— Колко съм глупав! Колко съм разсеян! Моята разсеяност ще ме провали!
— Забравихте ли нещо? — попита любезно кака Тиква, като го повдигна от земята и му изчетка дрехите.
Грах разправи за приключението си с Домат и завърши с думите:
— Сега сигурно лимончетата са отишли в гората да вземат къщата.
Лукчо хукна като куршум и стигна до дъба на чичо Боровинка.
Но къщата беше изчезнала.
Чичо Боровинка се беше скрил между два корена на дъба и плачеше отчаяно:
— Ах, моята хубава къща! Ах, моята хубава къщичка!
— Лимончетата ли я отнесоха?
— Да, и взеха всичко със себе си. И половината ножица, и ножчето за бръснене, и табелката, и звънеца.
Лукчо не се почеса по главата. Този път трябваше да се чеше с две шила, за да измисли нещо, а нямаше под ръка нито едно. Той постави ласкаво ръка върху рамото на чичо Боровинка и го придружи до пещерата.
Когато пристигнаха, никой не ги попита за нищо. Всички разбраха, че Домат беше поискал да си отмъсти и че този път беше успял.
Глава шестнадесета
Приключенията на мистер Морков и кучето Дръж
Мистер Морков...
Но почакайте, кой е той? За тази личност досега не сме чули нищо: откъде изскочи? Какво иска? Дребен ли е, или висок, дебел или тънък? Сега ще ви обясня.
Като се увери, че затворниците са избягали, принц Лимон заповяда да се претърси полето наоколо. Лимончетата, въоръжени с гребла, претърсиха старателно нивите и ливадите, горите и пътищата, за да намерят нашите герои. Работиха денем и нощем и събраха куп хартии и съчки, но от Лукчо и от приятелите му нямаше и помен.
— За нищо не ви бива — крещеше владетелят, — само развалихте греблата! Почти всички гребла са със счупени зъби. Заслужавате да изпочупя вашите зъби.
От страх лимончетата затракаха със зъби и четвърт час се чуваше само: тик-тик-тик, като че валеше град.
Един придворен лимон, който от време на време ходеше на кино, забеляза:
— Мисля, че е време да повикаме един детектив.
— Какво е това детектив?
— Детективът се занимава с разследвания. Например ако сте изгубили копче, той ще го намери като две и две четири. Също ако сте изгубили цял батальон войници или ако ви избягат затворници, той само ще си сложи очилата и ще ги намери за миг.
— Щом е така, пратете да повикат някой детектив.
— Аз познавам един, който е тъкмо за нас — предложи придворният. — Казва се мистер Морков.
Ето сега знаете кой е мистер Морков. Щом пристигне, ще ви кажа как е облечен и какви са мустаците му.
Не, това не мога да ви кажа, защото мистер Морков нямаше мустаци. Затова пък имаше куче, ловджийско куче, на име Дръж; То му помагаше да носи уредите си. Защото мистер Морков не отиваше никъде, без да носи със себе си една дузина бинокли и далекогледи, стотина компаса, десетки фотографически апарата, един микроскоп, една мрежа за ловене на пеперуди и едно пакетче сол.
— За какво ви служи солта? — попита го владетелят.
— С разрешение на ваше височество слагам солта на опашките на избягалите затворници и след това ги хващам в мрежата за пеперуди.
Владетелят въздъхна:
— Страхувам се, че този път солта няма да ви послужи. Избягалите затворници нямат опашки.
— Случаят е много тежък — забеляза строго мистер Морков. — Как ще ги заловя, щом нямат опашки? Къде ще сложа солта? С разрешение на ваше височество не биваше да позволите на затворниците да избягат. Или преди да ги оставите да избягат, трябваше да им закачите опашки, та после лесно да се ловят.
— Виждал съм на кино — се намеси придворният лимон, за който ви казах по-рано — понякога да залавят бегълците, като им слагат сол не на опашките, а на главата.
— Това е отживяла система! — отвърна с презрение мистер Морков.
— Това е една много, много отживяла система! — повтори Дръж.
Кучето на разузнавача имаше тази особеност: често повтаряше думите на господаря си, като прибавяше и своето мнение обикновено с думите „много, много“.
— Дойде ми една друга идея — каза мистер Морков.
— Дойдоха ми много, много други идеи — повтори Дръж, като клатеше важно ушите си.
— Можем да употребим пипер вместо сол.
— Точно така! — съгласи се възторжено владетелят. — Вие ще им хвърлите пипер в очите и те веднага ще се предадат.
— И аз така мисля — забеляза Домат, — но, за да им хвърлите пипер в очите, трябва първо да ги открием.
— Това е по-трудно — съгласи се мистер Морков, — но ще се опитам с помощта на моите уреди.
Мистер Морков беше детектив на място, той не правеше нищо без инструментите си. Например за да отиде да спи, той употреби три компаса: един, за да се насочи към стълбата, друг, за да намери вратата на своята стая, и трети, за да открие леглото си.
Черешко мина оттам, за да хвърли един поглед, и видя как мистер Морков и кучето Дръж, проснати на пода, наблюдаваха компаса и разискваха оживено.
— Господа, какво правите на пода? Да не би да търсите по килима дупки, през които биха могли да избягат затворниците?
— Търся леглото си, млади господин графе. Всеки може да намери леглото си с просто око. Но един разузнавач трябва да действува с помощта на науката. Професионалният ми дълг изисква от мен да използувам в подобни случаи редица уреди. Компасът, както знаете, е снабден с магнитна игла, която винаги сочи на север. Като вървя в тази посока, аз ще намеря леглото си, без да сбъркам.
Случи се обаче така, че като тръгна в тази посока, детективът блъсна главата си в огледалото на гардероба и понеже имаше твърда глава, го разтроши на хиляди парчета, едно от които отряза, падайки, опашката на кучето Дръж.
— Изглежда, че нашите изчисления са погрешни — каза Морков.
— Изглежда, че нашите изчисления са много, много погрешни — потвърди Дръж.
— Да подирим в друга посока!
— Да подирим в много, много други посоки! — се съгласи Дръж. — Само да не водят към огледала.
Този път вместо компас мистер Морков употреби един от своите мощни морски бинокли. Той прилепи окото си към него и започна да се върти наляво и надясно.
— Какво виждате, шефе? — попита Дръж.
— Виждам един прозорец: затворен е, има червени завески и по четиринадесет стъкла на всяко крило.
— Откритието е много важно — извика Дръж, — четиринадесет и четиринадесет прави двадесет и осем. Ако тръгнем в тази посока, може да си докараме двадесет и осем рани по главата. Кой знае какво ще остане от опашката ми!
Морков насочи бинокъла в друга посока.
— Какво виждате, шефе? — попита тревожно Дръж.
— Виждам някаква постройка от ковано желязо. Много интересна постройка. Има три крака, съединени с железен обръч. На върха се вижда бял покрив, който — по всичко личи — е емайлиран.
Дръж беше удивен от мнението на господаря си.
