от доказателството за неговото задоволяване и гореща от желанието, което отново започваше да се надига в нея.
Кристъл се изтегна като доволна котка.
— Можем да задържим леглото цяла нощ.
— Интересно — той плъзна единия жартиер по крака й и започна да навива бавно чорапа. Това беше толкова обикновено действие, но на нея й се стори невероятно еротично.
— Как успя да уредиш всичко това? — попита Конър.
— Наех стаята — тя едва успя да изрече думите, толкова се бе концентрирала върху действията му и се наслаждаваше на допира на ръцете му.
Той започна да сваля и другия й чорап.
— Наела си я?
Кристъл преглътна.
— Аз настоях. Госпожа Трухарт ми я предложи безплатно, но вече беше помогнала на Грациела и това ми беше достатъчно. Най-накрая тя се съгласи, че съм права — тя потръпна, когато Конър свали чорапа й и започна да гали крака й.
— Струваше ли си — попита той, докато захвърляше чорапа встрани.
— Да.
Той съблече ризата си, легна до нея и започна да дразни едното й зърно с палец.
— Знаеше, че имах нужда от това.
Тя прокара ръка по гърдите му и усети отново очертанията и силата им.
— Знаех, че аз имам нужда от това.
— Кристъл…
Той я погледна така, че кръвта й направо закипя.
— Чувствах се толкова глупаво, че те желаех по този начин — каза тя — Страхувах се, че ще ми се присмееш.
Той целуна върха на едната й гръд, а след това и на другата.
— Познаваш ме твърде добре, за да си мислиш такива неща.
— Има ли човек, който да познава другия толкова добре, че да знае какво мисли.
— Може би не. Тази вечер ти ме изненада.
— Не ми се случва за първи път да изненадам някого — каза тя.
— Права си. Спомням за онзи път до потока…
— Знаеш, че не говоря за това.
— Знам, че това е единствената изненада, за която искам да мисля сега.
Тя забеляза тревогата в погледа му и видя как той се мъчи да я потисне. И тя трябваше да направи същото. Тази нощ не трябваше да мислят за проблеми, а за удоволствие.
— Добре — каза Кристъл и сложи ръка над сърцето му. — Ние сме единствените хора на света.
— Щом така казваш.
— Така казвам.
Той й се ухили.
— Започваш да командваш много.
— Е, такава съм си.
— Освен това си и безсрамна.
— Трябваше ми малко време, за да се науча да бъда такава, но най-накрая успях.
Конър се наведе и целуна връхчетата на гърдите й. Кристъл изви тяло към устните му.
— Люби ме, Конър. Бавно.
Той я прегърна и облиза врата й.
— Ще се постарая.
Конър се постара дори повече, отколкото можеше да очаква една жена. Дали това се дължеше на обстановката или на Конър, който я изпълваше с чувственост?
Отново и отново той правеше всичко, което тя искаше от него. Накара времето да спре и за двама им.
Въпреки възраженията на Кристъл Конър я върна в хотелската й стая преди разсъмване. Тя се кълнеше, че нямала нищо против да бъде видяна да излиза от публичен дом, но той настоя. Конър обаче се тревожеше не толкова за собствената си репутация, колкото за нейната. Ако из града се разчуеше какво беше направила, всички мъже щяха да поискат същото, а жените им никога нямаше да й го простят.
Конър излезе от хотела и се върна бързо в лагера, като не преставаше да мисли за състезанието. В лагера всичко бе спокойно. Дори Джъдж, изглежда, спеше дълбоко, въпреки че устните му се движеха, сякаш участваше в някакъв спор на сън.
Конър легна върху одеялото си, но сънят не идваше. Двамата с Кристъл едва ли бяха спали повече от час. Трябваше да се чувства изтощен, а вместо това се чувстваше прекрасно.
Какво беше най-лошото, което можеше да се случи днес? Оро щеше да загуби, Брейдън щеше да получи жребеца, а Джъдж щеше да научи каква беше цената на предателството.
Но Кристъл все още щеше да бъде госпожа О’Браян, ранчото на Сток щеше да процъфтява, а някои ранчероси щяха да научат, че никога не трябва да залагат повече, отколкото могат да си позволят да загубят.
А какво беше най-хубавото, което можеше да се случи?
Оро щеше да спечели и Конър щеше да си върне „Бушуак“.
И Кристъл все още щеше да бъде негова жена. В списъка на най-важните за Конър неща тя заемаше първото място.
Не знаеше това, въпреки че той се бе опитал да й каже, че всичко щеше да се оправи. Независимо какво щеше да се случи днес, той щеше да я отведе в дома им и двамата щяха да започнат живота си
