ляво…
Пепеляшка е една никаквица, довела до ръба на отчаянието търпеливата си мащеха и отнела кандидата жених на смирено-кротките си доведени сестри…
Снежанка среща вдън гори тилилейски не седемте джуджета, а седем гиганти и става техен талисман във всичките им бандитски набези.
По този начин техниката на „объркването“ предоставя нова насочваща мисъл, проекта за нова рисунка. Резултатът, който ще се получи, ще бъде нещо ново — частично ново или напълно ново в зависимост от това, дали принципът за преобръщане „наопаки“ ще бъде приложен към един или към всички елементи на дадената приказка.
Чрез „преобръщането“ можем също да получим не само пародия на приказката, но и отправна ситуация за разказ, свободен да се разгъне самостоятелно и в други направления.
Едно момче, ученик в четвърти клас — наистина притежаващо ярко изразена творческа жилка, вместо да приложи метода за „преобръщане приказката наопаки“, кривна към областта на същинската история, или, по-точно казано, към историческата легенда. В неговата версия Рем убива Ромул (а не обратното), новооснованият град бива наречен не „Рома“ (Рим), а „Рема“ и жителите му започнали да се наричат древни „ремани“ („ремляни“ вместо римляни). Преименувани по този начин, те не вдъхват вече страх, а събуждат смях. Анибал ги побеждава и става „ремски“ император. И така нататък.
Упражнението си остава без никаква историческа стойност, защото, както се казва, историята не се пише с думичката „ако“. Освен това в разказаната история има повече нещо от Волтер7, отколкото от Борхес8.
Може би най-ценният, макар и непредвиден резултат от тази игра е, че се поставя в смешна светлина методът и самата претенциозна мисъл да се преподава историята на древния Рим на деца от началните класове.
19. Какво се случи после?
— А после? — питат децата, когато разказвачът млъкне.
Дори когато приказката съвсем е привършена, все ще се намери възможен начин за някакво „после“. Действуващите лица са като навити и готови да продължат действието, познаваме поведението им, знаем в какви отношения се намират помежду си. Просто самото въвеждане на нов елемент привежда в действие целия механизъм, нещо, което добре знаят всички, които са писали или измисляли устно „продължения“ на Пинокио.
Група от деца петокласници предварително се условили: „А сега нека направим крачка назад“, и въвели новия елемент на приказното действие право в корема на акулата. В същия ден, когато Пинокио се превърнал в истинско дете, Джепето неочаквано си спомнил, че по време на своето пленничество в утробата на чудовището е видял там скрито съкровище. Пинокио незабавно организирал улова на акулата, което означавало същевременно издирване на съкровището. Но той не е единственият издирвач. Зеленият рибар, станал корсар, силно ламти по съкровището, за което е научил от Котака и Лисицата, които съставят засега целия му съмнителен екипаж. След много приключения и схватки Пинокио излиза победител. Но финалът си има още и „опашка“: уловената акула е балсамирана и препарирана по всичките му там правила и ще бъде показвана на публиката срещу „вход“ от Джепето, който е вече стар, за да работи като дърводелец, но все още може да къса билетите от кочана…
Фантазийният бином, който задвижва пружината на новата история, е „Пинокио — скритото съкровище“. Ако се вгледаме добре в нея, историята фактически си е все същата: героят е възнаграден за претърпения неуспех в областта на „съкровищата“ от времето, когато е бил още дървено човече и наивно е засявал златните монети с надеждата, че от тях ще поникнат дървета със златни листа.
Съществува едно доста известно „продължение“ на „Пепеляшка“ в пародийна форма. (Дали наистина съществува? Както и да е, намирам го в главата си, а не си спомням да съм го измислял.) Пепеляшка дори след като се е омъжила за лазурния Принц, не се разделя със старите си привички на домошарка, която вечно стърчи в кухнята край огнището, не изпуска из ръце метлата, раздърпана, несресана, с омазана престилка. Няма нищо за чудене, че само след няколко седмици Принцът започнал да скучае в съседство с подобна съпруга. Къде по-забавни и привлекателни били доведениците на Пепеляшка, любителки на танца и на киното, както и на екскурзии с яхта до Балеарските острови. Самата мащеха, още младееща се и с широк кръг интереси (свири на пиано, посещава сказки, посветени на страните от Третия свят и на литературни вторници), не е за пренебрегване. От това следва и се разиграва цяла трагедия на ревността с всички перипетии от скандалната хроника на вестниците…
Същинското ядро на играта отново се крие в интуитивния „анализ“ на приказката. Играта се завързва около нейните структурни възли, около организационната й мрежа, при което се дава предимство на една тема пред другите. В известната на всички приказка положението на Пепеляшка като пазителка на домашното огнище се възприема като тегоба наказание; в нейното „продължение“ същата тема е преувеличена до карикатурен шарж, което принуждава другите теми — например тази за „светските увлечения“ на сестрите доведеници, да придобият нов смисъл.
Когато бива разказвана приказката за Палечко на група деца, все ще се случи така, че след края на приказката едно от тях ще попита: „А после какво е направил Палечко със седемкилометровите си ботуши?“ От всички мотиви в приказката този му е направил най-голямо впечатление и следователно го подтиква да мисли за продължение. Това е типичен пример за „предпочитане на дадена тема“.
Ако измежду всички теми, които се намират в „Пинокио“, ние предпочетем мотива за носа, който се удължава при всяка нова лъжа, без особен труд можем да измислим нова приказка, в която дървеното човече ще лъже нарочно, за да се запаси с купища дърва, с които ще търгува и спекулира. Така то разбогатява и още приживе му поставят паметник. Дървен без съмнение.
В приведените примери възниква нещо като „засилване на инерцията“ на въображението, което засилване не само че не отслабва при движението, но и нараства, трансформирайки се и някакво автоматизирано фантазиране. И все пак новата приказка се ражда не защото сме се оставили във властта на този атоматизъм, а защото рационално сме го използували, тоест проявили сме способността сред стихийния ход на повествованието да видим определено направление, да каптираме градивния тласък.
Дори при най-добрите творчески опити на сюрреалистите автоматизмът постоянно е отхвърлян встрани от неудържимата склонност на въображението към подреден синтаксис.
20. Салата от приказки
Червената шапчица срещнала в гората Палечко и братята му: приключенията им се смесили и избрали нова пътека, която, тъй да се изразим, ще бъде „диагоналната на две сили, които действуват в една и съща точка“, както във фамозния паралелограм, който аз с голямо учудване видях да се появява върху една училищна черна дъска в 1930 година под ръката на учителя Ферари от Лавено.
Той беше даскалче с руса брадица и с очила. Накуцваше. Веднъж писа „десетка“ — най-високата бележка у нас — на моя съперник по италиански език, който беше писал в съчинението си: „Човечеството много повече се нуждае от добри човеци, отколкото от човеци велики.“ От което нещо се подразбира, че учителят ни е бил социалист. Един друг път, за да ме затрудни и за да накара съучениците ми да разберат, че аз в края на краищата не съм „кладенец от познания“, рече пред целия клас: „Ето сега например, ако попитам Джани как се казва на латински «хубава», той няма да го знае.“ Но аз, който наскоро бях чул в църква да пеят „Тота пулхра ес Мария“ и не бях мирнал, докато не узнах що значат тези благозвучни думи, аз станах от мястото си и почервенял отговорих: „Казва се «пулхра»“!
Целият клас се изсмя, също и учителят и аз разбрах, че да казваш всичко, което знаеш, не е всякога необходимо. Ето защо и в тази книга аз по всички начини се въздържам от употреба на трудни думи, чието значение ми е известно. По-горе написах думата „паралелограм“, мъчна на пръв поглед дума, само след като си спомних, че съм я учил в пети клас.
Ако Пинокио се озове в колибката на седемте джуджета, той ще бъде осмият поред сред питомците на Снежанка, ще влее в старата приказка своята жизнена енергия, а приказката, ще не ще, ще се преустрои според резултантата от двете линии: тази на Пинокио и тази на Снежанка.
