отначало.
С разсъмването времето за размисъл свърши. Надбягванията щяха да започнат, преди да стане твърде горещо.
Нат и Джъдж се грижеха за Оро, а Сток ги наблюдаваше отблизо. Те останаха изненадани от внезапната поява на Хелга, която дойде откъм града. Тя пъхна една банкнота в ръката на Сток.
— Загубих облога — каза тя, но изражението й не показваше, че съжалява за това. — Дойдох да гледам състезанието.
Сток извади парче тютюн от джоба си и отхапа малко.
— Очаквах те, Хелга.
Конър беше готов да се закълне, че тя почти се усмихна.
— Заради тези думи довечера ти ще приготвиш бисквитите.
— За мен ще бъде удоволствие и всички ще останат много доволни.
Хелга не реагира. Тя стисна ръката на Сток и тръгна обратно към града. Конър погледна Нат. Двамата свиха рамене. Тук ставаше нещо. Светът наистина беше странно място.
На Конър му се искаше да поговори с жокея си, но не трябваше да го безпокои точно преди състезанието. Той тръгна след Хелга към мястото, където се правеха залозите. Когато стигна там, оставаше само един час, преди Оро да стане шампион.
Кристъл я нямаше, но това не го изненада. Тя му бе казала, че ще остане с майка си до началото на състезанието. Анабел искаше да избегне евентуална среща със съпруга си. Тя едва ли знаеше, че Едгар е в града.
Конър забеляза сред тълпата семейство Уедърс и с изненада видя, че Хам бе застанал близо до Дженифър. Двамата, изглежда, се чувстваха съвсем удобно в компанията си и дори Далуърт Уедърс и жена му се бяха хванали ръка за ръка.
Пистата за състезания представляваше овал с дължина осемстотин метра, разположен в голямо поле в края на града. Границите й бяха маркирани с дървена ограда. В състезанието, в което трябваше да участва Оро, конете щяха да направят четири пълни обиколки.
Когато започна второто надбягване, Конър забеляза Едгар Брейдън да говори с Ройс. Двамата стояха встрани от тълпата и, изглежда, спореха за нещо.
Ройс погледна встрани от баща си и погледът му срещна погледа на Конър. Дори от двайсетте метра, които ги разделяха, Конър почувства омразата на младежа към него.
Конър се обърна и когато след малко погледна отново натам, двамата Брейдън бяха изчезнали. По време на второто надбягване и в почивката преди следващото той се опита да се покаже като добър гражданин, като приемаше поздравленията на ранчеросите и гражданите, повечето от които познаваше по име.
Когато Нат и Сток изведоха Оро при останалите коне на пистата, Конър вече беше направил залога си. Кристъл и майка й стояха до семейство Уедърс, а малко зад тях се виждаше Хелга. Те му махнаха за поздрав, когато Конър прескочи оградата и отиде при мъжете.
Той вървеше спокойно, но когато попита „Къде е Джъдж?“ гласът му не изразяваше никакво спокойствие.
— Хванаха го нервите — каза Сток. — Ще дойде.
Конър хвърли един поглед на Нат, който само кимна. Когато момчето се появи, Конър го дръпна настрани.
— Дай всичко от себе си. Само това искам от теб. За останалото ще се погрижи Оро.
Момчето го погледна в очите. Дори успя да се усмихне.
— Ще го направя.
В този миг, когато слънцето се появи измежду облаците и целият свят затаи дъх в очакване, Конър разбра, че всичко щеше да се нареди добре.
Оказа се, че не беше сгрешил. Оро спечели с шест дължини и дори онези, които бяха заложили против него, се кълняха, че това било най-доброто надбягване, което някога са гледали.
Конър посрещна коня и ездача на финалната линия. Джъдж стоеше гордо на седлото с изписана на лицето широка усмивка.
Когато погледна към Конър, погледът му сякаш казваше „нали ти казах“ и той прие поздравленията, сякаш ги получаваше всеки ден.
Двамата скоро бяха заобиколени от хора, които ги поздравяваха, викаха радостно и ги тупаха по гърбовете. Сред тази бъркотия Конър прибра печалбата си, целуна жена си, а когато Хуго Ридли дойде при тях, взе и документите за собственост върху „Бушуак“ и Оро.
Едгар Брейдън не се появи да го поздрави, но Конър и не беше очаквал. Ридли му каза, че го видял да напуска града след състезанието.
Конър не беше очаквал, че моментът ще бъде толкова вълнуващ. Той се отдръпна встрани за малко и се загледа в документите и особено в нотариалния акт за ранчото. С него той придобиваше може би най- ценното нещо — гробовете на двамата ирландци, които бяха преминали океана и със собствените си ръце и смели сърца бяха покорили дивата земя.
Първата му работа беше да посети гробовете им. Този път щеше да вземе и жена си със себе си.
Кристъл наблюдаваше мълчаливо съпруга си. Той се наслаждаваше на мига и не я забеляза. Тя приглади полата си и се усмихна на Ридли.
— Благодаря ви, че пазихте документите. Знам, че Конър ви има голямо доверие.
— Възхищавах се от баща му и се възхищавам също толкова и от него — той продължи да говори още няколко минути, на Кристъл не чуваше думите му. Мислите й бяха насочени само към Конър и към значението на този ден. Той си бе върнал семейния дом. Най-важната му мечта се беше сбъднала.
Тя се молеше баща й да напусне с мир ранчото, но нямаше как да бъде сигурна, че ще го направи.
Кристъл хвана майка си под ръка и отиде да намери Джъдж и да се заеме с уреждането на пътуването към къщи. Хелга беше дошла в града на кон, но се съгласи да се качи в каруцата при Анабел, докато мъжете яздеха край тях.
Когато Джъдж успя да се отърве от обожателите си, между които имаше и една дузина млади момичета, той каза, че ще се прибере с Нат и Оро. Докато говореше, той не можеше да се отърси от глуповатата си усмивка, но днес си беше заслужил правото да се усмихва така.
Кристъл отиде в хотела да облече кожените си дрехи. Щеше да язди коня на Хелга. Когато тръгна да търси съпруга си, той се оказа в единствения бар в града, заобиколен от хора, които го поздравяваха и искаха да го черпят.
Тя застана на вратата и го гледа известно време. И той като Джъдж се смееше. И той като Джъдж си беше заслужил това право.
Кристъл излезе, без той да я забележи, и се отправи към ранчото, като яздеше бавно и си мислеше за изминалата нощ и за днешния ден, като не преставаше да се пита какво означаваше всичко това за нея.
Тя не се върна направо в къщата. Нещо я накара да тръгне към „Дъсчения лагер“, а след това и към „Бушуак“. И на двете места й казаха, че не са виждали нито баща й, нито Ройс.
Какво ли преживяваше сега баща й? Той беше заложил честта си, за да получи „Бушуак“, а го беше загубил.
Тъжното беше, че честта му не можеше да бъде върната.
Тя не каза на каубоите, че „Бушуак“ беше върнат на законния си собственик. Това трябваше да им бъде съобщено лично от Конър.
Още когато се приближи до къщата в ранчото на Сток, Кристъл усети, че нещо не беше наред. Няколко от каубоите стояха на задната веранда и я наблюдаваха мълчаливо, докато слизаше от коня. Каруцата беше спряна наблизо, но конете не бяха разпрегнати.
Мъжете се разотидоха. Кристъл изтича към верандата точно когато Сток излезе навън. Той изглеждаше леко замаян, което не беше типично за него.
— Какво се е случило — попита тя. — Нещо с Конър ли?
— Не с Конър — той поклати глава. — Адски неприятно нещо. Съжалявам, Кристъл.
Хелга я посрещна на вратата на дневната.
— Mem liebes Kind…
