Сърцето й се сви и тя мина край германката, след което пред очите й се разкри сцена, която никога нямаше да забрави: майка й беше коленичила пред камината и държеше баща й в ръцете си.
Едгар Брейдън беше неподвижен, тялото му бе отпуснато и Кристъл веднага разбра, че баща й бе мъртъв.
Анабел я погледна с насълзени очи.
— Той си отиде — гласът й беше почти шепот. — Аз щях да се върна при него, независимо дали ме искаше, но него вече го няма.
— Мамо! — Кристъл коленичи до нея. Баща й беше по риза, а сакото му се намираше на пода. Белият плат на гърдите му беше почервенял от кръвта. Ръцете на майка й също бяха окървавени. Кристъл се опита да я дръпне настрани, но тя не искаше да пусне Едгар.
— Казах му истината — каза тя. — Той ме чу и ме разбра.
— Истината.
— За Джъдж и Ройс.
— Мамо, не трябва да казваш нищо точно сега.
— О, напротив, трябва. Разбираш ли, Ройс е виновен за това. Той е убил баща си, за да му попречи да пропилее цялото му наследство. Едгар ми каза, преди да… — тя млъкна, пое си дълбоко дъх и продължи — Ройс му казал, че смятал да изкара Конър виновен, но това, разбира се, е глупаво. Само големият ми син може да измисли такъв пъклен план.
Кристъл уви ръка около раменете на майка си.
— Ройс не беше негов син.
Признанието дойде от дъното на душата й и Кристъл можеше само да седи вцепенена и да се опитва да проумее какво й казваше майка й.
— Имаше един мъж, който пътуваше много. Красив и очарователен. Всеки ден го виждах. Аз пък бях млада, глупава и много влюбена. Когато научи, че съм бременна, той замина. Баща ти обаче беше до мен, работеше усърдно да подобри положението си, обичаше ме, или поне така казваше, а аз му вярвах. Той ми предложи името си и аз приех. Никога не казах за Ройс на когото и да било, защото се страхувах. Цял живот съм била страхливка.
— Не, мамо, ти си останала с него и си се опитала да създадеш възможно най-добър живот. Трябвало е да го направиш заради децата и родителите си. Ти си дала всичко от себе си.
— Опитах се да го обичам и донякъде наистина успях, но ревността му беше прекалено силна. Невинаги съм се чувствала толкова зле, колкото казвах, но това ни разделяше и поне не ми се налагаше да слушам обвиненията му.
Тя погледна надолу и погали лицето на Едгар.
— И двамата бяхме толкова глупави. Аз го обичах, защото ми спести позора, въпреки че нямаше представа за това. Не можех обаче да го обичам по начина, по който искаше той. По начина, по който ти обичаш Конър.
Кристъл целуна майка си по бузата.
— Има най-различни видове любов. Аз те обичам, мамо. Не си го казваме твърде често.
— И аз те обичам, скъпа. Също толкова, колкото обичам и Джъдж, въпреки че се съмнявам дали си го осъзнавала. Джъдж е единственият истински син на Едгар. Казах му малко преди да… умре, че никога след сватбата ни не съм му изневерявала. Това сякаш му донесе покой.
Някаква сянка се появи над тях.
— Хер О’Браян се върна — каза Хелга.
Кристъл се отдръпна неохотно от майка си и Хелга зае мястото й. Ръцете й се бяха изцапали с кръвта на баща й и тя се загледа в тъмните петна, докато вървеше км верандата.
Конър я посрещна на стъпалата.
— Мъжете ми казаха.
Кристъл понечи да каже нещо, но думите не идваха. Тя изхълца и се хвърли в прегръдките му.
Глава 21
Конър изпрати един от каубоите да повика шерифа, но не успя да овладее нетърпението си и реши сам да тръгне да преследва убиеца на Едгар Брейдън. Той тъкмо оседлаваше един отпочинал кон, когато Кристъл влезе в обора.
Под очите й се виждаха тъмни сенки и тя изглеждаше, сякаш всеки момент щеше да се строполи на земята.
— Добре ли си — попита я той.
— Добре съм. Къде отиваш?
Той се поколеба, преди да й отговори.
— В „Бушуак“ освен ако тук няма нещо, което да се налага да свърша лично.
Кристъл си пое дълбоко дъх и го изпусна бавно.
— Не, нищо, освен да седиш и да се тревожиш.
Той затегна колана на седлото, спусна стремето и се обърна към нея.
— Трябва да си починеш. Снощи не можа да спиш.
На лицето й се появи едва забележима усмивка.
— Нито пък ти — усмивката изчезна. — Отиваш да го търсиш, нали?
Нямаше нужда да пояснява кого имаше предвид.
— Мислиш ли, че е в ранчото? — попита Конър.
— Не.
Отговорът й беше толкова категоричен, че той я изгледа подозрително.
— Знаеш ли къде е? Да не е казал на майка ти нещо, за което аз не знам?
Тя отметна една къдрица от челото си. Беше измила кръвта на баща си от ръцете си, но не бе успяла да се отърси от измъчения си поглед.
— Казах ти всичко, което ми каза тя. Само че познавам брат си. Полубрат си — побърза да се поправи. — Ще ми трябва време да свикна с този факт.
— Къде е той? Трябва да бъде заловен.
— Само предполагам къде може да е, но имам доста добра представа. Изобщо недей да ме питаш къде е, защото няма да ти кажа.
— Ако се опитваш да го защитиш…
— О, не, не, нищо подобно. И не ме разбра. Няма да ти кажа, а ще ти покажа.
Тя го подмина и тръгна да оседлае Светкавица. Конър поклати глава, сякаш не вярваше на очите си.
— Трябваше да се досетя какво си намислила. Няма да те взема със себе си, Кристъл. По-скоро ще го оставя да избяга в Мексико.
Тя му хвърли един поглед през рамо.
— Значи сме в задънена улица.
— Което означава, че ти оставаш, а аз тръгвам — Конър говореше твърдо, но начинът, по който го гледаше жена му, му показваше, че тя нямаше намерение да го послуша.
— Няма да те лъжа. Когато заминеш, аз сама ще тръгна след тебе. Нашето семейство вече ти причини достатъчно проблеми.
Конър нямаше намерение да започва отново този спор.
— Майка ти има нужда от теб тук.
— Тя приема всичко много по-добре, отколкото си мислиш. Освен това аз никога не съм й предлагала голяма утеха. Знам, че ме обича и може би нещата между нас ще се променят, но това няма да стане днес.
— Прекалено опасно е.
— Аз съм добър стрелец.
— Ти си още по-добра цел. Може да ми попречиш.
— Могат да се случат много неща, включително и това ти да тръгнеш сега, а аз да те последвам по-
